Наплашеният електорат се оглежда за силовак с твърда ръка
Кастингът за президентските избори през есента върви с пълна пара, макар все още водещите партии да не са излъчили свои кандидати. Сред известните досега претенденти на пръв поглед няма изненади. Като изключим екзотичните имена, свои медийни кампании /макар някои от тях официално да не са обявили участието си във вота/ подкараха Татяна Дончева, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, шоуменът Слави Трифонов, вицепрезидентът Маргарита Попова, завърналият се бард Жорж Ганчев. Естествено, действащият държавен глава Росен Плевнелиев също гори от нетърпение да излезе на терена, но все още чака благословията на ГЕРБ.
Обсъжданите кандидатури в големите централи се вписват в няколко типажа - идеолог /Янаки Стоилов от БСП/, ефективен мениджър - Ивайло Калфин от БСП и Найден Зеленогорски от Реформаторския блок, десен бунтар - Радан Кънев от ДСБ, кмет отличник - Йорданка Фандъкова и Димитър Николов от ГЕРБ.
Предизборните щабове, които усърдно разиграват всички възможни варианти, преглеждайки наличния човешки материал, очевидно изпускат по-голямата картина.
Цяла Европа, а закачената за нея като тенекия на сватбен автомобил България, влезе рязко в период на несигурност и хаос, породени от безбройния бежански поток от Близкия изток, заразата на радикалния ислям в западните столици и експлозиите на "живите бомби" в Париж и Брюксел.
Дори най-гостоприемно настроените европейски държавници като Ангела Меркел смениха плочата и въведоха безпрецедентни мерки за сигурност, стигащи до плътно затваряне на границите, полицейски блокади и изваждане на армията по улиците. Като вдъхновител на твърдата линия спрямо имиграцията се очерта унгарският премиер Виктор Орбан. Неговите огнени речи срещу имиграцията, което според него води до ръст на престъпността и тероризъм, станаха знаме не само на всички изолационистки и крайнодесни сили, но и на всички стреснати от наплива и насилието европейци.
Може да се каже, че на мястото на
отмрялото разделение на леви и десни
в Европа идва нов разлом, който ще пренареди избирателите в два противоположни лагера. Първият стан е на "отворените обятия" и в него влизат всички партии от ляво-либералния естаблишмънт, който царува в Брюксел и повечето европейски столици. Сред тях са политическите семейства на социалистите, либералите и умерената десница. като изключим милосърдните нотки, техният главен аргумент гласи, че имигрантите са полезни за икономическия растеж.
Вторият лагер, който зове за охрана на външните граници на ЕС и пълно пресичане на задаващите се от изток маси, се предвожда от Вишеградската четворка, но в него се вливат и националистическите, антиимигрантски и ислямофобски партии и движения, които стремително набират сила в редица страни.
България като страна от "първа линия" е директно потърпевша от каналите за прехвърляне на бежанци, идващи от Турция. Показателни са и твърде острите обществени настроения: 60% от българите смятат, че бежанците представляват заплаха за националната сигурност на страната, отчете проучване на "Сова Харис".
Към тревожната ситуация, при която се очаква още няколко милиона бягащи от войните в Афганистан, Ирак, Сирия и Йемен да дойдат насам, се допълват и други геополитически земетресения във "близката чужбина". В радиус от хиляда километра от границите ни се разиграват четири кризи, които крият непредвидими за България заплахи. На север е войната в Източна Украйна, на югоизток - сирийската кланица. Между тях ескалира противопоставянето между двете бивши империи - Русия и Турция, което
се движи на ръба на възможния военен сблъсък
Към тези предизвикателства се добавя и перманентният икономически и социален хаос в Гърция, който съвсем пряко удря българските интереси с търговските блокади и провала да регулират нелегалната имиграция.
Тези четири драматични за бъдещето на страната въпроса ще бъдат в центъра на вниманието на българските гласоподаватели, които не се вълнуват от кебапчета и двайсетолевки. Сред бушуващите геополитически бури сигурен успех на президентските избори би могъл да постигне кандидат, който отговаря на профила: пазител или силовак. С конституционната роля на главнокомандващ най-добре би могъл да се справи запасен генерал от армията, МВР или от специалните служби, а също и решително изглеждащ политик с ярка патриотична окраска. Епохата на бюрокселските дантели и еврокомплиментите отмина безславно. По тази причина и от мода и излезе и технократът Плевнелиев, който наизуст рецитира евро-атлантическите опорни точки и лее сиропирана реторика от предкризисните времена. На нацията е нужен лидер, който да се бори срещу засилващите се рискове България да остане в сивата зона на между Европа, Турция и Русия, и да се превърне в разменна монета в задкулисните договорки на великите сили. Президент, който да се противопостави на натиска /с ултиматуми за спиране на евросубсидиите/ страната да бъде обърната на огромен бежански лагер или плацдарм за разгръщане на военни операции срещу наши исторически приятели и съседи. Затова дори такъв кандидат да не бъде излъчен от електорално мощна формация, той ще има всички шансове да бъде изненадата на вота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
