С помощта на Турция ЕС може да спре потока от Сирия, но вече се задава вълна от Либия
Мариян Карагьозов, Институт по балканистика на БАН
Заради продължаващата бежанска криза много погледи са обърнати към срещата на върха между Европейския съюз (ЕС) и Турция в Брюксел.
Тя беше предшествана от среща на 8 февруари между немския канцлер Ангела Меркел и нейния турски колега Ахмед Давутоглу. Беше издигната и три дни по-късно утвърдена в щаба на НАТО идеята за операция на Алианса в Егейско море, насочена към намаляване на притока на мигранти. Заради споровете на Анкара с Атина за островите и морската граница и заради настояванията о-в Лесбос да остане демилитаризирана зона, в която да не се разполагат кораби и самолети, съюзническата мисия все още не е започнала. В първата седмица на март председателят на Европейския съвет Доналд Туск посети Австрия и четири балкански държави, завършвайки обиколката си в Турция, където се срещна с премиера Давутоглу. Бившият полски премиер беше принуден да заеме балансирана позиция, като призова едновременно за смекчаване на отношението на засегнатите балкански държави към пристигналите хора, но и предупреди икономическите мигранти, че Европа ще приема само бежанци.
Междувременно пълноводната бежанска река продължава напора си към Европа. Всеки ден на гръцките острови пристигат по около 3000 души, а през гръцко-македонската граница се пропускат само 600. Това води до натрупване в южната ни съседка на критична маса бежанци и нестабилност. Македония затвори границата си за хора от Афганистан. Така в Гърция останаха около 30 000 афганистанци, като е възможно в следващите седмици да пристигнат нови 50 000 души от централноазиатската страна. Под благовидното название "горещи точки" се говори за изграждане на лагери в Гърция и/или други страни от полуострова. Атина настоява за план за помощ, подобен на този за Турция, на стойност 700 млн. евро. Австрийският вътрешен министър заяви, че Виена изпълнява своите задължения и приема бежанци по квотата си, но е време и другите европейски страни да поемат своя дял от бремето.
Същевременно 8 от 28-те членки на Шенгенското пространство възстановиха граничния контрол. В последните месеци се наблюдава засилено техническо и полицейско сътрудничество между балканските и някои извънрегионални играчи. Все пак обаче, за намирането на общо политическо решение е необходима и волята на Брюксел.
Заговори се дори за "закриване" на т. нар. Балкански маршрут. Много е важно обаче кой какво разбира под тази идея - дали прекратяване на корените на кризата или превръщането на Балканите в зона буфер.
Със сигурност ЕС трябва да подкрепя всички усилия за намиране на мирно решение на сирийската криза. Трайната деескалация на конфликта е залог за намаляване поне на сирийския компонент от бежанското цунами. Ако Балканите бъдат превърнати в "тампон", в своеобразна огромна чакалня, това крие огромен дестабилизационен заряд за целия континент. В региона тлеят етнически конфликти, икономически проблеми и безработица разяждат обществата. Всичко това е съчетано с политическа нестабилност в немалко балкански страни.
Освен това, самият "Балкански маршрут" има няколко разклонения. Засега страни като България, Албания и Хърватия оставаха сравнително незасегнати от главния поток, но блокиране на гръцко-македонската граница може да доведе до много бърза (и негативна) промяна на това положение. На следващо място, дори и по някакъв чудодеен начин Турция да се справи изведнъж с бежанския натиск, Европа няма да бъде спасена.
Може да се прогнозира активизация на трасето през Либия. Бежанците, идващи от Турция през Балканите и Централна Европа, се насочваха основно към Германия. Не е така обаче с тези, пътуващи през Либия и Италия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
