Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания и бивш зам.-министър на отбраната 2005 - 2008 г.
Противоречивите информации за инцидента на полигона в Анево предизвикват въпроси, но същевременно са и белег за пропуски и безотговорност от поне 12 г. насам.
От безспорните факти, които свидетелстват за грубо нарушаване на правилата, на първо място е този, че наблюдаващите са били в близост до стрелящия. Съмнение предизвиква и информацията как използваният боеприпас е купен от българската фирма "Алгънс" преди 5 г.? На практика Министерството на отбраната е продавало боеприпаси за утилизация. Защо тогава се използва такъв боеприпас за стрелба? Това съвсем не е "човешка грешка", а престъпление. Може само да направим допускането, че е продадено неизвестно количество на българска фирма посредник и след провалена сделка с чуждестранен контрагент е останало у нея. Това предположение се засилва от факта, че "Алгънс" действително е изнасяла оръжия и боеприпаси за Азия и Африка.
Втората възможна опция е за тестване на гранатомет от предназначено количество за продажба. Освен лиценза, даден на фирмата за 3 години от Междуведомствения съвет по военнопромишления комплекс обаче, разрешение се дава и за всяка отделна сделка. Това означава, че много добре се знае, имало ли е такава, за какво и с кого.
Американската фирма
Медиите лансираха противоречива информация, което подсказва опити да се прикрие действителната ситуация. Дори в една и съща публикация веднъж се твърдеше, че американците са пристигнали за сделка за реекспорт по посока Украйна, а в края на същата, че нямало данни да са търговци на оръжие, обучавали се как се борави с гранатомет и тествали самите гранати. Логично изникват въпросите: ако не са търговци, защо ще тестват боеприпасите, и ако са търговци, защо лично ще се обучават на стрелба? За такива случаи фирмите имат специалисти или бивши военни. Потвърждението от американското посолство, че загиналият и пострадалите са работили по договор с военното министерство на САЩ поражда предположението, че те, може би, са от частна военна фирма.
Задължително трябва да обърнем внимание на некоректната информация, вземаща на прицел отново ВМЗ Сопот. Не само защото в случая не става дума пряко за завода, дори и боеприпасът отдавна да не е техен, а за полигон. При предишния инцидент в Иганово се появиха версии за външна намеса, изразяваща се в проваляне на сделката или апетити към приватизиране на завода. Но и сега има странно съвпадение. Цеховете в Иганово не могат да заработят отново, защото ще бъде затворен изпитателният полигон. Как да не възникнат отново съмнения за умишлено проваляне на голямата сделка, прекъсната със случая Иганово?
Независимо, че при инцидента на полигона в Анево не става дума нито за складове, нито за производствен процес, които да свързват случая с другите трагични събития, като тези в завод "Миджур" край Горни Лом (2014 г.) и на Петолъчката (2012 г.), има все пак една важна обща нишка. И тя е във въпроса защо не можахме да се отърсим от проблемите с излишните боеприпаси.
Въпреки Националната програма за утилизация от 2004 г., одобрена от МС, въпреки актуализираната концепция за решаване на проблема и оптимизирания модел в 4 етапа от 2006 г., въпреки предложенията от редица фирми за безопасно унищожаване на боеприпасите, МО и правителството взеха най-уникалното по своя примитивизъм решение: продадоха боеприпасите на 17 български фирми, като само няколко от тях имаха някакви възможности и опит. Представители на чужди фирми тогава предупреждаваха: "Това е авантюра, ще има болезнени за вас последици! Това е лудост".
Загубите от 16-те инцидента от последните 10 години са значително по-големи от сумата между 20 и 35 млн. евро, която бе нужна през 2007 г. за закупуване на модерно съоръжение за утилизация на боеприпаси, включително и филтрите към него, с кредит от чужда банка с гратисен период от 3 и 10 г. изплащане.
(Пред БГНЕС)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
