Българската наука не търси "черни дупки". В известен смисъл именно тя е такава. Всъщност, не истинската наука, да не я обиждаме. А многобройните институции и институцийки, позволяващи през научни и псевдонаучни проекти да текат пари и да изтичат със скоростта на светлината в неясни посоки.
Шестима поредни министри у нас са позволили 190 млн. лева, предназначени за наука, да бъдат похарчени без никакъв контрол. Това показа одит на Сметната палата, оповестен почти в един ден с традиционната августовска новина, че обсерваторията в Рожен е пред фалит. Заради недостиг на 260 000 лева - трошичка на фона на онова, което сме позволили да се изхарчи през последните три години не само за наука, а и за нейните имитации. Всъщност - не се знае за кое от двете, тъй като държавата ни дори не си е направила труда да създаде регистър на проектите, за които дава пари, и да следи за какво точно се харчат те. Преди няколко години в една от сесиите, която винаги върви с определението "скандална", бяха раздавани средства за проучвания на музейното дело, за дискурса на бельото и виртуални изложби с доста странен научен принос, за дублиращи се проекти, проучващи археологическо наследство в едни и същи места (но нали това се харчи). Бяха давани пари на фирми, регистрирани от днес за вчера в апартамент в "Младост" и наемащи научни работници "на ишлеме". Така и не се разбра дали след проверките в научния фонд някоя от тези фирми върна "усвоените" по проектите си пари на държавата. Това го няма и в одита.
За сметка на това става ясно друго - науката е нещото, през което е най-лесно да точиш пари, ако си достатъчно предприемчив и познаваш правилните хора. По простата причина, че самият научен фонд няма капацитета да върши работата, за която е създаден - има 12 служители, един от които отговаря хем за сградния фонд, хем за автомобилите, хем пише писма с откази или указания на научните колективи, подали проекти за конкурсите. Неясно в какво качество. Външни фирми вършат работа, за която има назначени хора, и обратното - няма кой да свърши основната работа, за която е създаден целият научен фонд. Единственото важно е не да правиш наука, а да отчиташ правилно всяка похарчена стотинка, за да може да ти я осчетоводи фондът. Неотдавна един от учените ни каза следното "Знам как да отчета и 20 000, и 200 000 лева. Въпросът е само да ми ги дадат". Защото начинът, по който работи фондът, превръща научните колективи в чиновници, оценките продължават да се поставят от не особено компетентни хора, а одитите могат да проследят само финансовата и административната страна на нещата. Доста хора с ограничен научен капацитет, но опитни в писането на проекти, успяват да пробият пред онези, които имат реалните способности да правят наука, но не и да я "пласират" в проектна опаковка. В резултат на това парите за научна дейност у нас продължават да се раздават "на калпак" и да не стигат за никого, а шефовете на звена като фонд "Научни изследвания" се сменят през три месеца. Отново в резултат на това Роженската обсерватория е принудена сама да си търси парите, които да я спасят поне до края на годината.
Преди няколко години учените от нея отправиха оферта за футболен мач на премиерския отбор "Бистришките тигри" с надеждата закачката им да хване място и да им осигури финансиране. И наистина им донесе парите - като в добавка на това на астрономите им се наложи да изпълняват задачи и по опазването на горите. Ако тази година им отпуснат допълнителна субсидия, какво ли ще поискат от тях - да използват телескопите за ловене на бежанци по границата ли? Или за издирване на нередовни бензинови колонки? Това е държава, която с охота оставя едни 200 милиона да бъдат профукани без контрол и в същото време се пазари за жълтите стотинки за една обсерватория, част от чиято апаратура е толкова стара, че може скоро да стане контингент на Божидар Димитров. Но това е просто наука - от нея в България всеки разбира, защото чете заглавия от типа "Дронове провокират стрес при мечките". Откритие я на Магаданския институт, я на друга сродна институция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
