Кубрат Пулев - Кобрата е роден на 4 май 1981 г. в София. Най-известният ни боксьор стана първият българин, стигнал до мач за световната титла за професионалисти в най-тежката категория. Син е на боксьора в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години Венко Пулев. Започва боксовата си кариера на 13 години в школата на ЦСКА. Преди да се качи на ринга, тренира 1 година футбол. Като аматьор печели европейската титла в Ливърпул (1998) има и бронзов медал от световния шампионат в Китай (2005). На професионалния ринг има 20 победи от 21 мача, 11 от които с нокаут. Висок е 194 см, понастоящем тежи 112 кг. Спортист номер 1 на България за 2012 г. Мъж на годината за 2013 г. Кобрата бе избран в Топ 10 в националния вот за "Спортните чудеса на България", организиран от в. "Стандарт" през миналата година.
И в най-трудните си моменти съм оставал щастлив, казва Кубрат Пулев
- Кобра, на 4 май имаше рожден ден. Много велики хора са родени на тази дата, включително и футболната легенда Гунди. Как прекара рождения си ден?
- Нормално, като всеки един ден, с тази разлика, че през цялото време бях на телефона, отговаряйки на многобройните обаждания на хората, които ми честитиха. Бях си вкъщи, поканих най-близките си приятели, за да ги почерпя за мое здраве. Семейството ги събирам и черпя отделно. Бих могъл да кажа, че трима - четирима от приятелите са ми най-близки.
- Носеха се слухове, че караш рождения си ден в чужбина с Андреа на яхта?
- Казал съм многократно на всички, да вярват само на това, което аз казвам. Ако някой иска да си вярва на снимки и слухове, е свободен да го прави, но това не значи, че съответства на истината. Андреа не беше с мен, защото точно на тази дата снимаше клип. Около заснемането има доста сериозна организация. Това си е кажи-речи половин филм, и точно тогава беше на снимки. Така че на яхтата бях с приятели.
- Последно на яхтата ли беше или вкъщи?
- Когато искаш да объркаш някой, дай му избор! Така правя и в бокса!
- Спортистите имате специален режим на хранене. По празниците позволяваш ли си отклонения от правилата? Кое е любимото ти ястие и питие? Как си с алкохола?
- Какви ли не теории се изредиха за алкохола. Не трябвало да се пие... Но човек трябва да се научи да разпуска. Например в такъв тежък спорт като бокса, а и не само. Много хора се занимават с други тежки дейности, напрегнат умствен и физически труд, водещ до стрес, повишена емоционалност. Затова трябва да могат да разпускат. Но всичко трябва да е балансирано, в рамките на нормалното. Ако човек не разпусне, няма да може после да работи качествено. Повечето хора обаче са в двете крайности - или само си почиват и ги мързи да работят, или са закоравели работохолици, които не са вкусили алкохол и не знаят как да се отпуснат, не искат и не могат. Няма нищо лошо човек да са разтоварва в рамките на нормалното. Категорично не приветствам наркотиците, но по едно питие няма нищо лошо. Стига да не става навик. Може да се намерят и начини да се разпуска без алкохол. Всеки трябва да намери своя метод и способ, и всичко да е в границите на разумното. Що се касае до любимо ястие, е много сложно при мен. Нямам нещо специално, но имам нова диетоложка, която ме съветва за храненето. Преди много обичах да ям хляб, сега почти съм го спрял. На яхтата, за която говорите, имаше супервкусотии, но най-важното бяха хората с мен. Аз не контактувам с всякакви хора, много си подбирам обкръжението. Приятелите ми са отбрани и много качествени. Който вече не ми е приятел, значи никога не ми е бил истински. Обичам да говоря с качествени хора, открити и точни. Ментетата не ме мотивират да контактувам с тях.
- А ти намираш ли този баланс?
- Опитвам се и се старая.
- Как те възприемат жените, като Красавеца или Звяра?
- Жените за мен са едни прекрасни същества! Не знам как точно ме възприемат, но ми се иска да ме приемат като един истински мъж! Трябва да попитате някоя жена.
- Посягал ли си на някого извън ринга?
- В миналото се е случвало... Има хора, които вървят и викат "удряй ме". Търсят си го. От друга страна, природата си има закони, които ние не можем да разгадаем. Точните хора попадат на точните места. Рано или късно нещата си идват на мястото и всеки получава това, което заслужава.
- Съжаляваш ли за нещо?
- Съжалявам, че българите не живеем по-добре. Яд ме е, че и жени, и мъже са обсебени от завист и одумват другия, без да погледнат самите себе си. Човек трябва да започне да коригира първо себе си и после да дава акъл на другите как да се оправят. Много ми е смешно, когато някой започне да се оплаква от България, без да си дава сметка, че България - това са хората. Какво е тази малка страна без човешкия потенциал в нея, просто няма да има такава държава. България я правят хората и всеки един от нас носи вина за цялостното положение на страната ни. Вместо българите да се плюят един друг, трябва да се стараят да живеят достойно, да са пример за останалите. Но, уви, това не става при нас. Ето това ме дразни.
- С какво се разтоварваш? Имаш ли любимо занятие освен бокса?
- Да. Много обичам да играя шах. Истински се разтоварвам. По принцип обичам игрите, но шахът наистина ме разтоварва. Боксът е много труден спорт, защото е комбинация на умствено и физическо натоварване. В същото време боксът и шахът са много идентични. При шаха трябва да мислиш много бързо, а при бокса трябва да мислиш светкавично. При шаха трябва да изпреварваш, да предвиждаш ходовете на противника, без той да узнае твоите намерения. Абсолютното същото е в бокса, само че за да го направиш физически, първо трябва да го разкодираш мисловно. В бокса всичко става за секунди. Затова обичам да играя шах. Велика игра!
- Често ли хващаш книга в ръка?
- За съжаление не, защото нямам много време. Но книгите ме успокояват. В даден момент мога да чета, в друг - не.
- На кой от българските исторически герои се възхищаваш най-много? Имаш ли кумир?
- Васил Левски за мен е най-големият българин. Аз съм израснал с неговите портрети. Като деца в огромния ни апартамент в "Младост", който беше почти без мебели, растяхме в стаи, претъпкани с книги и портрети на Васил Левски, на хан Кубрат, на Христо Ботев. Естествено и семейни портрети на баба ми и дядо ми.
- Ти ми беше казвал, че вярваш в Бога, което много ме впечатли. Какво е вярата за теб?
- Вярата за мен е всичко. Ние сме създадени с вяра. От вярата започва животът. Когато спреш да вярваш, значи всичко е вече приключило. Вярвам в Бог, защото така го усещам и така мисля. Ходя рядко на църква, тъй като нещата там са малко изкривени. Виждал съм пияни попове, а и други неправилни неща. Мисля, че служителите в църквата трябва да са за пример, а не такива, каквито съм ги виждал. Вярата е дълбоко в мен. Човек трябва да усеща, да чувства вярата със сърцето си. Ето например да вземем исляма. В историческите книги се казва, че навремето са принуждавали хората насила да приемат исляма, което става и в наши дни. Но не може да принудиш някой да вярва. Едва ли Аллах би пожелал хората да се принуждават да вярват в него. Вярата трябва да се почувства, трябва да ти е в сърцето, в ума, в съзнанието. Насила вяра не става! Баща ми беше от традиционно католическо семейство от Пловдив. Успя да ни предаде много неща, да ни възпита с много любов и внимание, но вярата не ни я натрапваше, остави всеки сам да я почувства.
- А какво е семейството за теб? Винаги с брат ти Тервел сте заедно по купони, мачове и светски събития. Какво става със сестрите ти? Доколкото знам, те владеят по много езици, омъжени са, така ли е?
- Винаги се събираме по поводи, помагаме си, когато трябва. Определено сме задружно семейство. И трите ми сестри са майки и си гледат децата.
- Като стана въпрос за деца. Злите езици говорят, че те е страх от венчилото, вярно ли? Страх ли те е, или още не си готов?
- Не ме е страх от нищо. Още повече от толкова дребно и незначително нещо като брака! Аз съм много широко скроен човек. За мен бракът не е от толкова голямо значение. Важно е семейството, то е нещо свещено. Както са ме отгледали мен, както съм го видял. Бракът не е нещо задължително, защото няма да обезпечи спокойствието в семейството, нито ще ти даде сигурност. Сигурността я дават хората, които предприемат крачката да бъдат заедно за цял живот, да имат дете. Бракът бих го сключил по-скоро заради жената, за да се чувства тя щастлива. Безразлично ми е дали ще съм женен, или не. Когато един човек е до мен, той е всичко за мен. Жената до мен няма да стане повече жена, ако се оженя за нея.
- Един ден, когато имаш деца, би ли искал твоите синове да тръгнат по твоя път?
- Не съм се замислял още по този въпрос. Ще мисля за това, когато му дойде времето.
- Разкажи ми малко за новия ти треньор Ули Вегнер. Защо точно той? Що за характер е?
- Хиляди са обстоятелствата, за да го избера. Аз съм труден човек по принцип, но въпреки това имаме допирни точки. Как ще се разбираме, това само времето ще го покаже. Той е един изключително интелигентен човек, с много професионален опит. Едва ли бихме допуснали неразбирателство. Смятам, че нещата ще потръгнат. В крайна сметка всичко, за което се захващаме, трябва да си заслужава, а щом си заслужава, хората намират начин на разбирателство и сработване. Боксът е един уникален спорт, в който съм вложил много от себе си и ще продължавам напред.
- Гледа ли "мача на века"? Мейуедър срази Пакиао. Съдиите бяха единодушни в решението си. Ти съгласен ли си?
- Да, гледах мача. Нещата са много относителни. Мачът беше изключително равностоен. Два различни стила. Съдиите дадоха убедителна победа за американеца, въпреки че тя не беше толкова убедителна. Но каквото и да си говорим, смятам, че беше справедливо. Моето лично мнение е, че с много малко Мейуедър победи. Интересното в такива мачове е, че когато на ринга имаме двама добри бойци, ми се иска и двамата да победят. Но в бокса това почти не може да стане. Мисля, че не трябва да срещат шампиони от такъв ранг. Би било редно да си останат и двамата най-добри, защо всеки от тях е уникален, неповторим и много голям. Аз лично не бих ги срещнал. Но от друга страна на хората пък им е интересен един такъв мач. Точно този интерес върти милионите. И двамата са с много опит, истински машини са. Ако има реванш, може Пакиао да победи Мейуедър. В професионалния бокс игрите са много големи и се навлиза в едни дълбоки води. Тези срещи се правят заради големите пари, което за мен не е правилно. Когато се въртят 300 милиона, това не е шега работа. Както знаем, Мейуедър е най-богатият в света спортист. Не боксьор, а спортист.
- Българинът Серафим Тодоров е единственият, който би Мейуедър в аматьорски мач. Сега американецът е най-богатият сред спортистите, а Серафим тъне в мизерия, дори се носят слухове, че се е пропил. Как ще коментираш това? Какво мислиш за Серафим?
- Българите винаги сме били фактори в този велик спорт. Не знам дали Серафим е единственият, но е последният, който го е побеждавал. Когато Сарафа се качваше на ринга в чужбина, хората казваха "българинът излиза" и тичаха, за да го гледат. Не мисля, че сега тъне в мизерия. Това е малко пресилено. Той е един човек, който цял живот е прекарал в спорта, и в момента е един вид житейски инвалид. Не може да си организира живота, не може да намери по какъв начин да си изкарва парите, в коя сфера. Серафим е един откровен и много чист човек. При него няма заобикалки, говори каквото мисли. Той самият каза, че разчита на една олимпийска пенсия, която е деветстотин и няколко лева. Не може да се твърди, че с 1000 лв. човек тъне в мизерия в България, нали. Не прави чест на медиите, че в предаванията го изкарват по този начин. Това не е така. Друг е въпросът, че за такъв голям шампион, какъвто е Серафим Тодоров, 1000 лв. звучат мизерно. Все пак той е личност. Смятам, че той трябва сам да си помогне и да е наясно какво иска да прави. В България винаги се предава на всичко трагичност и драматизъм.
- Ти имал ли си трудности в живота?
- Да, и аз съм минал през много трудности. Но в крайна сметка съм бил един щастлив човек. Преодолявал съм всяка една трудност, дори аз съм се изненадвал, когато я преодолея. Чак когато обера овациите, разбирам, че това е било успех, постигнат трудно. Разбирам по това, как хората реагират на моя успех. През цялото време, когато ми е било толкова трудно, аз не съм го осъзнавал. Не обръщам внимание на трудностите, на болката. За мен това е нещо нормално. И през цялото време съм бил щастлив. Винаги съм намирал начин да преодолея трудностите, да ги изтрия от съзнанието си и да остана щастлив.
- Какво ще кажеш за кампанията на в. "Стандарт" "Спортните чудеса на България", която тази година ще бъде посветена на младите таланти? Смяташ ли, че някой от обещаващите боксьори у нас може да достигне твоето ниво и да бъде обявен за чудо?
- Това е една прекрасна инициатива, защото е проява на уважение към успехите на българските спортисти. С тази кампания се показва не просто уважение към спортистите, но и благодарност. Безспорно България има много млади спортни таланти и много добре, че "Стандарт" е подел тази инициатива, за да вдъхне кураж и мотивация на хората, които искат да се развиват. Защо пък не да имам наследник в бокса, който да го обявят също за спортно чудо. Това само би ме зарадвало. В България боксът е спорт с традиция и има обещаващи таланти. Преди десет години и на мен не се гледаше като на звезда и едва ли "специалистите" са вярвали, че ще стана европейски шампион и ще играя мач за световна титла в тежка категория. Ето, че пак се връщаме към вярата, с което бих искал да завършим нашия разговор - когато вярваш - нещата се случват. Българите трябва да започнат да се харесват и да повярват в себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
