- Подобни конференции досега се организираха от учените, държавата даде знак, че се интересува от проблемите
- В дълг сме към родния език и култура, трябва да преосмислим това, което се случи с образованието, казва проф. Тотоманова в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
Проф. д.ф.н. Анна-Мария Костова Тотоманова е професор по история на българския език в катедра Кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, СУ "Св. Климент Охридски". Научните й интереси са в областта на историческата фонетика, морфология и лексикология, проучването и издаването на средновековни книжовни паметници, въвеждането на информационни и комуникационни технологии в палеославистиката и историческата лингвистика.Проф. Тотоманова бе сред участниците в Международния форум за кирилицата, който се проведе под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Ето какво каза тя пред "Стандарт".
- Проф. Тотоманова, сред акцентите в докладите на научната конференция бе азбуката като български принос в славянската писменост. Кои бяха основните точки, върху които се спряхте на форума за кирилицата?
- Идеята беше не за принос в славянската писменост, защото славянската писменост е Кирилска, което означава, че тръгва от България. Ставаше дума, че
чрез кирилицата България е допринесла голяма част от Европа да стане християнска
Кирилицата е основният инструмент, чрез който Кирило-Методиевият език, на който най-напред е направен преводът на Евангелието, а след това в България и останалите богослужебни книги, всъщност е основният инструмент, който пренася този език до останалите новопокръстващи се народи от Източна и Южна Европа. Нашите братя руси и сърби фактически получават християнството чрез българските книги, които се изнасят там, по различни пътища. Акцентът, поне за мен, трябваше да бъде върху това. Получи се малко по-различно, защото времето за докладите беше сравнително кратко, но така или иначе, това бе едно знаменателно събитие, защото за пръв път от много години беше инициатива на висшата държавна власт, а не на научната общественост. Може би затова форумът беше малко хибриден, т.е. имаше строго научни доклади, имаше и такива, които имаха по-популярен характер с политическо и прагматично значение. Кирилицата и делото на св. св. Кирил и Методий са в основата на българската идентичност като нация, която е дала нещо на света. Всъщност мотото на конференцията беше, че и ние сме дали нещо на света и "на вси славяни книга да четат".
- Виждаме обаче, че в днешно време има опити приносът, който България има не само в балканската, но и в световната история, да бъде подменен. Дори и вицепрезидентът се спря в словото си на този момент, че наши съседи се опитват да преиначат историята. Вие като учен как смятате, че трябва да бъде защитена нашата история? Такъв тип форуми достатъчни ли са за това да отстояваме своето пред световната общност или има и други начини, чрез които да запазим от една страна добрите съседски отношения, но и да казваме и пазим историческата истина?
- Мисля, че българските учени винаги са казвали истината и са се придържали към историческата истина. Също така и сериозните учени в чужбина не изкривяват истината. Проблемът е, че писмеността, а като казвам писмеността имам предвид не само азбуката, но и книжнината, която е дадена и се разпространява, винаги е била използвана за политически цели. Това, което става в момента е, че някои сравнително нови държави, които използват кирилицата, се опитват да се идентифицират чрез азбуката и чрез Кирило-Методиевото дело. Това е някакъв естествен процес, според мен значението му не бива да се преувеличава и смятам, че
научната общественост говори истината
няма нужда да бъде въвличана в такива политически спорове.
- Наблюдаваме как езикът ни се променя. В него се появяват нови и нови чуждици от различни езици, главно от английски. Младите хора говорят понякога дори смесено - българко-английски. Как можем да запазим чистотата на езика си?
- Има едно единствено средство и то е образованието на децата в училище. Аз лично смятам, че през последните двадесет години българското образование много се влоши, като това е най-меката дума, която мога да намеря. И фактически децата все по-малко познават родния си език. Така са направени програмите, че те не успяват да научат български език и да го ползват във всичките негови стилистични разновидности. Казвам го съвсем отговорно. При мен идват студенти, които завършват българска или славянска филология и те
определено не владеят родния си език
така че да могат да се изразяват писмено и говоримо правилно. Не става дума само, че не владеят терминологията. Просто нямат достатъчно умения и до някаква степен са неграмотни и то голяма част от тях.
Трябва да преосмислим всичко онова, което през последните 15-20 години ставаше в българското образование, като започнем с обучението по роден език и литература. Защото освен че не успяват да овладеят функционално родния си език и да го ползват както подобава на хора, които ще получат висше образование, т.е. нямат навици за писане, нямат достатъчно добре изградени навици за четене, за да владеят тази терминология, но също така и не знаят основните национални митове. Те не се идентифицират с българската история и култура. Една от основните национални легенди, които са направили българите това, което са днес или поне хората от моето и следващото поколение.
И не знам дали това не е по-страшно, че те не се чувстват свързани с българската история и култура и не разбират защо тя трябва да се изучава, да се уважава, да се популяризира
Мисля, че за такива форуми има място, когато държавата казва, че за нея това е важно. Това е нашата емблема пред света и това е българският принос в европейската и световната култура. Без България и нейните мъдри владетели от IX - X век Европа нямаше да е същата, нямаше да е такава, каквато е днес.
- Зададох Ви този въпрос, защото наскоро ми попадна обява за работа, в която едно от изискванията беше кандидатстващият да владее ниво на български език C1. За първи път видях такава обява и много ме изненада.
- Обявата за българи ли е?
- Да, за българи беше.
- Ами тази скала е за владеене на чужди езици, а родният ти език би трябвало да е по-добър, особено ако си получил диплома за средно образование. В дълг сме към родния си език и към родната култура и досега усилията това да се подобри по някакъв начин, последните поне тридесет години, изхождаха от средите на учените, които се опитваха да организират такива по-впечатляващи форуми, включително третия конгрес по старобългаристика, който се проведе през 2013 г. Той беше организиран от Софийския университет в рамките на един голям университетски хуманитарен проект. Не мога да кажа, че държавата съвсем ни е изоставила, но тези мерки, които тя предприема, са епизодични и обикновено нямат продължение. Този проект нямаше продължение.
В момента аз все още ръководя една национална Програма за национално и културно-историческо наследство - "Национална памет и обществено развитие", която включва няколко университета в България, както и хуманитарните институти на БАН. По нея направихме много неща за популяризацията на българската наука и културно-историческо наследство. Издадоха се много книги. Направихме една интерактивна платформа, на която може да се качват множество материали и после да могат да се изследват и т.н.
Програмата обаче свършва и няма пряко продължение
Следващата хуманитаристична програма, която започна преди няколко месеца, е насочена към чуждестранната българистика и чуждестранните българисти. Това е нещо добро, но за да имаме добра чуждестранна българистика, трябва да имаме и българистика вътре в страната. При това да бъде на високо ниво. Тя обаче се нуждае от поддръжка. Този знак от държавата с организирането на форум, какъвто имахме тази седмица и той да стане периодичен, е знак и за българските граждани, че държавата започва да се интересува от тези неща. Имаме много работа още за вършене, ако искаме нашите деца да останат българи и да останат в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
