Ще инвестираме в квалификацията на служителите, казва Николина Ангелкова
София. На базата на какъв анализ и с какви мотиви бяха освободени ръководителите на едни държавни предприятия в сферата на транспорта и комуникациите, а други не? Ще продължат ли преговорите с кредиторите на "Холдинг БДЖ" и какви мерки ще бъдат предприети за стабилизиране на железницата? Ще бъде ли възобновена процедурата за приватизация на "БДЖ - товарни превози"? С тези и други актуални въпроси се обърнахме към Николина Ангелкова, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебния кабинет.
- Министър Ангелкова, на базата на какъв анализ и с какви мотиви бяха освободени ръководителите на едни държавни предприятия в сферата на транспорта и комуникациите, а на други - не? Да очакваме ли нови промени?
- Както обявих още при встъпването ми в длъжност - веднага поисках пълна информация за дружествата, за да направим анализ какво е състоянието на всяко от тях. На базата на този анализ, основаващ се на финансовите показатели и на визията за управление на техните ръководства и най-вече с цел оптимизация на финансово-икономическите показатели на фирмите - там, където установихме слабости в управлението, направихме персонални промени и ако е необходимо - ще направим и още такива.
- Конкретно в "Холдинг БДЖ" беше сменен председателят на УС, но не и изпълнителният директор. Защо, след като става дума за анализ и резултати на едно и също дружество?
- Изпълнителният директор Християн Кръстев е специалист от системата на железницата. По принцип смятам, че дружествата трябва да бъдат ръководени от специалисти. Това е особено валидно за едно такова дружество като БДЖ, което въобще не е цветущо и за което се изисква особено внимание и са необходими неотложни действия, за да се стабилизира. Затова председател на борда е директорът на "Обща администрация" Николай Найденов, още повече, че според нормативите работещите в едно дружество не получават възнаграждения като членове на борда.
- Състоянието на "Холдинг БДЖ" е трагично. Какво ще направите за неговото стабилизиране и за договаряне с кредиторите му?
- Основният ни приоритет е да продължим активния диалог с кредиторите, задължения към които са около 600 млн. лева и въобще състоянието на холдинга е доста тревожно. Така че независимо от краткия мандат на служебния кабинет не е редно проблемите му да се оставят настрани, а да се върви за решаване на всички наболели въпроси. По отношение на "Холдинг БДЖ" аз съм реалист - няма как с магическа пръчка за 2-3 месеца да решим всички натрупани с години проблеми. Но наистина основата ми тема е диалогът с кредиторите, поради което вече насрочихме среща в периода между 10-и и 15-и септември.
А на 4 септември в Брюксел имам среща с генералния директор на ГД "Конкуренция", на която ще обсъдим нотификацията за отпускане на държавна помощ за "Холдинг БДЖ" в размер на 170 млн. лв., с които ще бъдат изплатени стари задължения, основно към германския кредитор KfW. Ще преговаряме и за други мерки, които биха подпомогнали преговорите с кредиторите за разсрочване на задълженията, а защо не и за редуцирането им с някакъв процент.
- Облигационерите вече отхвърлиха предложението за редуциране на дълга с 30%.
- Да, но това е било преди договарянето на държавна помощ. Аз затова не смея да посоча с какъв процент, тъй като предстоят преговори и той подлежи на дискусия. Но това, което е важно и трябва да бъде отправено като послание от страна на "Холдинг БДЖ" и от министерството като негов принципал е да покажем, че наистина сме предприели конкретни действия, които да покажат воля за изпълнение на ангажиментите към кредиторите. Една от тези мерки е редовното превеждане на главница и лихви към облигационерите - по около 3 млн. лв. всеки месец до края на годината, за да докажем някаква регулярност в плащанията.
- Това означава, че тези 170 млн. лв. трябва да се заложат в Закона за бюджета?
- Да, в законите за следващите три години. Тези средства ще бъдат глътка въздух за "Холдинг БДЖ" и ще създадат нормални условията за договаряне с кредиторите. А в дългосрочен план трябва да се мисли за една наистина сериозна реформа в железницата. Затова обсъждаме с ГД "Конкуренция" в Брюксел и мерки, които засягат едновременно "Холдинг БДЖ" и НКЖИ и които ще са свързани с поемане на ангажимент за провеждане на реалистични реформи.
- От 1995-а се наслушах и нагледах на "сериозни реформи" в железницата, някои от които бяха финансирани от Световната банка и ЕБВР, а виждаме докъде я докараха.
- Така е, но работата на парче води доникъде, затова е нужна дългосрочна реформа в железницата, която да бъде изпълнявана в от всички правителства независимо от цвета им. Пак казвам, че ние като служебен кабинет с хоризонт на управление 2-3 месеца нямаме много време за радикални реформи. Моето лично мнение е, че може да се започне работа по оздравяването на БДЖ със стъпки на два етапа - неотложни решения и дългосрочни мерки.
- Вашият предшественик Данаил Папазов беше заявил, че в БДЖ работят много чиновници, около 800 от които трябва да бъдат съкратени. Ще предприемете ли стъпки в тази посока, още повече, че държавата субсидира "Пътнически превози" и НКЖИ общо с 330 млн. лева?
- Да, ще стартираме с реформа в централната администрация, която е много раздута в по-голямата си част, като няма да се пипа експлоатационният персонал, който е сърцето на холдинга. Конкретно за него дори трябва да се приложат усилия не само той да се задържи на работа, но и да се инвестира в него, като се кандидатства по Програмата за развитие на човешките ресурси, както и по всякакви програми за квалификация и преквалификация. Но пак повтарям, че това е в дългосрочна визия, тъй като за два месеца не можем да очакваме кой знае какви резултати, но сме длъжни да предприемем поне първите стъпки. Като всичко това трябва да бъде съобразено с визията за развитие на жп инфраструктурата, тъй като БДЖ и НКЖИ са една свързана система и следва да работят като партньори. Така че другият ни приоритет, по който работим, е координацията между двете дружества. Жп транспортът е най-екологичният и ние като страна, членка на ЕС, следва да отговорим на критериите за модерен релсов транспорт, колкото сега това да звучи помпозно.
- По-конкретно тази нова реформа какви първоначални стъпки трябва да включва?
- Поискала съм от изпълнителния директор и управителния съвет на "Холдинг БДЖ" да ми представят предложение какво могат да оптимизират по отношение на персонала от, подчертавам, само централната администрация. Това ще е другата стъпка, освен редовното изплащане главница и лихви, за спечелването на доверието не само на кредиторите, но и на българските граждани към железницата.
- Ще се преборите ли? Защото председателят на Синдиката на железничарите в България Петър Бунев казва: "От 20 години все за съкращения в администрацията говорят, а все редови служители уволняват!". А, според един анекдот, прозорците на централата на БДЖ на "Иван Вазов" 3 никога не се отварят, за да не изпадат чиновниците от етажите.
- Аз наистина се надявам през този кратък период да покажем воля и да проведем тази оптимизация в централата на БДЖ, където наистина има много персонал. Защото - и аз съм юрист, но за една компания в такова финансово състояние не са нужни толкова много юристи, счетоводители и пр. Затова поисках да ми предоставят план за поетапно редуциране на ненужни служители.
- Какъв е срокът за предоставянето му?
- До сряда, 10-и септември. Ние работим със срокове 3-4-5 дни, тъй като нямаме време.
- Какво друго за намаляване на разходите ще предприемете, което да зарадва кредиторите?
- Забранила съм провеждането на всякакви ненужни обществени поръчки освен тези, които са важни за основната дейност. Предприели сме стъпки за продажба на неопeративни активи, като товарните вагони, които са обезпечение по Втория облигационен заем. Те ще се продават по правилата на Българската банка за развитие, която е довереник. Вече тече процедурата по оценка на вагоните от оценители, предложени от облигационерите, за да сигурни те в нейната обективност.
- За да се стабилизира едно дружество обаче е необходимо не само съкращаване на неговите разходи, а и увеличаване на приходите му. Какви мерки ще предприемете за това, при положение, че през последните години приходите на холдинга намаляха заради свитите с над 2 млн. тона превозени товари?
- Така е. Именно затова говоря, че е необходим комплексен подход към железницата. Необходимо е закупуването на нов подвижен състав и подобряване качеството на услугите. Но пак подчертавам, че това не може да стане с магическа пръчка, а е процес, чието начало ние ще се постараем да поставим час по-скоро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
