Само преди два дни филмът "Великият Гетсби" откри кинофестивала в Кан, а от петък може да бъде гледан и у нас. Новата адаптация по романа на Франсис Скот Фицджералд е провокирана от едноименната лента от 1974 г. с Робърт Редфорд и Миа Фароу по думите на режисьора и сценариста й Баз Лаурман.
Той я гледа за първи път в онези години в родната си Австралия, където баща му е собственик на бензиностанция и за кратко на киносалон. Следващата му среща с творбата на Фицджералд е през 2004 г. - по време на прекосяването на Сибир с влак. "Току-що бях приключил "Мулен Руж". Взех доста налудничавото решение да се кача на транс-сибирския експрес от Пекин, който минава през северната част на Русия, и да стигна до Париж, където ме чакаше съпругата ми с новородената ни дъщеря Лили. Пред една кутия сардини в купето и чаша вино започнах да слушам аудиокнигата "Великият Гетсби". На следващия ден едва дочаках късните часове, за да се върна към моята малка кутийка. Сипах си втора бутилка вино и изслушах последната част. Накрая разбрах три неща: първо - че изобщо не съм познавал "Великият Гетсби", второ - че историята е структурирана много стегнато, и трето - в този роман има наистина голям филм. Помислих си - искам да го направя някой ден. През цялото време си представях един човек, който бих искал да играе Джей Гетсби. Той е интелигентен, романтичен, загадъчен, бляскав, голям актьор. Това е Лео ди Каприо, с когото съм работил в "Ромео + Жулиета по Шекспир" и сме близки приятели", спомня си Лаурман.
"Великият Гетсби" е представена от уникално богатото въображение на режисьора. В своята продукция той комбинира по изключителен начин визуален, звуков и разказвателен стил в 3D. Преплита "ерата на джаза" с оригиналните текстове на Фицджералд, които са все така актуални. "Великият Гетсби" е разказан през погледа на неосъществения писател Ник Карауей (Тоби Магуайър), който напуска Средния Запад и през пролетта на 1922 г. пристига в Ню Йорк в преследване на американската мечта. Той се установява в съседство с имението на известния с грандиозните си партита мистериозен милионер Джей Гетсби. А от другата страна на залива живее братовчедка му Дейзи (Кери Мълиган), която е омъжена за непоправимия женкар със синя кръв Том Бюканън (Джоел Едгертън), но е и обект на любовта на милионера от младини. Ник е въвлечен в завладяващия свят на богаташите, който му е едновременно близък и далечен. Докато става свидетел на техните илюзии, любови и измами, под перото му излизат истории за невъзможна любов, безсмъртни мечти и човешка трагедия, които отразяват собствените ни модерни времена.
"Чел съм книгата в гимназията и си спомням, че историята много ме развълнува. Следващия път взех романа отново в ръце, когато Баз ми подаде копието и каза: "Имам правата над това. Заданието е изключително трудно, натоварени сме с отговорността да направим незабравим филм, който завинаги ще те свърже с един от най-великите романи на всички времена. Вярвам, че Гетсби е безнадежден романтик. Но в същото време и невероятно празен човек, който отчаяно търси нещо, което да запълни пустотата в живота му", разказва Ди Каприо.
"Мисля, че Фицджералд е разбрал основната пукнатина в обществените нагласи през 20-те. А именно, че нещата не могат вечно да са във възход и да продължават нагоре, нагоре, нагоре. Чувствах, че това се отнася с пълна сила за глобалната финансова криза от 2008-ма. Като си давам реална сметка, това е фактът, заради който трябваше да направя Гетсби сега. Дойдохме в Ню Йорк, за да научим и разберем двете паралелни реалности като възраст, място, култура и начин на мислене - "ерата на джаза" и днес. Обикновено класиката разказва универсални човешки истории. И с Гетсби е така", добавя Лаурман.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
