Стигат ли 6 мерки, за да излезем от кризата? Ще се превърне ли Реформаторският блок в партия? Кога ще се измъкнем от омагьосания кръг на протести? И как се промени премиерът Пламен Орешарски от времето на Тройната коалиция досега? "Стандарт" разговаря с Даниел Вълчев - зам.-председател на "България на гражданите", бивш вицепремиер и образователен министър и преподавател по право в Алма матер.
- Г-н Вълчев, обявихте мерки за излизане от кризата, дали някой е в състояние да направи подобно нещо и защо народът да повярва точно на Реформаторския блок?
- Без съмнение в България има немалко хора, които имат капацитета, нагласата, виждането да направят каквото трябва, за да се излезе от кризата. Друг е въпросът, че недоверието хората и сменящите се временни елити не изчезва, а се задълбочава. Тези отношения се изразяват в две фрази: едните казват "всички са маскари", а другите - "такъв ни е материалът". И ако това продължи, България не я чака нищо добро. Истинският проблем е, че на всички избори през последните 25 г. гласуваме не за да се случи нещо, а против нещо или някого. Това се повтори и на парламентарните избори тази година.
- Оставката на кабинета е първата ви мярка за излизане от кризата. Едни предсрочни избори сега обаче няма ли да вкарат в парламента отново ГЕРБ и нови партии като тази на Николай Бареков?
- В България има да се свършат десетина важни неща и повечето са въпрос на промяна на средата или на секторни политики. Давам пример със здравеопазването. Ние отделяме немалко средства, имаме голям брой здравни заведения на човек, имаме и добре квалифицирани кадри.
Същевременно нито лекарите, нито пациентите са доволни
Следователно това е въпрос на организация най-вече.
- Добре, но защо никой кабинет не промени здравеопазването, а само се отправят едни и същи критики?
- Има няколко условия едно правителство да реши даден проблем - да има визия какво да се случи, да има ясна парламентарна и силна обществена подкрепа. Аз съм правил реформи и ви уверявам, че човек трябва да има много здрави нерви, да носи на бой и да си дава сметка, че когато реформира една система, не всички ще са доволни. Това правителство формално има парламентарна подкрепа, но отсъства първото и третото условие - ясна визия и обществена подкрепа.
В правителството има компетентни хора, например Хасан Адемов е много добър специалист и приличен човек, но тук въпросът е, че никой няма да подкрепи пенсионна реформа на това правителство. Когато играеш на оцеляване, както е в случая, ти хвърляш зад борда много неща. Затова трябва да дойдат някои, които ще имат обществена подкрепа. Поне за да опитат да променят нещо.
- НДСВ беше в тройна коалиция точно с БСП и ДПС, каква е разликата между тогава и сега?
- Онази коалиция беше много трудна и нейната основна цел беше успешното влизане на България в ЕС. Две години след съставянето й ние бяхме приети за член на ЕС и смятам, че това си заслужаваше цената.
Не мисля, че в политиката трябва да се слагат телени мрежи - Ангела Меркел за втори път влиза в коалиция с основния си опонент и това не е страшно. Въпросът е в името на какво го правиш. Тогава ние искахме да влезем в ЕС, сега в името на какво е!
- Според вас в името на какво е?
- Не мога да кажа, ако ние знаехме, че е в името на реформа в съдебната система, на здравеопазването, аз бих казал - ОК, нека да се даде шанс. Но сега в името на какво е - на упражняването на власт? Това не е добра теза. България губи много време, за да поддържа на изкуствено дишане системи, които трудно могат да се запазят. Ще дам един пример със съдебната система - по прокурори и осъдителни присъди на глава от населението ние сме на едно от първите места в света. У нас почти няма оправдан човек - имаме над 95% осъдителни присъди, но това не се знае, защото именно по делата, които обществото следи, няма осъдителни присъди. Но, ако човек открадне две краставици, няма шанс да се отърве. При нас двойните стандарти са по-скоро правило. Като двете паралелно съществуващи образователни системи. В едната децата печелят състезания, добре мотивирани са, а 200 метра по-надолу, когато чуят за Питагоровата теорема мислят, че е някакъв риалите формат. И това е навсякъде - просто у нас има две Българии.
- Протестите израз на тези две Българии ли са?
- За мен въпросът с протестите е още по-сложен. Ние трябва да свикнем, че политическият процес не се свежда само до участие в изборите. Свободата на словото, на сдружаване, на петиции, на това да седиш с плакат пред НС е част от този процес. Ние имаме тази свобода, но някак си се плашим от хората на улицата.
- Въпросът е доколко тази позиция е тяхна, а не е мотивирана от някакви враждуващи групировки?
- По това винаги ще се спори, за мен всеки протест преминава през няколко фази. В първата той е по-скоро автентичен. Подобно беше положението и с февруарския протест м. г. Аз съм преподавател в СУ и мога да ви кажа, че повечето студенти мислят това, което говорят на протестите. Няколко пъти ме питаха дали категорично ги подкрепям: да, подкрепям исканията за оставка на кабинета, но за мен
университетът не е място за политическа дейност
Не съм привърженик на формите като окупация, но не мога да не призная, че студентите ми направиха добро впечатление с чувството си за мярка. Те направиха, каквото направиха, с една идея отидоха отвъд, но се спряха и сами премериха формите на протест. Не навлязоха грубо в правата на своите колеги, тъй като това можеше да доведе до нулева година.
- От края на 2012 г. наблюдаваме една цикличност - започват протести, идва нова власт, пак започват протести, вероятно и тази власт ще си отиде, ще започнат други протести. Колко време ще ни отнеме излизането от тази криза?
- Колкото е написано в Стария завет - 40 години. Навремето след Първата световна война в Абисиния се провел конкурс за конституция. Френски екип написал перфектен вариант, но той действал само няколко седмици. Въпросът не е в писаните правила, а в нагласата на обществото. При положение че не можем да спазваме още червения светофар - няма как. В този смисъл Демокрацията е и просветителска работа.
- Познавате сегашния премиер, променил ли се е?
- Да, познавам г-н Орешарски, познавам и предните премиери - всички от времето на г-н Костов. Не мога да кажа дали се е променил, не съм го срещал, откакто е премиер.
- Кои са най-големите гафове на това правителство?
- То далеч не е реализирало своя потенциал по една причина - няма силна обществена подкрепа и действа в отбрана. При правителството на г-н Борисов можеше да се види какви са гафовете по това, което ще направи или не. Когато се действа в условията на неизбежна отбрана, не може да се направи никакво положително действие, затова считам, че този кабинет не е полезен за страната. Докато правителството на ГЕРБ имаше много висок рейтинг и подкрепа, а проблемът беше, че не ги реализираха.
- Меглена Кунева каза, че в Брюксел ще сондира мнение как ЕС гледа на построяването на 7-ми блок. Заложник ли сме на чужди интереси, защо все виждаме дългите ръце на някой "голям брат"?
- Това е шизофренично отношение към властта - от една страна казваме, че много сме загубили и не можем да се самоуправляваме, от друга страна казваме - сакън, някой да не ни каже нещо отвън. Всъщност България е член на ЕС и политиките ни не могат да не са синхронизирани с нашите партньори.
Доколкото в съвременния свят всеки дължи на някого обяснение, ние сме зависими. Но
не мисля, че съществува "дългата ръка на някой голям брат"
или на Барозу. Ако имаме самочувствието на хора, които знаят закъде са тръгнали, нещата са наред. Нека го кажа като в "Мечо Пух": Когато не знаеш закъде си тръгнал, винаги отиваш някъде другаде.
- Какво ще е бъдещето на РБ, евроизборите ще го разцепят ли? "Зелените" вече излязоха.
- РБ е платформа, нещо, върху което се дискутира и се наслагват определени виждания. Въпросът е дали виждаме бъдещето на България по един и същ или сходен начин. И ако го виждаме, склонни ли сме заедно да направим усилия и да реализираме нашите намерения. Това, което "Зелените" направиха, е да се явят самостоятелно на евроизборите и в това има известна логика, защото за разлика от останалите пет партии те не са от EНП. Оттук насетне за РБ има два пътя - или бавно и внимателно да става сътрудничеството, което в нашите условия ще доведе до дезинтегриране, или да натиснем малко педала и в рамките на месец, месец и половина да направим коалиционно споразумение, за да отидем заедно на следващите няколко избора.
- Че трябва да се натисне педалът, смятат и от "Синьо единство", но те искат заявка за единна партия, възможно ли е това?
- Да, но всяка от партиите, които са в тази платформа, трябва да извърви своя път. Колкото по-скоро е създадена една партия, толкова по-лесно е да приеме тази теза. А вероятно за старите партии като земеделците това ще е най-трудно, и то е разбираемо. Ако наберем критична маса хора, които да ни припознаят като изразител на техните позиции, ще имаме успех, ако останем един кръжец, в който всеки нещо прави, нищо няма да стане.
- Кой ще бъде водач на европейската листа?
- Европейските избори са важни за РБ, за да мине той през бойно кръщение. В този смисъл кои ще са лицата е вторичен въпрос. Най-важното е да покажем, че сме едни от големите политически субекти с тежест и доверие. Разбира се, лицата трябва да бъдат тези, които биха могли да реализират нашите цели.
- Ще държите ли Меглена Кунева да оглави листата?
- Разбира се, че г-жа Кунева е фаворит от наша гледна точка, но самата тя още не е изразила позиция дали иска да направи тази крачка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
