България уж винаги е със силните, а се оказва на губещата страна
Тревожно е, че съюзниците станаха врагове, казва проф. Андрей Пантев
- Г-н професор, защо на фона на 70-годишнината от победата на съюзниците над хитлеристка Германия на 9 май 1945 г. противоречивите оценки за Деня на победата се задълбочават?
- Защото има особен идеологически сблъсък между една страна, която е обявена за комунистическа, а от друга страна, идеята, че демокрацията е благо или добродетел за всички, бе отхвърлена. Така че, има двама съмнителни благодетели и едно категорично зло - нацизмът. Именно поради това и на двата фронта - Западен и Източен - се съсредоточават идеологически противоречия, които в крайна степен не се отричат взаимно. Хитлер мразеше и презираше японците, хърватите и българите, но направи съюз с тях. Сталин, които целеше да извърши световна пролетарска революция, се съюзи с "гнилия" Запад. Чърчил, който бе върл противник на комунизма, пръв извън СССР нарече Сталин велик. Така че
противоречията са от миналото и ще продължат и в бъдеще, поне едно столетие
- Празникът на победата в миналото бе уважаван и по-обективно оценяван. Оказва се обаче, че политическата конюнктура е по-важна от обективната оценка за това важно историческо събитие на ХХ век. Така ли е?
- Да, така е. Вчерашните съюзници стават днешни врагове. Това е много тревожно като съвременна ситуация и като перспектива. Все пак нека да напомня, че във Втората световна война Европа воюваше не срещу Сталин и срещу СССР, а заедно със Сталин воюваше срещу нацистка Германия. Но това едва ли не се забравя и тази индентификация между нацизъм и болшевизъм не обяснява защо толкова много страни и личности призоваваха да се помага на Русия. Включително
Чарли Чаплин призова: "Помагайте на Русия!"
Въпреки отблъскващите случаи на преследвания, насилия и терор в СССР. По това време обаче никой не казва една укорителна дума срещу СССР.
- България, макар и малка страна, също има свое място във важните исторически събития по време на Втората световна война. Еднозначна ли е оценката за ролята ни в нея?
- В историята няма еднозначна оценка. По време на Втората световна България бе ценен съюзник на Третия райх. Нашата идея, че трябвало да се съюзим с Хитлер, защото не можем да му се противопоставим, е доста отблъскваща като дух и философия, макар че като прагматизъм е доста оправдана. Но какво да кажем за поляците и сърбите, въобще за югославяните например, които също са можели да постъпят така, но не са го направили? Така че, нашият съюз с Третия райх не би трябвало да бъде възприеман едва ли като триумф на дипломатическата мъдрост и прагматизъм. Надявам се, че майките на онези войничета, които биха загинали при едно стълкновение с Хитлер, при което щяхме да бъдем прегазени, биха ме разбрали. Но от друга страна, България бе обявена за агресор с Парижкия мирен договор от 1947 г. и като победена страна
въпреки храбрата ни Дравска операция
Остава впечатлението, че ние винаги сме били със силните и винаги сме се оказвали на губещата страна.
- Ако от дистанцията на времето се върнем в нашето съвремие, се вижда, че Денят на победата отново е разделил българското общество на русофили и русофоби. Вървят приказки в една или друга посока. Този стар проблем на цялата ни нова история след освобождението ни от турско владичество как ще ни влияе по-нататък, като се има предвид, че България все повече се изолира от Русия поради политиката на Европейския съюз?
- За съжаление, това деление на русофили и русофоби е свидетелство за националната ни непълноценност. Защото във всички страни, не само балкански, има среди, философи, партии, които предпочитат една или друга страна за външнополитическата си ориентация. При нас обаче това е патологично разграничение. Какво значи да си българофил? Като че ли навсякъде трябва да сме българофили.
Да си българофил значи да обичаш майка си
Какво е това умопомрачително разграничение? Друг е въпросът, че русофилите и русофобията невинаги съвпадат с културното разграничение. Но това показва колко сме зависими от външна ориентация. Единствената българска политическа партия, Партията на народняците от миналото, бе едновременно русофилска и англофилска. Това трябваше да бъде внедрено в нашето политическо мислене. А сега, ако кажеш, че руснаците са изгонили турците от България, веднага те обявяват за русофил. Това е емоционален примитивизъм и тарикатщина. Но искам да уточня, че има русофили и русотарикати. Русотарикатите правят бизнес с Русия.
- Какво всъщност представяла Русия за България?
- Русия е основателен, вечен и непроменим факт и фактор в нашето национално развитие. И, ако трябва да правим равносметка на позитивите и негативите, то позитивите надделяват.
- Защо според вас българинът 70 г. след Деня на победата 9 май още не може да се помири и да приеме нещата от историята и да върви напред, както направиха Германия, Испания, Русия и други държави?
- Защото преди да се помирим с настоящето и да направим нещо важно
трябва първо да се помирим с миналото
Тук сте много прав. Не можем вечно да твърдим, че всички други са виновни. Ето, случаят с арменския геноцид. Когато той бе извършен през април 1915 г., през септември същата година ние сме съюзници, и то бойни, с турците. Защо крием това и защо се правим винаги на прави, а наричаме другите жестоки? В съвременния свят всички, които днес доста добре материализират своята любов към Атлантическия свят, преди това не са казали нещо добро за ролята на Америка в Българското Възраждане и други подобни факти, за американските и английските пилоти, погребани край София? Това е драмата на нашия адаптивен народ и това е нашият имидж пред очите на света. Не сме забравили как ни наричаха най-русофилската нация. Сега е обратното - сега сме най-американофилската нация в Югоизточна Европа. Съперничим си само с албанците.
- Тази оценка може би се отнася най-вече за политическата класа, а не за широката общественост у нас?
- Не, не. Аз не съм човек, който дава оценки. Когато упреквам нашия народ, аз упреквам и себе си. Има нещо непривлекателно още от времето, когато най-слабата съпротива срещу турците оказва българската държава, която е много по-стара от съседните балкански страни. Още оттогава пред света ние имаме непривлекателния образ на хора, които много не се съпротивляват. Ние
нямаме нито една героична съпротива срещу когото и да било
Това се потвърждава и сега. Ако в бъдеще тук дойдат някои други представители на религии, страни, философии, континенти, то бъдете сигурни, че българското общество - и особено българската интелигенция - ще намерят аргументи и личности, чрез които да се докаже, че цял живот сме били такива. Както цял живот бяхме русофили, така сега станахме цял живот американофили.
- В заключение?
- В заключение: не трябва винаги да хвърляме вината за нашите национални нещастия върху другите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
