Днес е Никулден. Освен на рибарите, този ден е празник и на банкерите. Всяка година се прави равносметка за изминалата година. Едновременно с това банкерите споделят и своите прогнози, как виждат дните напред.
По този повод разговаряхме с Радка Тончева.
От близо 20 години тя е изпълнителен директор и член на управителния съвет на Обединена българска банка (ОББ). Тончева е един от първите банкови мениджъри, които се налага да работят по правилата на "истинското" банкиране, непознато в България преди 1989 г. Тя, заедно със Стилиян Вътев, оглавяват ОББ почти от самото начало на създаването на банката след консолидацията на 22 малки и различни по вид и стил на работа кредитни институции. Повечето от тях изобщо не са работили като истински търговски банки и се налага в движение както да се консолидират, така и да изграждат новите правила на действие на българската банкова система от първите демократични години. Впоследствие ОББ е първата българска приватизирана кредитна институция, с която се слага началото на приватизационния процес във финансовата система. През всичкото това време Радка Тончева е един от хората, които работят, за да може банката да премине през трудностите и да остане сред най-добрите на пазара.
- От какво се лишавате заради работата, чувствате ли се ощетена?
- Имам угризения, че не мога да отделям повече време на семейството си, на децата и на внуците. Понякога, когато се прибера вкъщи, вместо да се занимавам с тях, продължавам да мисля за това, което се е случило в банката или предстои да се случи. И аз, и близките ми са ощетени, че нямам достатъчно време за тях. От друга страна, съм благодарна, защото, ако нямаш подкрепата на семейството си, на една такава позиция, каквато съм аз, ще е много трудно. И ако част от семейството, основно съпругът ми, не поемат някои от задълженията и не ме подкрепят, нямаше как да успея. Предполагам, че това се отнася за всяка жена, която е на такава позиция и работата й изисква повече време и повече отговорности. Освен това ние сме жени, майки, имаме специфични задължения...
- С какво се занимава съпругът ви, за да може да ви помага толкова много?
- Той е юрист по образование, но имаше компания в бизнеса с лекарства, която продаде непосредствено преди кризата. В момента е консултант и има повече свободно време.
- Той ли готви у вас?
- Готвя аз. Когато съм заета или не мога да се справя, помага майка ми. Съпругът ми не е от тези мъже, които могат да готвят. Затова пък прави други неща много добре.
- Какви?
- Има златни ръце и му се удават всички ремонти и поправки вкъщи. Поддръжката е изцяло негова работа, логистика също.
- Къде ще празнувате и какво ще има на масата?
- Вкъщи, по традиция семейството се събира у дома, въпреки че няма нито един Никола, имаме празник. Шаранът го приготвя от майка ми по традиционна рецепта от много години. Много е вкусен!
- Къде почивате обикновено?
- Лятото ходим на море, зимата на планина. Ние с мъжа ми сме по ски бягането, докато алпийските ски оставяме на децата. Тази година обаче няма да бъде така - ще изпратим на ски дъщерята, зетя, внука и сина ми, а ние ще останем вкъщи да гледаме внучката.
- Дъщеря ви наследи ли банкерската професия?
- Не, тя беше категорична, че няма да работи в банка, имайки мен за пример. Завърши икономическия университет, след това взе магистърска степен в Холандия по маркетинг и сега работи тук в едва американска фармацевтична компания на добра позиция. Има две деца - Радослав е на седем, а внучката София на 7 декември ще направи две години. Тя е на баба куклата!
- Може би пък синът ви е бъдещият банков мениджър?
- Още по-малка е вероятността. В момента той е в осми клас и учи сутрин в Руския лицей, а следобед продължава с английски език в училището "Св. Георги". Рано е да кажем, че се е ориентирал към някаква професия.
- Заедно ли прекарвате ваканциите?
- Поне веднъж в годината сме заедно. Даже на моя рожден ден цялата фамилия без изключение отидохме за няколко дни в Сицилия. Приятно ни е да сме заедно, особено когато имаме повече свободно време през лятото. Всички предпочитаме морето, слънцето.
- На ресторант или вкъщи посрещате по-големите празници?
- Предимно вкъщи. Събираме се всички, приготвяме си вкусни неща, предпочитаме българската кухня. Много рядко празнуваме на ресторант, след българската сме почитатели на италианската кухня.
- Италия ли е любимата ви дестинация?
- Обичаме да ходим в Италия на море, да пътуваме. Наемаме си някоя вила, където да се поберем всички, и прекарваме чудесно. Пътуваме из околността непрекъснато.
- Какво отглеждате в двора - цветя или домати?
- От ранна пролет до късна есен нещо трябва да цъфти.
- Каква мечтаехте да станете в детските си години? Банкер не е много често срещана детска мечта.
- Може би сега децата имат повече информация за тази професия и вероятно някои от малки искат да са банкери. Пък и професията много се промени. Но по мое време не беше така. Когато започнах работа в банковата система, не бих казала, че беше престижна професия. Тогава съществуваше само БНБ и нейните клонове, професията беше изключително феминизирана, заплащането не беше привлекателно. Но не съжалявам за избора, който направих. Професията е много интересна и акумулира много знания и качества. Освен да познаваш банковия бизнес, да си психолог, прогнозист, да имаш здрави нерви. Налага се да вземаш различни решения и то бързо. Професията е много комплексна като знания. Към тази професия трябва да си всеотдаен, както и към всяка друга, иначе не може да си успешен.
- Кое е качеството, което е в основата на успешната ви кариера?
- Това, че съм балансирана. Ако има някакъв сложен проблем или когато съм ядосана, преди да взема решение, излизам и обикалям Съдебната палата няколко пъти (централата на ОББ се намира в близост, б. а.). Банкерите сме хора като всички останали, с всичките си плюсове и минуси.
- Една от най-елегантните дами сте в банковата сфера. Как го постигате, кой ви съветва?
- Нямам съветник. Предпочитам елегантно-спортния стил, но рядко си го позволявам. Ние трябва да внушаваме доверие и сигурност дори и с външния си вид. Защото пазим парите на хората. Старая се хем да спазвам дрескода, хем да има и нещо индивидуално в облеклото. Купувам си дрехи от България, нямам определена марка..
- Какво четете в свободното си време?
- Имам три вида любими четива. Обичам руските криминални романи, защото за разлика от другите кримки, в които преобладава екшънът, в тях има много психология. Чета психологически романи и на трето място онези, които са задължително с хубав край. Когато тръгвам на почивка, вземам и от трите и ги чета според настроението.
- Вие сте близо 20 години на този пост - изпълнителен директор на Обединена българска банка. Освен че е трудно, не е ли и малко... скучно все на един пост?
- Твърде много време е, наистина. За скучно, не, не ми е доскучавало. Няма как да ми доскучае, защото през тези 20 години съм минала през много големи предизвикателства. Всичко, което се случваше с ОББ, беше първо по рода си. Първата консолидация в банковата система, която събра 22 търговски банки. После дойде банковата криза - пак първа по рода си у нас, после приватизацията - първа в банковия сектор в България. След това се сдобихме с нови собственици през 2000 г. - Националната банка на Гърция (НБГ), после дойде кризата в Гърция, заедно с нея икономическата и финансова криза в целия свят, сега - трусът с КТБ. През тези две десетилетия е имало години, когато съм се чувствала като на съвсем ново място, със съвсем нови цели.
- Отмина ли кризата с КТБ и можем ли вече да си отдъхнем?
- Ако говорим за кризата с КТБ, тя наистина отмина - с решението, което се взе за нея и най-вече със старта на изплащането на гарантираните депозити на вложителите й. Лично за мен това, което трябва да се направи задължително след взимането на лиценза на КТБ, е да си направим изводите така, че това повече да не се повтаря.
- От кого зависи да не се повтаря?
- От всички нас. От тези, които сме на този пазар, от тези, които имат отношение към този бизнес като регулация, от всички. Включително и от клиентите на банките.
- Ще започнат ли банките да кредитират така, както беше преди?
- За мен основните предизвикателства за банките през следващата година ще бъдат няколко и основното от тях ще бъде свръхликвидността. Сега в търговските банки ще се влее ликвидност от изплатените влогове на КТБ, освен това държавата ще емитира дълг. Тези пари банките, трябва някъде да ги влагаме, за да работят и създават стойност. За да има ръст в кредитирането, не е достатъчно само банките да имат ликвидност, трябват и условия за кредитиране и тези условия да са благоприятни за бизнеса, за инвеститорите. Трябва добра бизнес среда, в която бизнесът да се чувства сигурен за своите инвестиции.
За съжаление поведението и на бизнеса, и на гражданите все още е предпазливо, изчакват, не искат да рискуват.
- Какво ще пожелаете на колегите си за празника?
- Да са здрави. Пожелавам следващата година да е спокойна, и най-вече без сътресения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
