Радослав Радев е новият шеф на Националната лозаро-винарска камара. Той беше избран на поста в края на миналата година, след като директорът проф. Пламен Моллов оглави Българската агенция по безопасност на храните. Потърсихме новия Винар номер едно за коментар за състоянието и бъдещето на българското вино.
- Г-н Радев, застанахте начело на винарите в края на миналата година. Какви са първите ви задачи на поста?
- Предстои организация на изложението "Винария", която е от 2 до 5 април. Имаме идея да направим изложението по-интересно и разчупено. Факт е, че през последните години има известен отлив от "Винария", опитваме се да разберем на какво се дължи това и да намерим формата, която да е интересна и полезна за всички. Имаме и работа по участието ни в групи, свързани със законодателството. Има проект за промоция на вина в трети страни - САЩ, Швейцария и Китай. Сайтовете ни трябва да се пообновят. Всички по време на общото събрание, където беше променен управителният съвет, се обединихме около идеята, че са необходими реформи в организацията. Тя навърши 14 г. - тийнейджърска възраст. За тези години са се случили доста неща и в бранша, и в икономиката като цяло. Самите ние сме видели къде има слаби места, къде можем да подобрим нещата.
- Къде виждате слабите места?
- Трябва да привлечем нови членове. Непрекъснато се появяват нови изби, браншът се развива много бързо. Съществува нещо, което всички наричат конфликт между малки и големи изби. Всъщност това не е конфликт, защото няма конфликтни точки, но все пак трябва да се работи в тази посока - да дадем на малките изби повече глас. Очевидно в момента те смятат, че думата им не се чува достатъчно. Може би трябва да се помисли и за диференциране на членския внос съобразно капацитета на съответните фирми. Трябва да се подобри и комуникацията между регионалните камари.
- Какви са проблемите, които стоят за разрешаване в самия бранш?
- Проблемите са еднакви и за големи, и за малки. Ако говорим например за нови пазари, то пробивът, направен от един, неминуемо ползва всички останали. Защото по света българското вино се възприема като категория. Малко са пазарите, където консуматорът има детайлни познания относно българските производители или българските винарски райони, или относно класификацията на българските вина. Всички наши напитки се възприемат като българско вино. Така че всички ние сме в една лодка и имаме интерес тя да върви добре. Ако един предложи хубаво вино, у консуматора остава добро впечатление. Тъй като виненият консуматор е любопитен човек, когато е опитал веднъж наше вино и види бутилка от друг български производител, ще си купи и нея, за да пробва, да сравни. Но и обратното също важи. Първо впечатление се прави един път, все пак.
- Има ли нови пазари, на които сме направили добро първо впечатление в последната година? Чух за пробив в Северна Корея...
- За пазар като Северна Корея трудно може да се каже, че е открит, и да очакваме да потече река от българско вино натам. Има сделки, които се правят и в Северна, и в Южна Корея, все повече към Китай, Хонконг, САЩ. Това са пазари, където трябва да се работи съвместно и целенасочено. За тях трябва да имаме национална стратегия, която да следваме. Всичко друго са спорадични сделки - единият продал пет контейнера, другият - два, третият - десет, но няма повторяемост и не може да се говори за траен бизнес. По отношение на традиционните пазари, където България винаги е продавала - Чехия, Полша, Германия, Великобритания, - стоим относително добре, бавно губейки позиции.
- Не звучи много оптимистично тази констатация.
- Като погледнем числото на продаденото вино в Полша, то е значително количество. Доскоро бяхме най-големият продавач на вино в страната и продавахме повече от Франция и Италия. За съжаление този пазарен дял спада, макар все още да е голям. Това трябва да бъде анализирано и да се видят ценовите сегменти, в които продаваме. Защото спада ниският ценови сегмент, но продаваме все повече вина в среден и висок сегмент. По същия начин стоят и нещата в Русия. Тя е най-големият пазар за българско вино, където продаваме много. Но трябва да оптимизираме този износ и да пробием в средни и високи ценови категории, което е свързано с провеждане на някаква маркетингова политика и налагане на имиджа първо на България и после на българското вино. В Англия и Германия, които са били традиционни пазари, също си има стабилна тенденция на спад. Всичко това не е страшно, защото пазарът, както и животът, е динамичен. Консумацията на вино е подвластна на мода, така че, ако през 80-те години на миналия век българското вино е било хит в Англия, през 90-те е станало така, че австралийското вино става хит там, преди нас пък хитът е било италианското вино. Въпросът е ние трайно да работим за популяризиране на този продукт. Защото ако погледнем първата десетка от експортните стоки на България, единствено виното е завършен продукт, всичко друго са суровини. Определено е експортно ориентирано производството ни на вино и около 70% от него се продават извън страната.
- Увеличава ли се потреблението вътре в страната?
- Нямаме много достоверна информация по този въпрос, но може да се каже, че консумацията на вино в страната е стабилна. Това, което определено може да се твърди обаче, е, че консуматорът става по-просветен. Страшно много хора се появиха и се групираха във винени клубове, в групи, които си организират винарски турове. Доста литература се издава - както специализирана, така и популярна. Всички малки и регионални изложения, които се организират, се радват на голям интерес.
- Споменахте, че се откриват много нови изби. Какъв тип са те и има ли място за всички?
- Новите изби са предимно малки. Големи винзаводи в онзи смисъл, в който сме свикнали да влагаме, няма нови. Но всички големи направиха сериозни инвестиции и модернизираха производството си. Повечето от утвърдените стари винпроми създадоха нови лозови насаждения, преоборудваха предприятията си съобразно последните технически достижения в бранша, инвестираха доста в маркетинг и развитие на продуктите и стоят добре на пазара. По отношение на нововъзникващите изби повечето от тях са малък и среден размер, което е нормално за пазар като България. У нас не може да има 50 големи винарски изби. Просто самата структура е такава, че е логично да има повече малки производители, които да се групират на регионален принцип. Това е и една от големите ни задачи - да бъдат промотирани и развивани винарските региони. Защото винените консуматори ни възприемат като България, но сега трябва да почнем да популяризираме и по-малките региони, защото всеки район си има своя специфика.
- Традиционните български сортове присъстват ли в листата на новите изби? Каква е всъщност модата във виното в момента?
- В момента приключва новата тенденция на Новия свят. Нещо, което преди около 20 години засегна позициите на българското вино - активната поява на страни като Чили, Аржентина, експонацията на Южна Африка и Австралия. Тогава потребителите се ориентираха към тези вина като към нещо ново, интересно. Но според мен настъпи елемент на насищане и сега се търси новата звезда като световен регион. И аз много се надявам това да бъде регионът на Балканите. Има доста индикации и в публикации на влиятелни винени журналисти, и като представяне на международни конкурси. Определено може да се каже, че вината от България, Румъния, Гърция, Македония предизвикват интерес. И много се надявам това да бъде следващата модна тенденция.
- А по отношение на вкуса?
- Силно се измести вкусът към по-лесни за пиене вина, които да не са толкова натоварени с дъб, да не са толкова концентрирани. Да са от по-млади реколти, по-свежи, по-леки за пиене. Но всъщност това е част от една друга тенденция, която съществува вече от много години - виното да се превърне от луксозен продукт във всекидневна стока. Тук голяма роля изигра експанзията на супермаркетите. Защото търговските вериги, предлагайки всякакви други стоки, предлагат и вино. И съответно предлагат вино за всекидневна консумация, което в крайна сметка не е лошо, защото продуктът стана по-достъпен. От друга страна всяка една такава тенденция ражда друга тенденция - възможност за малките бутикови изби, които работят само с местни сортове, да хванат една много по-малка, но платежоспособна ниша от консуматори. Така че имаме както масова търговия, така и специализирана и двете се развиват паралелно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
