Върхове има за всички, стига да можеш да ги изкачиш, казва известният писател Николай Стоянов
Тази вечер в зала 6 на НДК тържествено ще бъде отбелязана 20-годишнината на фондация "Балканика" и обявен новият носител на наградата й.
- Г-н Стоянов, "Балканика" става на 20 години. Как успява да оцелее в толкова променливия ни съвременен свят, в който сякаш все по-малко има място за култура?
- Съпротивлявайки се... Ако трябва да употребя една станала популярна фраза, ще кажа, че "Балканика" оцелява толкова години като на магия. Всъщност има някаква своеобразна магия в нашата международна фондация и тя е в разбирателството между нас, нейните създатели, и в амбицията ни на партньори от седемте балкански държави да забравим старите дрязги и неволи и не само да създадем, но и да запазим една стабилна и полезна инициатива, в общо взетоq променливия и овълчен съвременен свят.За съжаление вярна е и констатацията ви, че в него има все по-малко място за култура. Имам усещането, че част от хората на духовността и в частност на литературата са се отдръпнали в някакви сенчести падини и изживяват една резигнация от всеобщото боричкане за власт и напористата прагматика. Други от тях пък се заеха да обслужват бюрокрацията. Макар че такава е картината май най-вече в територията отсам Драгоман.
- Можете ли да направите съпоставка на балканските литератури в момента. Къде има подем и какво не достига на нашата, за да излезе в чужбина?
- В повечето от съседните ни страни литературата запази първенственото си място. В Сърбия, например, има изключително активен литературен живот. Връзката и приемствеността между поколенията не се прекъсна рязко,със смяната на системата. Напротив - хората на перото създадоха като че ли една общност, обединени от амбицията да противостоят на тенденциите за принизяването на духа. Това възпитава някак си и по-младите поколения в почит към литературата. Присъствах на едно четене на големия поет Матия Бечкович в Нишкия университет. Огромната аула на университета беше препълнена от студенти, много стояха с часове правостоящи и изричаха стиховете едновременно със създателя им. Гледката беше разтърсваща. Подобна картина наблюдавах и в Сараево, когато една голяма група млади момчета и момичета, дошли в оцелелия от сраженията хотел "Холидей Ин" да се забавляват на конкурс за "Мис Босна", притихна щом забеляза, че във фоайето дава интервю Изет Сараилич, наричан Босненския Омир. Мълчаха и жадно попиваха думите му. Явно имаха нужда от тях в този иначе печален град. И нещо, което е изключително важно и е свързано с втората част на въпроса ви: хората на литературата в съседните балкански страни не си и позволяват да се злепоставят един другиму, когато пътуват извън границите на страните си - поведение, което,уви, е чуждо на голяма част от българската интелигенция. Може би защото съседите ни са осъзнали добре старата максима, че върхове има за всички, стига да можеш да ги изкачиш.
- Как оценявате съвременните български автори и особено младите, които тепърва търсят мястото си в литературата ни? Какво бихте им казали?
- Старая се да чета много от онова, което излиза. Има талантливи момчета и момичета, но те трябва да се предпазят от "повярването". Стълбата към небето е твърде висока, за да не кажа безкрайна. Необичайна, но дълбока и новаторска е поезията на Васил Балев или прозата на Милен Русков, харесвам пиесите и разказите на Иван Димитров. Напоследък интереса ми привличат "късните дебюти". А понякога и пропуснатите от мен дебюти. Така открих например пиесите и прозата на Румен Шомов и много добрата и изстрадана книга на Светла Георгиева "Разкази от вчера и от други места". На младите си колеги бих казал да не вярват на похвалите, най-важната съставка на таланта е чувството за самопреценка, но то и много рядко се постига.
У нас често се спряга един или друг автор за най-превеждания български поет или белетрист, а аз се усмихвам тъжно, защото добре познавам в какви малки тиражи се издават нашите книги в чужбина и че, общо взето, това се прави от доста скромни издателства. Най-издаваните български писатели зад граница все още продължават да бъдат Иван Вазов, Антон Дончев и Анжел Вагенщайн.
Ще прибавя, че истински шумен успех в чужбина имаха Аксиния Михайлова, чиито стихове бяха публикуване от "Галимар" и удостоени с наградата "Аполинер", и, лека му пръст, назабравимият мой гениален приятел Виктор Пасков, когото някои упорито бързат да забравят. Има още няколко книги, които заслужават широко чуждестранно признание, но те са писани на език, който трудно може да намери адекватен превод извън славянския ареал. Голяма част от нашето писателско войнство някак си не може да намери кода за общуване с чуждоземния читател; подозрително ето и към посредничеството на литературните агенти, макар че в България тях почти ги няма. С привличането на интереса към добрите книги от Балканите се занимава всъщност фондация "Балканика". Досега в конкурса за едноименната награда са участвали близо 120 автори от полуострова, голяма част от книгите на които, "озвучени от конкурса", са преведени на немалко езици.
- Четящ човек ли е българинът по ваши наблюдения и какво точно чете?
- Продължавам да мисля, че българинът е четящ човек. Но него го съсипва бепаричието и тежкото ежедневие. Средата, в която живее, е твърде потискаща. Страната ни не излъчва достатъчно позитивни сигнали не само към чужбина, но и към собствените си поданици. Май ще трябва да започваме вече да изпращаме в ефира тревожното съобщение SOS "Спасете нашите души!".
- Ще "изяде" ли мишката книжката - как според вас променя начина ни на четене интернет? Лично вие противопоставяте ли двете форми на присъствие на литературата - на хартия и в мрежата?
- Нормално е да се използват новите и като че ли бекрайни възможности на интернет, но голямото удоволствие, поне за мен е, когато разтворя страниците на една добре написана и добре издадена книга. Виждам от собствените си деца как четат и отпечатани книги, и книги на електронен носител. Според мен едното не пречи на другото. Не може да се отрече, обаче, че в последните години голяма популярност все повече се постига чрез участието на хората на литературата в кръга приятели от фейсбук. Една стихосбирка в тираж от 600 екземпляра може да се изкупи още при представянето й.
- Мълчат ли според вас писателите за това, което става в съвремието ни? Имат ли сили интелектуалците да бъдат коректив на ставащото?
- Уви, писателите мълчат, а говорят политиците и социолозите . Едните не говорят, защото мислят, че няма кой да ги чуе, а другите повтарят някакви мантри, на които сами не вярват. Единственото хубаво нещо е, че обикновено много им личи. За жалост и медиите обръщат все по-малко внимание на хората на културата. Ето, преди няколко дни видях едно възвание в подкрепа на кандидатурата на госпожа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, подписано от всички творчески съюзи в България и адресирано до държавното ръководство, до множество телевизии и печатни медии. Това е изключително събитие на сътрудничество и съгласие на хората на културата и изкуството, на което средствата за масово осведомяване , уви, не дават гласност. За какъв коректив можем да говорим в този случай. Свидетели сме на нещо повече от печално.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
