708 убити, 9000 ранени, 1120 катастрофи. Посветените в грубата статистика правилно забелязват, че терористичните актове в Европа са отнели два пъти по-малко животи от мелето по българските пътища за изминалата година. Високата скорост, посочват, е най-честата причина. Не сме съвсем убедени обаче, че ускорението може да се измерва с цифри и километраж. Съществува друго понятие, вън от физиката и конкретно в психологията: то е българската скорост.
Българската скорост носи странни удоволствия и жалки, горчиви триумфи. Тези триумфи - както казва един обигран в черния хумор комик - са като да уловиш сладолед, изхвръкнал от ръката на току-що блъснато на пешеходната пътека момченце. Тази скорост е масова повреда в главата - мозъкът дава грешки в ущърб на пътника като нарочно пипан брояч на таксиметров шофьор. И не се побира в статистика.
Българската скорост е да вдигнеш 200 и да рискуваш 12 живота, за да спечелиш 2 минути, които после да похарчиш в пазарлък за 50 стотинки, с които да намалиш цената на 3 сувенира, които после да загубиш, което е добре, защото са от Китен.
Българската скорост е също да имаш пет дни, в които да обиколиш 15 плажа, на които да поседиш по 45 минути, за да си направиш 30 селфита, с които да постигнеш 10 лайка; а на връщане да снимаш клип, в който караш с 200, и да го пуснеш във Ви Бокса със заглавие "Маниак на пътя".
Българската скорост има и вдъхновение: тя е
да си гледал десет пъти седемте "Бързи и яростни"
защото са мегаяки коли и екшън, батка, а тоя Вин Дизел (голям актьор, човек) как ги разцепва по шосетата - аре и ние да се пуснем на една нощна гонка по Околовръстното в София, па да видим тъпите куки кога ще ни хванат с тия бараки.
Как да те хванат наистина, когато българската скорост е да се мушнеш на ляв завой с непрекъсната линия със 140 км/ч между два разминаващи се автомобила и през това време със смъкнат прозорец да препсуваш единия и да изхвърлиш ловко вестника с черупки от яйца и люспи от домати върху капака на другия, понеже не се научиха тия тъпанари да карат внимателно.
Българската скорост е да отидеш за една седмица в Германия и после единственото нещо, което да те впечатли и потресе на културна основа, е как тия имат егати магистралите. Човек, бича си с двеста и двайсет и въобще не ми пука, иначе какво да ти кажа, уредена държава, всичко им е уредено, ама баш си е уредено, и знаеш ли по какво си личи? По това, че - не знам дали ти разказах - какви магистрали имат, бича си с двеста и двайсет и въобще не ми ...
През това време, meanwhile in Bulgaria, пък ще настъпи онзи момент, в който българската кола ще надвишава по численост българския шофьор. Вече в страната има 4 милиона автомобили, понеже масово българският шофьор разсъждава, че
велосипедите са за тъпанари
скутерите за хомосексуалисти, метрото за пенсионери, а ходенето пеш за изпаднали, нещастни и завинаги прокълнати, които - нерядко някой ще ти каже и това - си заслужават, батка, да ги блъснеш, да се позабързат малко.
Възможно ли е впрочем нечия трагедия да редуцира българската скорост? Трудно: българският шофьор рядко се влияе от медийни внушения. Той спира да хапне в крайпътен ресторант, разгръща вестник, вижда десет смачкани коли и две погубени семейства, цъка с език, допива кафето, пали колата, мята цигарата през прозореца и с репликата "Еми като им е толкова акълът" бавно потегля със 190 км/ч, понеже трябва да навакса времето, което е изгубил да чете глупости. Не му е лесно, но пък си знае: ще стигне някъде навреме и ще развие най-високата българска скорост, която някога е развивал - той все пак обича да си пожелава лек път: а вече е пътник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
