София. Защо "Българската Коледа" се превърна в едно малко чудо? Докога тежкоболните малчугани ще разчитат на милостиня по празниците? И за какви реформи "плаче" детското здравеопазване? "Стандарт" разговаря с председателя на Българската педиатрична общност и член на експертния съвет на "Българската Коледа" проф. Владимир Пилософ.
- Проф. Пилософ, на кого ще помага "Българската Коледа" тази година?
- Oт миналата година президентската институция и експертният съвет приеха, че всяка година ще имаме някаква конкретна цел в "Българската Коледа". Според мен това е добре, защото се знае, че когато един удар е насочен в една точка, той е по-силен. Миналата кампания беше ориентирана към рехабилитацията на деца с неврологични проблеми. Тази година ще е насочена към тези с увреден слух и зрение. Идеята е със средствата да осигурим нужната апаратура, за да се откриват ранно уврежданията, защото тези органи са изключително важни за цялостното развитие на детето. Без слух то не може да говори, когато няма зрение - не може да развие много усещания и възприятия. Когато рано се установят проблемите, по-нататък децата имат възможност да се развиват нормално. Сред тези със слухови импланти дори има една отличничка, която го носи вече над 7-8 г.
- Кои са най-честите причини за появата на тези увреждания?
- При зрението голямата рискова група са недоносените деца, които са лекувани с кислород. Те могат да ослепеят и е много важно да се установи рано дали имат проблеми със зрението. На година се раждат около 6000 недоносени, 1/3 от тях са най-рисковият контингент. Със слуха нещата стоят по същия начин, често тези заболявания са вродени. В единствената клиника по УНГ за деца в ИСУЛ лекарите правят всичко възможно да им помогнат.
- Защо се стига до "Българската Коледа", това ли е начинът да се решават проблемите?
- Този въпрос може да се разглежда в два аспекта. Единият е, че държавата не си върши работата, но от друга страна - нали искаме да имаме гражданско общество, да посочваме какво трябва да се промени. Защото някои неща, когато се качиш на камбанарията, не се виждат достатъчно ясно. Може би "Българската Коледа" е като един лакмус - изпъкват най-болезнените проблеми в областта на детското здравеопазване. Те се открояват по броя и вида на молбите, които отправят хората, тя е един вид скрийнинг на общественото мнение.
- Кои са най-парливите проблеми?
- Не може цялото здравеопазване да има проблеми и детското да няма. От 2 г. се говори, че ще има увеличение на клиничните пътеки за децата, но имам чувството, че и тази година това няма да стане. Дано не съм лош пророк. В педиатричното дружество решихме да поставим пред министерството и касата един въпрос - клиничните пътеки да се разделят на две групи - за възрастни и за деца.
- С колко по-недофинансирани са детските пътеки в сравнение с тези за възрастните?
- Такъв анализ не е правен, но е ясно, че това, което се дава, не покрива реалните разходи в редица области като неонатологията, интензивното лечение, спешната медицина за деца. И при възрастните е така, но мисля, че когато става дума за деца, обществото трябва да бъде по-чувствително.
- До какво води хроничното недофинансиране?
- До това, че педиатърът е изчезващ вид.
- Има ли къде да се лекуват децата?
- Детски болници у нас няма, освен Специализираната в София. Тя е със странно название, защото въпреки че работи само за деца, е многопрофилна. В България няма болница, в която едно дете да бъде обгрижено от "А" до "Я". Затова педиатричната асоциация се опитва от няколко години да прокара идеята, че трябва да се построи такава. Да се надяваме, че държавата ще вземе решение. В София и областта например, ако едно дете има нужда от 7-8 специалисти, ще трябва да обиколи 7-8 болници.
- Кои са най-фрапантните случаи на забавени пациенти?
- В медицината винаги може да има забавен пациент. Едната причина е, че понякога по обективни причини няма достатъчно познания за едно заболяване, например редките болести са такива. Затова по цял свят има специализирани звена за лечението на тези диагнози. Но има и случаи на нехайство или немарливост. Слава Богу, българският лекар не е стигнал дотам, нямаме фрапантни случаи на неглижиране на пациентите. В педиатрията повечето спешни случаи са в неонатологията. Особено там средата е много специфична, колегите са заобиколени от новородени и са запазили човещината си. Но ако продължаваме да вървим по този път на финансиране, нещата няма да са добре в бъдеще.
- Къде виждате възможността за подобряване на системата?
- Разделянето на детските пътеки от тези за възрастни ще реши някои въпроси, защото ще се изчистят нещата, ще се отразят спецификите на лечението при децата. Друга стъпка е обгрижването на децата с хронични заболявания. През април ще направим конференция с пациентските организации, социалните служби, юристи, на която ще формулираме основните медико-социални проблеми и решения при тези деца.
Засега 4 неща се очертаха като много проблеми. Първото е липсата на регистър за хронично болните. Предложих, тъй като функционира регистър за новородените, с модули да се пригоди вкарването на данни за редките болести и за хронично болните. Така ще знаем какви са заболяванията и какъв ресурс ни е нужен за лечението им. Второто е създаването на специален документ, на който сложих работното заглавие "медико-социална карта". Идеята е, когато се установи хроничното заболяване, в тази карта ясно да се разпише какво следва оттук-нататък и кой е отговорен за реализацията. В нея трябва да има медицинска и социална част. Третият проблем е преходът на децата към възрастните, когато навършат 18 г., изпадат в безтегловност. Причината е, че тяхната патология не е добре позната на колегите, които се занимават с възрастни пациенти. Затова трябва да се създадат центрове, където да става това предаване на лечението. Сега за всеки случай с рядко заболяване се пише до касата молба да се плати лечението на дете над 18 г. Другият проблем е рехабилитацията, от нея имат нужда децата с всички хронични заболявания.
- Какво бихте казали на хората, които ще гледат кампанията?
- "Българската Коледа" е красиво и полезно нещо, освен това се оказа издръжлива, а това, че има приемственост, е едно малко чудо. Призовавам всички, които досега са дарявали, да не спират да го правят и занапред. И нека не забравяме поговорката: "За да бъда аз добре, и другите около мен трябва да са добре". И още нещо - думата благотворителност в някои езици означава "праведност" и мисля, че на Коледа трябва да се проявим като такива!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
