"Бунтовничките" мачкат в 19 последователни мача по тенис за студенти
Ликът на Ирен Коцева краси най-оживения булевард "Тропикана" в столицата на хазарта
Българският тенис по света не е само Григор Димитров, Цветана Пиронкова, Елица Костова и Изабела Шиникова. Десетки бивши републикански шампиони и национали по тенис прославят родината, макар и далеч от нея. Много от обещаващите надежди стигат не до професионалните турнири, а до университетите в САЩ, където получават безплатно обучение. Където и да играят, всяка от тях представя България и средното училище, което е завършила. И трите националки до 18 години през 2011 г., например - Ирен Коцева, Борислава Ботушарова и Никол Христова, няма да продължат кариерите си в професионалния тур. По-малката сестра на Цвети Пиронкова - Елисавета, също играе университетски тенис.
Бившата българска националка по тенис Ирен Коцева изведе Лас Вегас до рекорд, който стоеше в историята 24 г. Местният университетски тим на "Бунтовничките" остана непобеден в поредна серия от 19 мача, като подобри рекорд от 1992 г. 22-годишната българска студентка по журналистика е капитан на отбора по тенис. Отпреди месец билборд с Ирен Коцева събира погледите на един от основните булеварди на световната столица на хазарта - "Тропикана". Поставят лика й като капитан на отбора заради постигнатия рекорд.
Красивата българка спира с университетската си тенис кариера днес. След последния си мач срещу Университета на Сан Диего, Ирен ще сдаде капитанската лента на съотборничката си от Салвадор Паола Артига.
"На малка церемония ще получа цветя от отбора и треньора, тенисът тук не е толкова популярен като баскетбола или футбола", споделя Ирен Коцева. Така, на 23 април, бившата шампионка на България до 12 и 14 години, чийто идол е сърбинът Джокович, ще предаде щафетата на фенка на Рафаел Надал. 21-годишната Артига е била номер 1 на Салвадор при 16 и 18-годишните.
Дотук с шампионските прилики между двете.
"Капитанът се занимава с всичко - нахъсва 7-те останали момичета, казва им истината в очите, понякога е добра, понякога строга. Някой ден ще разберат, че им мисля доброто", казва Ирен. Новата капитанка Артига е друг тип човек - тя иска да е добре с всички, да е доброжелателна. Вероятно и това може да е печеливш начин да обединиш отбора, смята българката. Осемте в тима са от 7 държави - две китайки, испанка, салвадорка, украинка, унгарка, румънка и българка.
Ключовата дума е отборът. Битката е за целия тим, но всеки мач е от значение за крайната победа. Когато губят мача с Фрезно след 19 поредни победи, мачовете си не успяват да спечелят точно две от най-добрите състезателки в отбора от Китай. Карол Зи Янг е най-високо рангираната - на 63-то място сред университетските играчи, но точно тя губи и на единично, и на двойки със сънародничката си Айлин Жу.
"Това е реалността - след всеки пик и блясък идва спад. Карол просто е уморена. Освен това Фрезно са по-напред от нас в ранглистата, те са 39-ти, ние сме едва 54-ти. Освен това нямат дупки в отбора си. Просто е логично, колкото и трудно да се признава това", казва Ирен.
Фрезно е просто едно от най-лошите места за живеене в Щатите, признава дори роденият там и добре познат в София бизнесмен и експерт по имотите Филип Бей. Но пък отборът им по тенис е добър. Така героичната серия на "Бунтовничките" е прекъсната.
За непобедимата тази година Ирен Коцева героизмът е повече в личен план. В България тя печели републиканските титли до 12 и 14 г., след това на двойки до 16 години. На 15 г. обаче, получава травма на сухожилие на бицепса на дясната ръка. "До 18-ата си година се мъчех и никой не можеше да ми помогне. Затова избрах да отида в университет в Щатите. Там 3 г. също нямаха решение на проблема", казва тя. Оперира се едва през септември миналата година в Лас Вегас. Започва да играе през януари. "Първият ми мач беше на 29 януари на двойки. В началото на март се появиха нови болки - на основния мускул на гърба, защото компенсирам рамото с гърба", казва Ирен. И досега играе на болкоуспокояващи, защото няма друг вариант - тя е гладиатор, а от нея се иска да играе тенис. "Тялото ми крещи в момента, предава се, нуждае се от рехабилитация, но така ще е до събота. Тук трябва да си куче, за да оцелееш", казва Ирен. Личната й статистика е стряскащо добра - в последните си 16 мача на сингъл има само 1 загуба, а на двойки има 19 победи и 1 загуба.
На 9 март отборът от Лас Вегас приел у дома си университета "Олд Доминиън", където играят съотборничките на Ирен от България - Борислава Ботушарова и Никол Христова. "Събрахме се националките на България. "Бихме отбора им с 5:2. Не си мисли, че сме си казали повече от "Здравей, как си?". Просто тенисът е индивидуална игра и никой не може да направи близко приятелство", признава бившата състезателка на ЦСКА.
"Процентът на хората, които продължават с професионалния тенис след университет, е много малък. Защото истината е една - който има пари, се опитва да прави професионална кариера и остава без образование. Не стигнеш ли за няколко години до 150-то място в света, за да започнеш да печелиш от тениса като професия, отпадаш", казва Ирен.
Тя не съжалява, че от 7-годишна гони топката по корта. "Тенисът ми е дал много. Ако не беше баща ми Цветан, който е треньор по тенис, майка ми, баба ми и дядо ми, които даваха последните си пари, за да ходя по състезания, нямаше да имам този характер. Тенисът е битка, важното е да вкараш една топка повече в полето на съперничката си", казва Ирен. Но има и други неща в живота", смята тя. Следващата стъпка за българката е да завърши бакалавърската степен, след това да получи и магистратура по изкуствата. "Опитвам се да стажувам в една от големите телевизии в Лас Вегас, ако ме харесат, вероятно ще ме вземат на работа там. Важното е, когато постигнеш една цел, да си готова да атакуваш следващата", убедена е българката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
