Парите не са всичко, трябва и солиден административен капацитет
Резултатите от средствата от ЕС са навсякъде около вас, казва еврокомисар Корина Крецу
Еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу пристига днес в София. Заедно с премиера Бойко Борисов тя ще открие конференция "Кохезионната политика на ЕС - ориентация към резултати". Форумът е организиран от Генерална дирекция "Регионално развитие" на ЕК и ще събере близо 500 участници: представители на ЕП, Европейската сметна палата, ЕК, отговорни служители в националните администрации и професионалисти, които работят с европейските фондове от целия ЕС. Те ще обсъдят резултатите на политиката в периода 2007-2013-а, предизвикателствата, свързани с нейното прилагане през настоящия период 2014-2020 г. и развитието й в бъдеще през призмата на резултатността. За първи път България е домакин на годишната конференция на ЕК за оценка на Кохезионната политика. В работата на форума ще участват и вицепремиерът по управлението на европейските фондове Томислав Дончев, и вицепремиерът на Словакия, отговарящ за кохезионната политика - Петер Пелегрини. В специално интервю за "Стандарт" Корина Крецу коментира как България се справя с усвояването на еврофондовете, възможностите на Плана "Юнкер" и каква е рецептата за регионален растеж.
- Госпожо еврокомисар, как се справя България с усвояването на еврофондовете?
- Благодарение на усилията на българските власти и специализираната подкрепа на Работната група за по-добро прилагане процентът на усвояемост в страната достигна 91%. И то въпреки че България е нова страна членка, която трябва да се справя с първия си програмен период след присъединяването. Освен това искам да подчертая, че успехът на кохезионната политика по-скоро се вижда чрез конкретния ефект, който тя има върху конкурентоспособността на икономиката на страната и подобреното качество на живот. Резултатите са навсякъде около вас: успешните стартиращи фирми, подкрепяни от еврофондове, свършената работа по софийското метро и хилядите хора, които използват изградените пречиствателни станции. Разбира се, България
трябва да продължи усилията си
и да се поучи от миналото. Точно това е целта на прегледа, който правим на резултатите от Кохезионната политика в периода 2007-2013 г.: какво е било работещо, какво се нуждае от подобрение. Очаквам обсъжданията с премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и вицепремиера на Словакия, отговарящ за кохезионната политика - Петер Пелегрини, по този въпрос по време на конференцията "Кохезионната политика на ЕС - ориентация към резултати".
- Какъв е Вашият съвет към българското правителство - къде са нужни още усилия?
- Един от основните уроци, които могат да бъдат научени от периода 2007-2013 г., е, че колкото по-рано започне усвояването, толкова по-добре. Бързото и стратегическо усвояване е ключът към успеха на Кохезионната политика в една страна. За периода 2014-2020 г. България разполага с 10 млрд. евро по структурните и инвестиционните фондове. Те трябва да бъдат стратегически инвестирани в ключови области, генериращи растеж, като подкрепа за малкия бизнес, устойчиво развитие и изследвания и иновации, като фокусът бъде насочен върху резултатите. Но, както често казвам, парите не са всичко - нуждаете се от солиден административен капацитет, за да използвате в пълна степен потенциала на кохезионната политика. Работим от 2014-а насам заедно с българските власти в рамките на Работната група за по-добро прилагане по този конкретен въпрос. Продължаваме да предлагаме на българските власти подкрепа за осъществяването на нужните реформи в публичната администрация.
- Напоследък Планът "Юнкер" е все по-често във фокуса на вниманието. Има ли противоречие между еврофондовете и този инвестиционен план?
- Абсолютно няма такъв конфликт, точно обратното. Топприоритет на Европейската комисия с председател Жан-Клод Юнкер е
в Европа отново да има икономически растеж
и да се увеличи броят на работните места, без да се създава нов дълг. И Европейският фонд за стратегически инвестиции - сърцето на Инвестиционния план, и Европейските структурни и инвестиционни фондове, играят ключова роля в създаването на работни места и растеж. Тези фондове са създадени по различен, но допълващ се начин и взаимно се подсилват. И тези фондове, и Европейският фонд за стратегически инвестиции имат огромен потенциал да мобилизират допълнителни инвестиции, допълвайки се един друг. Но тези, които подготвят проекти, или местните власти в отделните страни, може да не знаят това. Ето защо вицепрезидентът на ЕК Юрки Катайнен и самата аз изготвихме обяснителни насоки за това, че тези инструменти взаимно се допълват, за да сме сигурни, че новите възможности ще бъдат напълно използвани.
- Българският Северозапад е един от най-бедните региони в Европа. Каква е формулата за по-голям растеж на регионално ниво?
- Повишаването на икономическия растеж в Северозападния регион изисква действия на много фронтове. Първо, убедена съм, че подобряването на ключова инфраструктура, като транспортна мрежа и широколентов интернет, ще направи региона по-атрактивен за чужди инвестиции и ще помогне на местните фирми да навлязат на глобалните пазари. Нещо повече, подобряването на бизнес средата, правейки я по-лесна за започване на бизнес дейност, и намаляване на бюрокрацията, може да подсили икономиката. Трябва също така
да помагаме на хората да усвояват правилните умения
- такива, каквито са нужни в една модерна, основана на знанието икономика и да се справим с ранното напускане на училище. Европейските структурни и инвестиционни фондове ще помогнат за справянето с тези предизвикателства в периода 2014-2020 чрез стратегически и целенасочени инвестиции там, където българските граждани се нуждаят най-много от тях. Например, близо 2 млрд. евро ще бъдат инвестирани, така че директно да подкрепят българския малък бизнес, да финансират изследванията и иновациите, както и образованието и професионалното обучение.
- Кои големи трансгранични инфраструктурни проекти могат да разчитат на европейско финансиране?
- Освен Европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейският фонд за стратегически инвестиции съществува и Механизмът за свързване на Европа - ключов финансов инструмент на ЕС, насърчаващ растежа, заетостта и конкурентоспособността чрез стратегически инвестиции на европейско ниво. Той подкрепя разработването на високоефективни, устойчиви и ефективно свързани трансевропейски мрежи в областта на транспорта, енергетиката и дигиталните услуги. За периода 2014-2020 този механизъм вече е подкрепил осъществяването на големи подобрения по водния коридор Рейн-Дунав - голям трансграничен проект, от който България има директна полза.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
