Българите в чужбина да могат да стават депутати

Димитър Гочев, бивш конституционен съдия

- Г-н Гочев, в парламента много се коментираше дали изборите 2 в 1 биха затруднили гласуването чисто технически. Какво е Вашето мнение?
- Сигурно ще има някакво затруднение, но в края на краищата целта оправдава средствата. Ако целта е да се постигне едно по-рационално гласуване и участие на по-голям кръг от хора, избиратели, в избора, това оправдава средствата, които ще бъдат вложени. Така че смятам, че е уместно да се работи в тази насока.
- Възникна обаче нов казус - от БСП твърдят, че след като миналият парламент отхвърли предложението за референдум, президентът сега няма право отново да внася предложение за допитване до гражданите, тъй като не е минала една година. Нарушава ли държавният глава закона?
- Смятам, че този едногодишен срок не се отнася за инициативата на президента, а за случаите, когато предложението е внесено със събрани определен брой подписи. Затруднението идва от един чисто теоретичен въпрос - за правото да се гласува и правото да не се гласува. Това е въпросът, който би могъл да бъде някаква пречка в приемането на задължителното гласуване. Тази пречка е преодолима, защото би могло да се иска тълкуването на Конституционния съд. И КС може да приеме, че е възможно да се създаде и задължение за гласуване, защото задължението за гласуване пък се свързва със задължението на гражданите на България да взимат участие в управлението. Това е основен принцип на Конституцията, че народът всъщност е основен суверен на властта в България, което предполага и активност на всеки един български гражданин. Българските граждани трябва да имат задължения към своята държава и към своето общество. Едно от задълженията би трябвало да бъде и участието в управлението на страната според законите и Конституцията.
- Според Вас, ще намалили ли задължителното гласуване купения и корпоративния вот?
- Не мога да преценя, но както слушам социолозите и изразените техни становища очевидно има такава възможност и една тенденция. Сигурно ще се изрази в намаляване на купените гласове, намаляването на гласовете, които са продавани в резултат на някаква зависимост.
-Как обаче самото задължение може да бъде регламентирано? Как според Вас могат да бъдат санкционирани хората?
- Ако се даде на референдума един такъв вот, това ще трябва да доведе до едно допълване и изменение на Избирателния кодекс. Може би ще се прецени от парламента, че трябва да се допълни текста на Конституцията, което в края на краищата може да стане сравнително доста лесно.
Но така или иначе трябва да се убеждаваме все повече и повече, че българските граждани трябва да осъзнават необходимостта да имат активно отношение в управлението на държавата. Това трябва да бъде стимулирано и по законодателен път. Нашата Конституция от преди 25 г. е либерална Конституция. Предимно са регламентирани конституционно правата, докато задълженията са оставени на много по-заден план.
-На първо четене депутатите приеха решението българите зад граница да могат да участват в референдума. Как гледате на тази идея?
- Положително. Българските граждани, които живеят зад граница, съгласно Конституцията имат всички права, които имат и гражданите, които живеят в България, включително и правото да избират. Трябва да бъде регламентирано и правото да бъдат избирани. В това отношение има една празнота в нашата Конституция, която трябва да бъде запълнена, защото това, че някои от българските граждани имат двойно гражданство в чужбина, ги лишава от правото да бъдат избирани. Така че в това отношение трябва да се мисли за някаква конституционна реформа. Ако се стигне до приемането на нова Конституция, това трябва да бъде един от въпросите, която тя трябва да уреди. Защото Конституцията, която е в действие сега, е на ХХ век, а ние сме в ХХI век.