Повечето са песимисти, че ще подобрят материалното си положение
Крахът на КТБ и краткотрайната критична ситуация около ПИБ предизвикаха рязък скок в недоверието към банковата система, който дойде на фона на години на относително спокойно обществено възприятие по тази тема. Това се посочва в публикувания годишен справочник на Галъп Интернешънъл, който вече е на книжния пазар.
Непосредствено след затварянето на четвъртата по-големина банка през юни 49% от запитаните смятат, че КТБ е жертва на политическа атака, 35 на сто са на обратното мнение, а 16% се затрудняват да отговорят.
Социолозите смятат, че тази обществена нагласа е успокоителна, тъй като мнозинството не виждат проблема като чисто финансово-икономически. Но тази доминираща обществена нагласа говори и за волунтаризъм на властите.
Общественото безпокойство продължи да се увеличава, без обаче да придобие размерите на масово вълнение. Въпреки усложнената обстановка повечето хора със спестявания
нямат намерение да ги преместват
вероятно заради ясната държавна позиция в подкрепа на ПИБ, посочват от "Галъп".
Докато съдбата на КТБ висеше на косъм, повечето българи /53%/ се обявиха за спазване на закона и гарантиране единствено на влоговете до 100 000 евро, 14 на сто изразиха съгласие да бъдат компенсирани всички "изгорели" вложители на трезора, а 33% нямаха становище.
КТБ остана изолиран казус, а след овладяването на ситуацията около ПИБ най-острата фаза на обществения конфликт изглеждаше премината. Въпреки това икономическите и политическите последствия от затварянето на КТБ бяха ключови, темата породи протести, отзвукът обещава траен ефект върху общественото мнение за години напред.
През м. г. очакванията за собственото материално положение на хората останаха умерено негативни, като видимо по-отчетлив е броят на отговарящите с неутрална опция /"ще остане същото"/. През втората половина на 2014 г. бе отчетено
повишаване на негативните нагласи към икономиката
и за собственото материално положение, но с изборите на 5 октомври този ръст бе преустановен.
В планетарен мащаб 44% от хората по света са оптимисти за икономическото развитие през 2015-а, докато 23 на сто предвиждат стопански затруднения, показва глобалното проучване на УИН/Галъп интернешънъл. В страните от Западна Европа 40 на сто от запитаните казват, че годината ще бъде същата, 40 на сто - че ще бъде по-трудна, а само 12% се надяват на икономически просперитет.
Най-песимистичните страни са Франция, Сърбия, Гърция и Белгия, където съответно 57, 56, 54 и 54% очакват година на лишения, а съответно само 6, 15, 12 и 4% се надяват на растеж. Най-много оптимисти за икономиката са се събрали в Нигерия - 80% сто.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com