София. Н.Пр. Тересита Капоте Камачо над две десетилетия е лицето на Куба в България. През 1961 г. пристига в Перник като студентка по металургия. През 1994 г. става посланик на страната си у нас. И с малки прекъсвания - докато работи в БГ мисията в Хавана, е на този пост и до днес. "България за мен е втора родина", признава красивата блондинка, която и на 50+20 е заредена с енергия, искреност и желание за общуване.
- Ваше превъзходителство, казвате, че България за вас е втора родина. Колко години от живота си сте прекарали тук?
- Връзката ми с България започна през 1961 г. Тогава бях едва на 18 г. Като част от една от първите групи кубински студенти бяхме изпратени в Перник, за да се обучаваме за специалисти по черна металургия в завода ДМЗ "Ленин".
- Какви бяха първите ви впечатления?
- За мене това беше откриване на един нов свят, с много студ, но бяхме приети с много любов и човешка топлина и това ни караше да се чувстваме горди, че сме кубинци. За щастие с подобни чувства на обич и благодарност бяха посрещнати в Куба хилядите българи, които ни подкрепиха в развитието на една много бедна страна, която преди победата на революцията преди 55 г. имаше недостиг на специалисти, голяма безработица, неграмотност, висока детска смъртност и се нуждаеше от тази безкористна и солидарна подкрепа.
- Какви важни неща се случиха с вас в България?
- Личният ми живот също е белязан, когато сключих брак с д-р Петров и родих две прекрасни деца, в чиито вени тече българска кръв. Всичко това и тази братска прегръдка, която исторически характеризира българо-кубинските отношения, ме кара да чувствам България като моя втора родина.
- Имате деца, които са наполовина българи. Те как се чувстват?
- Те се чувстват много добре. Щастливи са, защото двамата се обичат много. Имат две родини. Владеят и двата езика. Имат деца, в чийто вени също тече кубинско-българска кръв. Те са живият пример за нерушимото приятелство между Куба и България.
- Имате много приятели и познати тук. Какво Ви дава общуването с българи?
- Нашите отношения са трайни. Нито времето, нито разстоянието могат да ги нарушат, защото са искрени, взаимни и незаменими. Да споделяш с български приятели е като да се потопиш в тази история, много близка, на почти 500 г. турско робство и испански колониализъм и над 50 г. отношения между двете държави, за да установиш отново, че си приличаме много, що се отнася до човешки ценности, обичаи, музикалността на двата народа, чувството за хумор, което ни характеризира и което превръща приятелските ни срещи в истински празници. Не е случайно, че националният поет на Куба, Николас Гилен, голям почитател на България, е казал, че кубинците са българите на Карибите, а българите са кубинците на Балканите.
- Кои са най-незабравимите ви преживявания в България?
- Има много незабравими моменти. Но се отличават посрещането, което ни организираха при пристигането в Перник. Това, че съм имала възможност да бъда преводачка на най-висшите ръководители на двете страни, и любовта и уважението, с които Тодор Живков бе посрещан в Куба, а Фидел Кастро в България; посрещането на Фидел в Пловдив при един проливен дъжд, измъкването без охрана, което направихме с него през 1972 г., обичта, показана от българите по време на изкачването до Черни връх. Най вече изключителната памет на Фидел, когато през 2006 г., малко преди да се разболее, си спомни за прекрасния чай и вкусното сирене, "малко соленичко", с които са го почерпили българските приятели по пътя. Но преди всичко, онзи ден на 1994 г., когато официално ме информираха, че ме изпращат в България като временно управляваща на посолството, отговорност, която изпълнявах до 2001 г., но така също топлината и обичта, които получих при изпращането ми за родината.
- Как приехте наградата "Лаврово клонче" на МВнР неотдавна?
- Въпреки че това, което правим, е наш дълг, за мен е преди всичко голяма чест, че съм могла да бъда представител на моята родина в моята втора родина. Без съмнение става въпрос за едно признание, което винаги стимулира и се създава чувство на благодарност. Както казах в речта ми, такова високо отличие ме задължава още повече да правя всичко възможно, във всяка минута от моя живот, за да постигна още по-голямо сближаване между нашите страни в различни области, в които можем взаимно да сме си полезни. Мисля, че има перспективи да възобновим сътрудничеството, което в миналото изигра много важна роля за Куба.
- Какво ще правите, след като изтече сегашният ви посланически мандат?
- Все още не съм решила. Оставям си време да го реша, когато дойде моментът. Но може да бъдете сигурни, че бездейна няма да остана.
СТИХОВЕТЕ
Нейно превъзходителство Тересита Капоте Камачо пише поезия на български. Ето и неин стих от 1994 г., посветен на родината ни.
Послание към България
Ще ми повярваш ли, ако призная,
че те съзирам в моите въздишки,
на спомена в ъглите най-потайни,
как стопляш с нежност дните най-безлични.
Че промени завинаги съдбата
на млада чайка, в полет наранена,
плени я с красотата на цветята
и сви гнездо тя, с обич упоена.
Че нито вятър, нито люта зима
не охладиха в нея топлината,
с която твойте хора я дариха,
нито на парковете аромата.
Че даже там, в далечните Кариби,
под слънцето на пролетта безкрайна
тя в мислите си кацаше щастлива
по върховете снежни на Балкана.
Че твоята история е пълна
с беди, тревоги, но и с добродетели,
с достойнство, което като мълния
пронизва тъмнината на столетия.
Че не една сълза по теб изплака,
защото в теб е влюбена, омаяна,
та всяка твоя болка, радост сладка
отеква в нея и от разстояние.
Че надали ще срещнеш друга чайка,
която уж е чужда, но обича те
тъй, както дъщеря обича майка.
И в онзи ден, когато към Карибите,
към родните тропически простори
тя литна над море и океани,
при теб остана една
от двете й небесни половинки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
