Ще се боря за оцеляването на Тракийския университет в Молдова
51% от стоките в магазините трябва да са родно производство, казва Стефан Кенов
Стефан Кенов е зам.-председател на партия БДЦ и секретар на парламентарната група. Преди седмица бе избран за председател на Комисията по политиките за българите в чужбина. Член е на Комисията по образование и наука и по труда, социалната и демографската политика.
Той е роден на 18 декември 1980 г. Юрист по професия. Има опит в административното право, работил е в системата на горското и селското стопанство като правен консултант. Завършил е Българското училище за политика "Димитър Паница", бил е зам.-председател на Общинския съвет в Карнобат от 2007-2008 г, а до 2009 г. е заместник областен управител на Бургас 2008.
- Г-н Кенов, преди дни Народното събрание Ви гласува доверие да оглавите комисията по политиките за българите в чужбина. Какви са амбициите Ви, поемайки поста?
- На първо място комисията да заработи по-ефективно. Въпреки че тя не осъществява по-голямата част от законодателната дейност, в нея могат да бъдат правени много важни изслушвания - и на министъра на външните работи, и на министъра на образованието, който е отговорен за въпросите, свързани с неделните училища, и на представители на отделни държавни служби, които могат да решават наболелите проблеми на българите в чужбина.
- Какви са според Вас основните проблеми на българските граждани, които живеят в чужбина?
- На първо място, на своето следващо заседание комисията ще изслуша позицията на външно министерство и ще обсъди въвеждането на електронните консулски услуги. Защото реализиран проект за въвеждането на тези услуги има, но те реално не работят все още. Ако това бъде реализирано, всеки български гражданин, който живее извън страната, ще може по електронен път да получава много от необходимите му документи и няма да е нужно да пътува стотици километри до съответното посолство или консулска служба.
Друг много наболял проблем е закриването на Тракийския университет в Молдова, една институция - символ на българщината в този район, в която досега българската държава е вложила милиони. Университетът трябва да се запази, а не да е факултет на Букурещ. Третият много наболял въпрос е забавянето и отказът за даване на българско гражданство на наши сънародници, които живеят на територията на Република Македония.
- Какви конкретни мерки предвиждате по последния посочен от Вас проблем, като се има предвид, че от ВМРО твърдят, че от Дирекцията за българите в чужбина към министерство на външните работи умишлено саботират процеса?
- Вече проведох първите си срещи по този въпрос - първо с председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, запознах с проблема и ресорния вицепремиер г-ж Меглена Кунева, а в понеделник ми предстои среща по този проблем с правосъдния министър Екатерина Захариева. Ще поискам от нея да присъствам на Съвета за гражданство, който се провежда там. Планирам и среща с вицепрезидента Маргарита Попова за представяне и стиковане на позициите на институциите, както по въпроса с даването на българско гражданство на българи, живеещи в Македония, така и по въпроса с гражданството на гагаузите, който също остава нерешен от много години.
- Как според Вас може да бъде затвърдена връзката на българите в чужбина с родината, а защо не и да се стигне до връщането им обратно в страната?
- Ние имаме нужда от целенасочена държавна политика в подкрепа на българите, живеещи извън пределите на страната, на първо място по отношение на образованието и културния обмен. Но преди всичко ние трябва да водим една стабилна политика на икономически растеж и подем вътре в България. Няма как да привлечем обратно българските граждани, ако не им предложим като държава работа, добро заплащане и сигурност за семействата им. Връщането на българите от чужбина в страната ни е разковничето за решаването на демографската катастрофа.
- Каква е позицията Ви като председател на комисията по политиките за българите в чужбина по въпроса за гласуването зад граница. Кой е печелившият вариант според Вас - ограничение и контрол или либерализиране на правилата?
- Оставам на позицията, че с въвеждането на електронното и дистанционно гласуване проблемът ще бъде решен, без да е необходима промяна в Конституцията. Смятам, че по-бързата работа и на избирателната комисия, и на външно министерство, и на всички институции, въвлечени в процеса на въвеждане на електронното гласуване ще позволи на българските граждани да участват в изборите от своя дом, а не да пътуват до посолства, 30, 50 или 100 изборни секции.
- Вие сте депутат от БДЦ и съпредседател на партията, кои предложения за промени в Изборния кодекс ще подкрепите?
- Ние сме съвносители на основния законопроект, заедно с колегите от ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичен фронт, така че ще подкрепим това предложение. Смятам, че именно този вариант на законопроект за изборния кодекс дава балансирани решения, които защитават правото на глас на сънародниците ни, които живеят извън страната.
- Как ще участва БДЦ на президентските избори? Ще издигнете ли собствена кандидатура, или водите преговори с друга политическа сила за съвместна кандидатура? Какъв е кандидатът, зад който БДЦ биха застанали?
- Ние ще застанем зад кандидат, който олицетворява единството на нацията, който обединява хората от ляво и дясно. Този представител трябва да успее във външнополитически план да балансира успешно отношенията на България, както с партньорските ни държави от НАТО и Европейския съюз, така и със силните икономически страни на Изток. В крайна сметка най-важен е българският интерес за подобряване на бизнес климата у нас и българската икономика и това трябва да е водещо и във външната ни политика. За момента не водим преговори с други партии за обща кандидатура за президент, но вътре в Български демократичен център в момента тече допитване до членовете за избор на формат за явяване на президентските избори - със самостоятелна кандидатура или в коалиция.
- Как определяте парламентарната позиция на БДЦ в светлината на оттеглената подкрепа за управлението от АБВ - в управлението ли е БДЦ или в опозиция?
- Нашата работа в парламента, гласуванията ни в комисии и в пленарна зала показват и позицията ни - подкрепяме всички предложения и политики, които гарантират провеждането на реформи в отделните сектори и ще доведат до подобряване живота на хората, до увеличаване на сигурността на българските граждани. Това е нашата политика вече повече от година и половина. Не можем да бъдем включени в оста "управляващи-опозиция", защото ние работим за една по-добра държава, за която кауза ще дадем най-добрата си експертиза.
- Какви законодателни инициативи предвижда БДЦ до края на политическия сезон?
- Освен законопроекта за общинските болници, който готви съпредседателят д-р Ковачка, аз съм поел инициатива за организиране на кръгла маса в рамките на следващите няколко седмици за обсъждане на проблемите на българските производители и техните отношения с търговските вериги. В резултат от събитието и вече започналата работа на екипа ни по този въпрос ще внесем законопроект за подпомагане на българското производство, който ще предвижда 51% от стоките в магазините да са български. Ще използваме и опита на нашите северни съседи, които отново са на крачка пред нас в подпомагането на производителите в Румъния.
- След сътресенията в групата на БДЦ от миналата седмица, предизвикани от напускането и по-късно връщането на Народен съюз, имате ли шанс за явяване заедно на следващи избори?
- Според мен е много рано за разговори за избори с колегите от Народен съюз. След направените промени в името на парламентарната група и позициите в комисиите стигнахме до справедливост и честност. Това са предпоставките всяка от партиите да е удовлетворена и тази група да бъде стабилна.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
