София. Защо за трета поредна година България оглави класацията на "Галъп Уорлд" за "най-изстрадал" народ? Има ли основание нашенецът да се определя като страдалец и как догодина да не сме пак първенци по мъка в света? "Стандарт" потърси за коментар психолога Иван Игов.
Сред населението на света от 7 млрд. души българите сме в първия милиард по благоденствие. Като оставим настрана Китай и големите държави, то на практика ние попадаме в онези 10% от хората, които все пак се радват на някакво благоденствие. Този факт рязко контрастира на нашето общо самочувствие и на начина, по който гледаме на бъдещето си. Не смятам обаче, че това е обект на народопсихологията ни. Ако погледнем главата от "Под Игото" на Вазов - "Пиянството на един народ", виждаме, че че в най-трудните години на робството българите сме били достатъчно големи оптимисти. Това чувство е особено силно изразено при създаването на новата българска държава. Нихилизмът започва да се засилва много след войната и определено е свързан с измамените надежди. От края на Втората световна война до сега ние сме вкарани в система на излъгани обещания. В началото щяхме да строим социализма, после развитото социалистическо общество, а като нищо от това не се сбъдна, дойде и капитализмът. Като погледнем назад, виждаме, че постоянно има неизпълнени обещания.
Ние в момента се намираме в една шизофренна обстановка. Шизофрен е човек, който постоянно е непоследователен в своето мислене и поведение - почва да говори за едно, мисли за друго, а прави трето. Като погледнем нашите политици, особено през последните месеци - ситуацията при тях е точно такава. Не можем да направим граница между доброто и злото, истината и лъжата. Така че е нормално обикновеният човек да се чувства объркан, да загуби своя жизнен хоризонт и представата си за перспектива. Неслучайно през изминалата година станахме свидетели на толкова много самоубийства у нас. Българинът вече няма вяра в никого. Доверието в родните ни институции, дори в църквата е сринато. Когато психологът работи с човек, който се намира в такова състояние, той търси в обкръжението му здравото звено, за което пациентът да се хване. Ако трябва аз да съм терапевт на българската нация, повярвайте ми, няма здраво звено, за което да се хвана.
Докато имаме безотговорни политици, нямаме хора на честта, които да поставят общественото пред личното, ситуацията ще продължи да е такава. Хората, които кандидатстват за всякакви обществени длъжности, не само за депутати, би трябвало да минават през съответното психологическо проучване и ценностно изясняване, за да са наясно защо искат да се захванат с обществена работа. Не е достатъчно, за да се чувстваш добре, да имаш покрив над главата си и какво да ядеш. Защото най-висшата човешка потребност според теорията на Маслоу е нуждата от самоактуализация. Чувството за бъдеще носи само потребността от самоактуализация. Ето защо хората бяха по улиците, особено през лятото. Те поискаха своето бъдеще и вярата си в него. Понеже и това им беше отказано, на българите не им остана нищо, освен да се оплакват и да мрънкат, което всъщност е вид автотерапия. Защото иначе ни остава само да мълчим или да се самозапалваме. За да не оглавим класацията и догодина, трябва да вземем нещата в свои ръцете, защото е вярна култовата реплика на Илф и Петров, че "делото на давещите се е дело на самите давещи се". Трябва наистина да забравим за политиците. А хората с авторитет и идеи трябва да застанат пред нацията и да заявят: "ние можем да изградим нов обществен договор". Защото най-големият ни проблем е липсата на такъв договор, а докато е така, ние никога няма да сме добре.
Записа Михаела БЛАГОЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
