Божидар Янев е единственият човек, който има достъп до всяка част на нюйоркските мостове. Инженерът, който живее в Щатите над 30 години, ръководи Инспектората по управление на тези съоръжения в Голямата ябълка. Българинът може да спре движението по всеки надлез в мегаполиса, стига да прецени, че е станал опасен. Успоредно с това е професор в Колумбийския университет, води курс в Политехническия институт в Бруклин и изнася лекции в Япония, Китай, Франция, Великобритания и Дания. Удостоен е със званията "Административен инженер" за 1994 г. от Американската асоциация на строителните инженери, а през 1995 г. е обявен за "Инженер на годината" от Асоциацията на мостовите проектанти и конструктори. Между всичко това инж. Янев е световен капацитет и във фотографията. Става неволен очевидец от близо на атентатите от 11 септември 2001-ва - офисът му бил на един блок разстояние. "Когато ги удариха, се почувствах лично ударен", казва българинът. И вместо да бяга, снима.
Негов кадър на срутващите се кули близнаци в Ню Йорк е бил една от най-тиражираните
в медиите. За професора мостовете и булевардите са характерът на всеки град. "Мостът е обект на изкуство", е категоричен Божидар Янев, когато преди няколко години подреди в Националната ни галерия фотоизложбата си "Конструктивният поглед". Експозицията представяше най-известните подобни съоръжения от цял свят от един по-различен ъгъл. Някои са включени в книгата му "Управление на мостове".
Навремето, малко преди да завърши гимназия, Божидар се колебаел дали да стане цигулар, или строителен инженер като баща си, Стоян Янев. Концерт на тогава 14-годишния Минчо Минчев бързо му помага да преодолее колебанията си. "Просто веднага ми стана ясно, че никога няма да мога да бъда толкова добър, колкото е той", споделя професорът, който понякога свири на цигулка.
Следва във ВИАС в София, а от 1972 г. започва подготовка на докторска дисертация по мостово инженерство в Колумбийския университет в Ню Йорк. Янев успешно защитава тезата си през 1976-та. "Заминах за Щатите като студент по покана на декана на строителния факултет на университета, който имаше добри спомени от баща ми, дипломирал се там през 1938 година. Нататък всичко беше на конкурентни начала. Учих четири години, защитих докторат по строителна механика и се завърнах в България през 1976-та", връща лентата инженерът. Тук започва работа в Електронно-изчислителния център на Министерството на строителството и архитектурата, каквото имало по това време. През 1977 г. се озовава във Франция при свои роднини. Предлагат му работа в Калифорнийския университет в Бъркли и той приема. Така две години работи в уникалния Център за земетръсни изследвания там. В Ню Йорк се завръща през 1980-та.
"Оказа се, че Щатите и по-специално Ню Йорк, особено много бяха занемарили инфраструктурата си. Станаха много катастрофи, паднаха мостове, имаше жертви. Големи мостове бяха поставени под въпрос и ги затвориха за движение. Изведнъж нюйоркчани си дадоха сметка, че техният град вече не е млад, а напротив, дори е един от големите световни стари градове. Между другото забелязах, че в администрацията на града изобщо няма отдел по мостове, макар някога да е имало. И така няколко предприемчиви и способни организатори - не инженери, а администратори, лансираха идеята, успяха да ангажират обществеността и администрацията, създадоха отдел по мостове и получиха фондове. Това беше моят шанс и аз го грабнах", споделя сънародникът ни пред БНР.
През април 1989 г. парче бетон пада от долната страна на "Франклин Делано Рузвелт" и убива моторист на място. Янев пише доклад за инцидента и като заключение препоръчва към администрацията на Ню Йорк да се създаде вътрешно независим отдел по инспекции на мостовете. Създават го и той го оглавява. Така
под негов надзор са около 800 съоръжения
в Манхатън, Бруклин, Куинс, Бронкс и Стейтън Айлънд - петте района на града, включително и знаменития Бруклински мост. Около 600 служители и годишен бюджет за реконструкция от 600 млн. долара се грижат за изправността и сигурността на съоръженията. Отделът му е отговорен за "последната бариера между катастрофата на моста и безопасността на движение", както българинът сам го описва.
Още от заемането на поста, следвайки само принципа на безопасността, Янев променя системата за оценяване. Класацията е по качество и е от 1 до 7, като 1 е "пропаднал", а 7 е "като нов". "Много добър" е мост между 7 и 6, "лош" - от 1 до 3. А границата между "среден" и "добър" е 4.5.
Инженерът неведнъж е казвал, че "слуша" мостовете, за да разбере какво им е. Дали инспектира, или снима, дали го прави през деня или през нощта, Янев винаги първо слуша. "Мина времето, в което начинът да се инспектира мост е като го ударим с чук и чакаме да видим какво ще стане. Сега ги слушаме внимателно, защото те шепнат. Като живи същества са, слушайте ги и ще ви кажат какво им е. Истината е, че не само със специална техника, но и с просто ухо не пречи да се слуша моста и това, което той казва. Като минават колите и ако нещо трака, значи до утре ще се счупи. Благодарен съм им, че ми създадоха работа, която ме издържа и затова ги слушам с най-голямо внимание. Не си тръгвам от един мост докато не установя лични отношения с него", убеден е Божидар Янев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
