22-годишният Пацо Димитров бе забелязан от креативния директор на Кание Уест
Ако го попитате с какво се занимава, ще ви отговори "създавам неща". Не обича да го наричат дизайнер, защото работи на изключително широк фронт. Още е само на 22 години, но вече има договор с НБА. Над 10 000 души го следват в Инстаграм и се интересуват от изкуството му. Говори си на "ти" с креативния директор на Кание Уест. Прави обложки на албуми, постери, флаeри. Занимава се с дизайн на тениски, спортни артикули и обувки. Гимназиални училища в Щатите търсят услугите му за баскетболни екипи. Живял е в Холандия, Германия, Дания, а сега е във Франция. Чуждите медии пишат за него - българина Пацо Димитров, който на съвсем крехка възраст и разчитайки само на себе си, успя да разчупи стандартния вид на спортните стоки. У нас обаче е неизвестен - за родната преса, а и публика, дейността на един дизайнер се изчерпва с повдигане на раменете и "нещо там рисува човекът". Локалната ни нечувствителност към всичко онова, което е вън от вкиснатата последователност на "новините-сериала-риалитито", е и една от причините той да избере друга държава, в която да се развива. Ето каква е историята му.
Началото
Всичко започва от родния му град Пазарджик. Първите работни платна на Пацо стават вестници и списания, които си купува като хлапе. С известно любопитство и критика започва да изрязва снимките от тях, залепя ги в тетрадка и с помощта на коректор и цветни химикали преправя екипите или кецовете/бутонките на спортистите. Нещо в дизайна им не му харесва и той мисли, че има какво да им предложи, макар и още с детско въображение.
Към 9-ти клас нещата стават по-лесни - започва да прекарва повечето си време в баскетболните форуми, където в търсене на перфектния виртуален образ и впечатляваща профилна снимка, намира програмите за обработка на изображения. На въпроса какво го вдъхновява да работи пред екрана, Димитров отговаря: "Преди 10-15 години ако човек е искал да пробие в определена сфера, винаги е имало някакъв определен и предначертан начин това да се случи. Това в момента е почти изкоренено. Силата на интернет за първи път ни дава възможност да имаме равноправни възможности за развитие. Мисля, че това трябва да вдъхновява всеки. А именно шансът, който и да си, където и да си, каквото и да правиш, да бъдеш забелязан и оценен".
Малко по-късно в гимназията заминава за Германия, където живее известно време и тренира баскетбол, но претърпява травма, която го връща отново към форумите и програмите. И България.
Висшето му образование започва с икономика, но нито специалността, нито средата са неговото място. Нещо не е наред и това не му дава спокойствие.
В Дания
Без много шум Димитров прекъсва университета и взема билет за Дания, където също няма план, но какво пък. Отсяда временно при приятел там и записва специалност "Дизайн и комуникации" - заради хлапето, дето драска по вестниците. Но нещата не са по детски лесни. Когато си графичен дизайнер няма как да изкараш приходи от дейността си, ако не си достатъчно популярен в известни онлайн платформи. Нещо, което е безкрайно трудно за обикновено момче, което идва от малка източна държава. Оказва се момент за преоценка. "Имах общо 500 последователи във всички социални мрежи. И то в период от повече от година. Борех се с много външни фактори, като това как да успея да изкарам труда си наяве и как да получа признание за него. Но по-голямата битка беше със самия мен. Дали правя това, което трябва да правя? Наистина ли съм добър или си внушавам? Мога ли да постигна нещата, за които мечтая? Не е ли по-добре да започна някаква нормална работа и да зарежа тези внушения?". Тази първа година на чужденец е най-трудният период от живота му.
Междувременно продължава да запълва страницата си в Instagram - онлайн социална мрежа, използвана от над 300 млн. потребители, която служи за споделяне на видеа и снимки. За един 20-годишен човек (на колкото е Пацо тогава) това е най-доброто място да създаде своя собствена аудитория.
Идеите му са напълно иновативни, а онова, което го прави отличим, е съкращаването на разстоянието между различните сфери - между хип-хоп и баскетбол, между ежедневното облекло и уличните субкултури. С други думи, основен при него е контрастът, който влиза в съчетание с пастелни цветове за да създаде усещане за "сливане на светове", както той го определя. "Често ми се случва да ми дойде хрумка, в която смятам, че има потенциал и започвам да се изолирам от света. Изключвам всичко около себе си. В такива периоди не излизам в продължение на дни, не спя много и не усещам неща като глад или нормалните човешки нужди, защото съм на друга честота", споделя той.
Не минава много, докато името му започва да фигурира в модните списания до заглавия като: "Запознайте се с художника, който превръща любимите ви музикални произведения в дрехи за отбори". По това време среща и човека до себе си. Мести се с нея в Холандия, а оттам следва и странстване из Европа, което приключва в Монпелие, Франция. Там е и в момента.
Успехът
Да не си намери "нормална работа" се оказва най-правилното решение. Веднъж попаднал под обсега на медиите, работата му започва да бъде забелязвана. За няколко месеца е канен да прави корици за албуми на световни музикални изпълнители. Получава поръчки за постери, флаери и всякакви графики за профили в социалните мрежи. Няколко гимназиални училища в Щатите го търсят за дизайн на баскетболни екипи. Организира пласмента за турнетата на известни хип-хоп имена, сред които и неговия любим Джей Коул. В момента създава своя колекция чорапи, тениски и пр.
Вдъхновяваща се оказва срещата му с Върджил Абло, креативния директор на Кание Уест и един от хората, които дават тласък на уличния стил в по-висшите кръгове на модата. След поглед върху някои неща на българина Абло му казва: "Продължавай да пускаш нещата си. Това, което правиш, е добро - рано или късно ще бъде забелязано. Не е кой знае колко трудно".
Оказва се прав - по-рано отколкото може да очаква, 22-годишният българин подписва договор с Националната баскетболна асоциация. С това успява да сбъдне две свои мечти - от една страна страстта към баскетбола, който е бил принуден да спре да практикува, и рисуването - неговото детско хоби. Дори не е нужно да напуска Франция, защото може да върши работата си където и да е.
Няколко месеца по-рано успява да събере над 10 000 последователи в Instagram, един от които е директорът и графичния дизайнер на Асоциацията. Така е получил и предложението за сътрудничество. Междувременно публикациите за него в световните сайтове растат поголовно.
Всъщност когато си толкова млад, подобен скок може само да те мотивира за нещо по-голямо: "Наистина ми е малко странно, когато мога да се погледна отстрани и да си кажа, че съм постигнал една от мечтите си преди да навърша 23. В същото време не мога да се фокусирам само над това, което хората искат от мен, опитвам се да се развивам постоянно", споделя Димитров.
Това, което предстои да видим като негова работа, е графичният дизайн на официалните страници на НБА. Например ако някой играч има рожден ден или постигне определена точка на развитие в кариерата си, българинът ще бъде отговорен за промотирането на визията му.
Ако се чудите дали Димитров мисли за връщане тук, недейте. Случва се понякога да го представят като "художника от Дания", но това не го засяга, защото българските медии така или иначе не се интересуват от него.
Можете да видите работата му на официалните страници на НБА в социалните мрежи, както и в Instagram.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
