- Разкопаха по празниците защитената зона около Мелнишките пирамиди
- Възстановяването на църквата преди 6 години донесе слава и гордост. Днес строежът на паркинга породи министерски гняв
Два багера в защитената зона близо до Мелнишките пирамиди, предизвика лична проверка на министъра на екологията Борислав Сандов, вдигна на крак цялата регионална екоинспекция в Сандански, отвори работа на местната прокуратура, изпоти кмета на най-малката община и донесе петцифрена глоба на строителна компания.Без да се интересува, че това е два пъти защитена територия в НАТУРА 2000, собственик на местен хотел решил да използва затишието около празниците и вкарал техника, като за нула време изкопал дървета, храсти и растения на площ от 2 декара. След това бързо изтеглил багерите, заравнил мястото на
бъдещ паркинг около легендарна църква
и решил, че работата му е почти опечена.За съжаление, пропуснал една малка подробност - назначаването на новия екоминистър, председателят на партията на Зелените - Борислав Сандов, един от най-ревностните защитници на защитените зони в България. Още докато влизал в новия си кабинет, Сандов поискал списъка със сигналите и така попаднал на нарушението. Подчинените му в Сандански пък решиха, че сега е моментът да си запазят постовете и оттогава не са излезли от националния ефир, актуализирайки всеки ден информация колко точно скални маси са иззети, за да се заравни дерето, където трябвало да спират автомобилите до храма "Света Петка".
Новината свари неподготвен кмета на Мелник Сашо Филипов. При първото си появяване пред камерите той смело заяви, че не е виждал багер, а белята станала от свлачище. Когато обаче се оказа, че има снимки от машините, а министърът се ядоса, градоначалникът с половин уста призна, че ако е имало техника, това не е хубаво. Но веднага оправда съгражданина си, че все пак трябва да има място за паркиране.
Докато обаче мисълта за удобството на човека изпреварва тази за защита на природата, случаят няма да е изолиран. Но така или иначе, в разгара на зимния сезон, Мелник е под прожекторите с грозния багер вместо с уникалната църква, сгушена до неземните Мелнишки пирамиди.
А само преди 6 години настроението в най-малкия град в България бе изцяло празнично. С тържествен камбанен звън Неврокопският митрополит Серафим освети 15-вековният храм "Света Параскева"/"Света Петка", който бе възстановен след повече от 100 години. Но дори и в руини, открай време тук се стичаха поклонници, тъй като мястото е свято.
В олтара й се съхраняват мощите на трима светци
- на Преподобната света Параскева, на свети Климент Охридски и на свети Пантелеймон.Тази църква е една от перлите в короната от храмове и манастири в региона.Храмът се намира на около километър югоизточно над населеното място, в склона на Мелнишката крепост - под Деспот-Славовия манастир "Св. Богородица Спилеотиса"/"Света Зонa".
Местният бизнесмен Живко Литов, собственик на хотела "Литова къща", заедно с професор д.и.н. Виолета Нешева са в основата на възкресяването на църквата, която е с богата история. Изградена през VI век, после е разрушавана и възстановявана на няколко пъти: през IV-то десетилетие на ХIII век, в края на ХVI век и през втората половина на ХVIII - началото на ХIХ век. Окончателно е рухнала при Кресненско-Крупнишкото земетресение в 1904 г.
През ХIII век църквата е енорийска /квартална/, а през османската епоха отначало е свързана с малък манастир на мелнишкия митрополит, а по-късно става собственост на манастира "Св. Богородица Спилеотиса", който пък е метох на Ватопед в Атон. През Възраждането отново е енорийска.Патронът й през първия период не е известен. През втория период обаче храмът е посветен на светицата Преподобна Параскева - Петка Епиватска, превърната в Търновска и Българска застъпница и закрилница от цар Иван Асен II. Той тържествено е пренесъл през 1231 г. свещените й мощи в старопрестолно Търново. Днес те се намират в румънския град Яш.
Възстановяването на църквата бе посрещнато с огромен ентусиазъм от местните хората, защото това бе поредната стъпка за възвръщането на славата на града от едно време. А именно: от Средновековието, когато наричали Мелник Богозиданият град. Колко точно са били храмовете и манастирите в него днес е трудно да се каже, но едва ли е случайно, че е запомнен като Града на 100-те църкви, който привличал като магнит поклонници от близо и далеч. Населеното място е било
пазител на вярата и българщината векове наред
Макар храмовете днес да са няколко, чудесата на Мелник, където живеят едва 200 българи, са безброй.
Емблема на града е виното, а легедната твърди, че когато Бог реши да го пие, слиза точно в Мелник. Знаели са го още римските императори, които се снабдявали с него. Оценил го е дори Уинстън Чърчил - макар да не е бил благосклонен към българите, за нищо на света не се е лишавал от прочутия им еликсир.
Мястото носи духа на своите стари обитатели чрез уникалните къщи и изби. А около него са подредени пясъчни пирамиди, които продължават да се променят и да изненадват. Точно от тях произтича и името на града.
Академик Иван Дуйчев твърди, че то идва от славянската дума "мел", която означава бяла глина. Според учения тази дума напълно описва скалите, сред които е разположен градът. Други пък са на мнение, че по-тъмният цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник, е дал основание на древните жители на селището да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта - мелас и меланос.
Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година. Те представляват уникално природно образувание, което привлича туристи от цял свят. Смята се, че са се образували при ерозия на глинена почва. Мелнишките пирамиди са все още в процес на оформяне. Външният им вид и форма се променят с течение на времето.
Пясъчните образувания приличат не само на пирамиди. Те имат и форма на гъби, на конуси, на игли. Височината им достига 100 метра. Характерно за Мелнишките пирамиди е, че наклоните са пясъчни, на места напълно вертикални, а по върховете растат широколистни растения и треви.
Легендата за пирамидите е свързана с Гарвановата скала
и чудно хубава мома. Казвала се Канта. Била горда и недостъпна за местните ергени. Все чакала кандидат от далечно и богато място. От троновете си в недостъпни планини забелязали хубостта на Канта два змея: пиринският змей от Демиркапия и беласичкият от Лопово. Влюбени до полуда в Канта, двамата се вкопчили в люта битка помежду си кой да спечели любовта й. Над дома й пристигали забулени в тъмни облаци. В смъртоносни хватки, здраво вплетени един в друг, змейовете сипели над земята светкавици, гръм и поройни дъждове. Така стряскали хора и стока, мълниите изкоренявали и подпалвали вековни дървета, дъждовните порои отвличали всичко по пътя си.
Залиняло селото, наплашили се хората, старо и младо тръпнело в ужас при всеки нов сигнал за пореднна змейска схватка. В ярка звездна нощ, пременена в сватбена премяна, Канта застанала на върха на Гарванова скала и полетяла в дълбока бездна. Овчари я чули да вика: "Прощавайте, мили селяни. За вас курбан ставам, млада и зелена, още неженена!". Така нито един от змейовете не спечелил Канта. Двамата спрели битката си и напуснали завинаги тези земи. Така животът в Мелник се възродил и станал отново спокоен и мирен.
Не се знае кога точно е възникнал Мелник. Смята се, че първоначално е бил само крепост за охраната на южната българска граница в Първото българско царнство. Мелник се споменава най-напред в писмените извори в началото на XI век, във връзка с включването му в границите на Византия след Беласишката битка.
Като граничен град между България и Византия често сменя суверенитета си. В първите години на XIII век управителят на Западните Родопи - Алексий Слав, става независим владетел със столица в Мелник. Градът е обграден с крепостни стени. В средата на XIII век той влиза в границите на Никейската империя.
С Алексий Слав е свързано друго предание
Слав бил сестрин син на Асен, Петър и Калоян. Калоян го изпратил управител на Родопската и част от Пиринската област. Първоначално той избрал за седалище Цепина, но след смъртта на Калоян се преместил в Мелник.
По-късно Слав застанал на страната на Балдуиновия брат Хенрих II при похода му срещу Борил. При поражението на българската войска получил като дар за предателството към своя цар малолетната дъщеря на Хенрих за съпруга. Иван Асен II, на когото поведението на родственика никак не се понравило, отишъл в Мелник. Срещата му с Алексий Слав се състояла в храма "Св. Никола" край мелнишката крепост високо над днешния град. По-нататък нищо повече не се чуло за Слав. До 2012 г., когато проф. Нешева откри гроба и тленните му останки.
Скътано уютно по южните склонове на Пирин планина, пълно с легенди и предания, днес това градче е най-посещаваната еднодневна дестинация за всички, които карат зимната си ваканция в Банско или Сандански. Мелник очарова както с тесните, криволичещи улички, така и с белосаните къщи, сгушени близо една до друга, запазили Възрожденската архитектура и дух. Там е Кордопуловата къща, великолепна възрожденска постройка, в чиито тунели с дължина от 180 метра се е съхранявало виното, Болярската къща, която е резиденция на деспот Алексий Слав, а също така Пашовата къща, превърната в Исторически музей.
Туристите, които нямат време за разходки до църквата "Свети Никола" и останките от крепостта на деспот Слав, остават да се наслаждават в някоя от винарните като гледат отдалеч как слънцето се скрива зад Мелнишките пирамиди. Това също си има своето актуално предимство. Не срещат багери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
