След 35 г. забременяването е доста по-трудно, казва доц. Иван Костов
Зачестяват ли гинекологичните заболявания през лятото и какви са иновативните методи за диагностиката и лечението им? Грижи ли се за здравето си българката и закъснява ли с първата си рожба? Как може да се повиши раждаемостта у нас? Стандарт" попита доц. д-р Иван Костов, акушер-гинеколог и изпълнителен директор на столичната 1-ва АГ болница „Света София". Доц. Костов има проведени осем специализации в чужбина във водещи университетски клиники.
Завършил е квалификационни курсове по оперативна гинекология, колпоскопия, ултразвук в акушерството и гинекологията, ендоскопска хирургия, гинекологична ендокринология и стерилитет и детска гинекология. От 10 г. доц. Костов е председател на Фондация „Електронно здравеопазване България". Член е на Европейската фондация по телемедицина и електронно здравеопазване – Брюксел, New European Surgical Academy, Българската асоциация по онкогинекология, Българската асоциация по менопауза и андропауза, Българското дружество по акушерство и гинекология, Българския лекарски съюз. През 2006-2008 г. доц. Костов е началник на отделение в Клиниката по обща и гинекологична онкология при Военномедицинска академия – София, а от 2013 г. е научен консултант по АГ във ВМА. От 2008 г. до 2011 г. е изпълнителен директор на Втора САГБАЛ „Шейново", а от 2012 г. досега е изпълнителен директор на Първа САГБАЛ „Св. София" ЕАД.
-Доц. Костов, какви са иновативните методи за диагностика и лечение на гинекологичните заболявания?
-Диагностиката и лечението на гинекологичните заболявания е много широка тема. Но нека да кажем, че в момента по отношение на диагностиката в световен мащаб, можем грубо да разделим методите на инвазивни и неинвазивни. Що се отнася до ивазивните методи, все повече се използват т.нар. ендоскопии, тоест въвеждането на оптика в определена кухина като коремната, за да се огледат матката и яйчниците, или пък вътре в самата матка, което се нарича хистероскопия. Тези скопии се използват, за да се постави точна диагноза. Под неинвазивни методи се има предвид всякакъв вид образна диагностика като се започне от рентгеновите скопии и графии, минем през видеозон, скенер, и завършим с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Масово в съвременната медицина в напредналите държави започва да се използва технологията за спектрален анализ на тъкани, която е скрининг за определен тип ракови заболявания. В България вече има няколко такива машини, които се използват за скрининг на предракови заболявания и рак на шийката на матката. Тези техники използват спектрален анализ. Шийката на матката се облъчва със светлина с определена дължина на вълната, съответните тъкани и клетки я поглъщат, като предраковите и раковите клетки имат различно ниво на поглъщане на тази светлина. Така
методът диагностицира предрак и рак
на шийката на матката. Това е нов метод, от който вече почти година могат да се възползват българките. Редица лабораторни изследвания също участват в диагностиката на гинекологичните заболявания. Затова е важно, когато жените избират диагностичен център, той да има добра лаборатория, която да изследва различни видове туморни маркери. Колкото по-модерна е лабораторията, толкова по-широк е спектърът от туморни маркери, които може да се изследват в нея.
Заболяванията, които касаят урогинекологията при жени с проблеми с уринирането, често изискват направата на уродинамични изследвания със съответния апарат. Не във всички болници има такава апаратура, а тя е много важна. Като цяло може да заключим, че в момента българските болници и по-специално 1-ва АГ болница „Св. София", в която работя, не отстъпват по възможности за диагностика от западноевропейските болници.
Що се отнася до лечението на гинекологичните заболявания, то бива оперативно и консервативно. Според заболяването прилагаме едното или другото, или комбинация от двете. Под консервативно лечение разбираме неоперативното, предимно с медикаменти. Инфекциите много често лекуваме с антибиотици. Оперативното лечение използваме, когато се налага някакъв вид операция, за да подобрим здравния статус на пациента или да го излекуваме напълно. В практиката на гинеколозите често се налага отстраняването на матката по различни причини и тогава прибягваме до оперативния подход. Операциите може да се правят чрез конвенционална хирургия, каквато е и отворената хирургия, или чрез оперативна лапароскопия, или хистероскопия. Все по-популярна става т.нар. миниинвазивна хирургия.
-В кои случаи е удачно да се прибегне към нея?
- Мини инвазивната хирургия, освен класическите лапароскопии и хистероскопиите, включва и роботизираната хирургия. Тя има все по-голямо приложение в България. У нас активно се използват вече три робота – два в Плевен и един в София. По отношение на индикациите за ендоскопска минимално инвазивна хирургия, техният брой се увеличава неимоверно през последните години. До преди 15 г. лапароскопията в гинекологията се използваше предимно като средство за диагностика. А сега у нас вече се извършват възможно най-сложни лапароскопски операции, както и с робот. При определени заболявания обаче все още отворената конвенционална хирургия си остава подходящият метод като например при рак на яйчника. Лапароскопската миниинвазивна хирургия пък все повече се използва и при урогинекологични операции. Така че бъдещето е на миниинвазивната лапароскопска хирургия и, може би, и на роботизираната хирургия. Наблюдавайки процесите в Западна Европа и в Америка, мисля, че е въпрос на няколко години ендоскопските операции в България да доминират над конвенционалните.
-Кои са най-честите гинекологични заболявания?
- Това са инфекциите. Възпаленията на женските полови органи, особено сега, когато е лято, и хората отиват на море. Много млади момичета водят безразборен полов живот и вероятността от инфекции се покачва. След определена възраст миомата на матката е често срещата находка. Тя е най-честата причина за операции. Отново миомата е най-честата причина за отстраняване на матката или т.нар. хистеректомия. Грубо казано заболяванията от гинекологично естество се делят на заболявания с възпалителен характер и такива, които касаят тумори на женската полова система. Когато тези тумори са злокачествени, говорим за онкогинекология. Също и заболявания, които касаят отделянето на урина или т. нар. урогинекология. Много често диагностиката и лечението на тези заболявания изисква мнението на повече от един специалист.
-Грижи ли се българката за своето гинекологично здраве?
-Моето лично мнение като гинеколог с 20-годишен опит е, че през последните години
здравната култура на българката се повишава
особено тази на младата българка. Разбира се, това кореспондира с образованието й. Колкото по-образована е българката, толкова по-акуратна е тя по отношение на здравето си. Но не последно място и заради това, че интернет средата има своята образователна стойност. Много българки получават информация от интернет, което ги кара да не са безразлични към гинекологичното си състояние. Тук е моментът да се отбележи, че това е много важен въпрос. Защото нито системата на общопрактикуващите лекари, нито цялата здравна система се грижат за скрининга и профилактиката на най-честите ракове, от които боледува жената. Съвременната българка трябва да подхожда разумно и рационално към здравето си и поне веднъж годишно да се консултира с гинеколог и с мамолог. Защото най-честият рак при жените в световен мащаб е този на гърдата. Той е по-често срещан от всички други видове рак при дамите, взети заедно. Много от типовете рак подлежат на скриниг, могат да бъдат открити навреме и да бъдат лекувани, когато пациентът ходи редовно на профилактични прегледи.
- Кои според Вас са най-големите проблеми в майчиното и детско здравеопазване у нас и какво трябва да се предприема в тази посока?
- Най-сериозният проблем в това отношение е ниският брой деца, които се раждат през последните години в България. Ние сме в един много сериозен демографски срив. Двойно повече хора умират спрямо новородените у нас. Населението ни намалява с около 60 хил. души всяка година. Това е пагубно за оцеляване на нацията ни. По отношение на майчината заболеваемост и смъртност като резултати в сравнение със страните от Западна Европа България стои относително добре с оглед на данните от сайта на Световната здравна организация (СЗО). По отношение на детската заболеваемост и смъртност, която се дели на ранна и късна перинатална заболеваемост и смъртност, нещата може да бъдат значително подобрени. Тук е ролята на системата и държавата. Майчината и детската заболеваемост трябва и са приоритет в цял свят. При отрицателния прираст на населението ни, ние не можем да си позволим и висока детска смъртност. Тук обръщам внимание и на работата на специалистите с малцинствата, особено с ромското малцинство.
-Как според вас може да се повиши раждаемостта у нас?
-Като се подобрят икономическите показатели в страната. Когато хората се чувстват спокойни, сигурни в бъдещето и имат работа, тогава раждат деца. Когато има криза и хората са притеснени, това се отразява на двойките и има по-малко раждания.
- Кои са основните причини, които пациентките ви изтъкват като причина да закъсняват с раждането?
-Истината е, че в световен мащаб в развитите държави възрастта на родилките се повишава непрекъснато. Разбира се, до определен момент, тъй като биологията си е биология и жената не може да забременее и роди естествено на 60 г. например. Българката ражда по-късно поради няколко причини - комплекс от фактори. На първо място е икономическото състояние на семейството или на двойката. Ако двойката се чувства обезпечена, това й дава спокойствие. Много жени в развитите държави, както и българката, се отдават все повече на кариерно развитие. Като част от глобалния свят дамите предпочитат да пътуват много и т.н. Това я кара да отлага във времето забременяването и раждането. Лошото е, че отлагайки, се стига до момент, особено над 35-годишна възраст, когато естественият процес на забременяване и раждане се затруднява. Причината е, че яйцеклетките започват да стареят. Има и редица други фактори като прекарани възпаления и заболявания. Затова призивът ми към съвременната българка е да не отлага прекомерно времето за първо раждане и да има предвид, че след 35 г., особено след 40 г., забременяването става доста по-трудно спрямо периода преди 35-30 г. Разбира се, не всичко зависи от състоянието на женския организъм. Имаме и мъжкият фактор, който също се променя. С годините качеството на оплодителната способност при мъжа по отношение на семенната течност се променя. Оказват влияние възпаленията, тютютнопушенето, стресът и т.н. Този процес е важен и трябва медицинското съсловие да работи активно, за да се раждат повече българчета.
-На каква възраст българките се решават да станат майки?
-Нямам статистика по този въпрос. Но в болницата, в която работя, и, в която се раждат по около 3000 бебета годишно, средно тази възраст е около 28-29 г.
-Запазвали ли се броят на новородените в 1-ва АГ болница „Св. София" с годините, каква е тенденцията?
От началото на годината имаме около 1900 бебета
и очакваме да я изпратим с около 3000, както миналата година.
-Здравната карта вече е факт, промени ли това нещо в система?
-С интерес наблюдавам реформата, която се провежда от Министерство на здравеопазването. Считам, че доста от предложенията имат резон. Доколко и как обаче ще бъдат изпълнени, какъв ще е контролът на организацията, не мога да кажа. Ето, например,нашата болница беше избрана, което е чест за нашия колектив и благодарим на Здравната каса и на Министерство на здравеопазването. Ние бяхме и
сред първите четири болници, в които беше внедрен и тестван
пръстовият идентификатор. Това е част от системата за контрол при разходването на публичните средства в системата на здравеопазването. Затова адмирирам усилията на министър Петър Москов. По отношение на здравната карта най-големият смисъл е да се опита да се оптимизира системата спрямо броя на лечебните заведения. Лично аз намирам и смисъл в опцията освен Касата да бъде единствен платец на дадени услуги, да има и засилващо се влияние на допълнителни фондове. Защото няма нищо по-добро от конкуренцията и от това ще спечелят всички – пациенти, лекари и самата система.
-Споменахте пръстовия идентификатор, смятате ли, че ще повиши реалния контрол?
- Да, мисля че ще се повиши. Въпрос на организация и изпълнение е. С интерес наблюдавам как тече пилотът при нас. Оптимист съм.
-Нов дефицит в НЗОК се оформя тази година. Как ще се процедира според вас – с генериране на дефицит или свиване на разходите?
- По-добре е да се свиват разходите, разбира се. От генерирането на дефицит губят най-вече пациентите. Усилията за оптимизация на системата трябва да съм към оптимизиране на разходите, което например ние правим в нашата болница.
- Вашата болница е активно ангажирана с различни кампании за превенция на рак при дамите, какво предстои?
-Нашата болница няколко години подред активно участва в различни кампании за скрининг и профилактика на злокачествени новообразувания на половата система – рак на шийката на матката, рак на ендрометриума, рак на гърдата. За последните години ние сме прегледали безплатно хиляди жени. Наесен отново ще започнем голяма кампания за профилактика на рака на гърдата. Работим в тясно сътрудничество с нашия принципал Столична община и през годините болницата ни се наложи като основен двигател по отношение на различни кампании в София, в които се включват и други болници. Това ме радва и доказва, че 1-ва АГ „Св. София" има сериозен потенциал не само в диагностиката и лечението на гинекологичните заболявания, но и в скрининга. Нашата болница е обичана от пациентките ни, защото им дава максимално портфолио от услуги. Тя е позната не само като добър родилен дом, но и с грижата си за новородените. През септември тук ще бъде открито най-модерното отделение по неонатология. Скоро открихме и ново модерно отделение за рискова бременност. Заедно с отделението по асистирана репродукция и ин витро и с отделението за диагностика и лечение на болести на гърдата 1-ва АГ болница е болницата с най-широко портфолио от услуги за диагностика, лечение и скрининг в детското, майчино и женско здраве.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
