"Aко Европа някога бъде обединена около своето общо наследство, то тогава нейните три или четиристотин милион души ще се радват на безкрайно щастие, просперитет и слава..."
Уинстън Чърчил, реч в Цюрих, 1946 г.
В последните няколко години дебатът за бъдещето на Европейския съюз набира все по-голям обществен отзвук и интерес. За евроскептиците краят на европейския проект наближава. Според тях липсата на отчетност, отговорност и прозрачност при взимането на решения на европейско ниво (дефицитът на демокрация) в действителност отдалечава европейските институции от реалните проблеми и нужди на гражданите на Съюза. Дефицитът на демокрация в ЕС е основната причина за неправилните и неефективни решения, които съюзът взима по отношение на текущите проблеми пред страните членки като бежанската криза, икономическия застой на Еврозоната, младежката безработица и политическата нестабилност. Проевропейците, от своя страна, намират ЕС за заложник на националните интереси на страните членки. За тях проблемът с неефективността на Съюза се корени в егоистичния подход на правителствата на държавите членки, които на селективен принцип избират кои европейски регламенти и политики да подкрепят и приемат. Именно този егоистичен подход, известен още като „Europe à la carte", на практика подкопава общите европейски ценности начело със солидарността между държавите членки.
За проевропейците решението на проблемите на ЕС, както и бъдещето на Съюза, винаги са зависели от желанието на държавите членки да подкрепят задълбочаването на европейската интеграция за сметка на „Europe à la carte".
„Europe à la carte" – истинската причина за Брекзит
На 23 юни 2016 г. британците гласуваха за излизането на страната им от ЕС (Брекзит). Това решение на британските граждани е историческо, защото то ще определи посоката на развитие и бъдещето на Великобритания и Европа поотделно. Без съмнение, Брекзит е най-тъжният и най-трудният момент в историята на европейската интеграция.
Но защо определям Брекзит като момент? Защото в действителност Брекзит е политическа реалност далеч преди референдума от 23 юни 2016 г. Всъщност от самото присъединяване на Великобритания към Съюза през 1974 г. страната винаги е имала специален статут. Казано с други думи, Великобритания е една от държавите членки, които винаги са селектирали европейските регламенти и политики, които да приемат и в които да участват. „Europe à la carte" е онази Европа, за която Маргарет Тачер (бивш министър-председател на страната и лидер на Консервативната партия във Великобритания) говори и агитира по време на управлението си.
Визията за „Europe à la carte" и специалният статус на Великобритания в общността са видими и при Дейвид Камерън – друг бивш министър-председател на страната и лидер на Консервативната партия във Великобритания. В месеците преди референдума за оставане на Великобритания в ЕС тогавашният премиер на страната Камерън обиколи Съюза с цел да убеди лидерите на останалите държави членки да подкрепят нов пакет от реформи, които щяха да дадат тласък на идеята за Европа на различните скорости на евроинтеграция и щяха да гарантират „специалния статус" на Великобритания в ЕС. Макар че проектът на Камерън събра одобрение, вотът на гражданите на Великобритания отреди тя да напусне ЕС. Британските граждани искаха Брекзит и всички последици от това тяхно решение вече са налице. След формалното уведомление за оттегляне на страната от ЕС, което Великобритания връчи на ЕС през март тази година, британската икономика търпи постоянни загуби – паундът се срива на международните пазари, много чуждестранни инвеститори оттеглят своите инвестиции от страната, британските компании започват да губят своята конкурентоспособност, защото страната рискува да загуби свободния си достъп до общия пазар на ЕС, очаква се ръст на безработицата и т.н. Негативните икономически последици се отразиха на политическата ситуация в страната. В тазгодишните парламентарни избори консерваторите загубиха своето мнозинство в парламента.
Брекзит също така се отрази и на целостта и единството на Кралството. Шотландия обяви своята готовност за провеждането на нов референдум за излизането ѝ от Обединеното Кралство. В светлината на това Уелс и Шотландия планират да отхвърлят закона, който ще "пререже" правната връзка между Великобритания и Европейския съюз, когато той бъде изпратен за гласуване в парламентите в Кардиф и Единбург. Те се боят, че връщането на някои правомощия от ЕС в ръцете на Лондон ще отслаби още повече властта на местно ниво. Този ход не би имал силата на вето върху процеса за Брекзит, но ще влоши конституционните противоречия в страната. На практика той ще принуди правителството да игнорира желанието на местните власти, които се занимават с вътрешните проблеми на Уелс и Шотландия.
Негативните икономически последици и политическата нестабилност, провокирани от Брекзит, влияят на преговорите между ЕС и Великобритания. Преди да започнат реалните преговори за бъдещите дългосрочни отношения, трябва да се постигне напредък по няколко чувствителни въпроса: за правата на европейските граждани, за ирландската граница и за размера на средствата, които Великобритания дължи на бюджета на ЕС. И трите въпроса са спорни и нямат лесен отговор, поради което след двата кръга предварителни преговори все още не е постигнат напредък по нито един от тях. Британците искаха Брекзит, но сега не знаят накъде да тръгнат и какво да направят. За разлика от тях, ЕС е по-подготвен и ясен в избора си.
Брекзит – позитив за ЕС
В последната си реч за състоянието на ЕС председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер призова европейските лидери „Да плаваме по вятъра". Вятърът на промяната, който Брекзит инициира, носи нов европейски импулс. Победите на проевропейски настроените партии на изборите във Франция, Холандия, Австрия и Германия е възможност за по-дълбока интеграция за сметка на националните интереси. Брекзит накара останалите 27 държави членки на ЕС да работят и да комуникират по-активно по належащите проблеми. Това засилено сътрудничество доведе до подписването на Римската декларация, в която лидерите на 27-те определят четири приоритета за развитието на общността без Великобритания: безопасна Европа, устойчива Европа, социална Европа, по-силна и влиятелна Европа на международната сцена.
За постигането на тази визия за Европа са необходими ясни и конкретни стъпки, които напускането на Великобритания на ЕС позволява. Казано с други думи, европейските лидери трябва да използват момента с излизането на Великобритания от ЕС, за да инициират създаването на обща европейска армия, която да гарантира сигурността на гражданите. Гарантирането на сигурността и безопасността в Европа трябва да върви ръка за ръка с развитието на общия пазар. В тази връзка, Брекзит дава възможност за развитие, тъй като след напускането на Великобритания, 85% от БВП на Съюза ще идват от еврозоната, което е сериозно основание за създаването на общ силен валутен съюз, който да върви заедно с по-силна координация на икономическата политика.
След десетилетие на слабо икономическо развитие, финансова криза, бежанска криза и противоречие между стари (западни) и нови (източни) страни членки ЕС се нуждае от реформа. Реформата трябва да направи институциите на ЕС по-гъвкави, по-работещи, по-прозрачни и по-ефективни. В близко бъдеще Брюксел не трябва да продължава да бъде нарицателно за „черна дупка" за данъците и таксите на европейците или неговите политики да бъдат повод за разделение, а съвсем обратното – да ни обединява и вдъхновява. Ето защо, Брекзит безспорно е трагедия, но и възможност да обединим Европа и да зададем нов курс на целия европейски проект.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
