Днес се навършват 64 години от създаването на Държавна агенция "Архиви". По този повод потърсихме мнението на председателя на агенцията Михаил Груев за историята, настоящето и проблемите на тази институция.
Михаил Иванов Груев е преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи в СУ "Св. Климент Охридски".
Той е роден през 1971 г. Завършва история в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор по история и доцент в Катедрата по история на България в Историческия факултет на Софийския университет.
Гост-преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и гост-лектор в университетите в Мюнхен, Саарбрюкен, Белград и др. На заседание на 27 февруари 2015 г. на Министерски съвет е назначен за председател на Държавната агенция "Архиви".
Симеон ни дари ценни документи за Първата световна война
Вече имаме 120 000 дигитализирани документа, казва доц. Михаил Груев
- Доц. Груев, днес Държавна агенция "Архиви" празнува своя 64-и рожден ден. Означава ли това, че преди 1951 г. в България никой не събирал документите, свиделстващи за нейната история?
- Не, разбира се. Всъщност историята на българските архиви започва веднага след Освобождението със създаването на Народната библиотека през 1879 г. Тогава под "народна библиотека" се е разбирало нещо по-широко - тя е и библиотека, и архив, и музей - въобще хранилище на всички възможни свидетелства за миналото. Така че 1879 г. може да се смята за раждането на модерното архивно дело в България. Друг е въпросът, че чак до 1951 г. липсва държавен нормативен акт, чрез който то да бъде централизирано и подчинено на някакви общи стандарти. До този момент всяка институция организира по свой собствен ред и начин тези неща. Понякога дори това е дело на ентусиасти, смятащи, че документите, които съответното ведомство издава, ще бъдат интересни за бъдещите историци, а понякога е дело дори на частни лица. Затова днес отбелязваме 10 октомври като наш празник. Защото на тази дата през 1951 г. тогавашният Президиум на Народното събрание издава указ за създаването но държавен архивен фонд, с който се централизира и институционализира архивното дело у нас. То е направено, разбира се, по съветския модел. Веднага обаче трябва да уточним, че той всъщност е заварен и е по германски модел още преди болшевишката революция. Така че и досега ние работим по тази немско-руска система на организация на съхранението, експертизата и класификацията относно това кои документи да останат на съхранение - временно или вечно. Но тъй като тази година 10 октомври се падна в събота, дадохме гласност на годишнината малко по-рано, използвайки и две важни събития - договорът със "Самсунг" за дарение, целящо по-нататъшната дигитализация на архивите, и дарението, което направи г-н Гиньо Ганев - предаде документалното наследство на тъст си Кимон Георгиев, с което финализирахме един процес, започнал преди 10 г.
- Като говорим за архива на една безспорно ярка и противоречива политическа личност от миналия век, какъвто е Кимон Георгиев, подобни постъпления не променят ли представите ни за истинската съвременна история на България?
- Това е така. При нас непрекъснато постъпват нови документи, които малко и много променят познанията ни за миналия век. Неща, които не бяха познати на новите поколения. А когато става дума за периода 1944-1989 г., може направо да говорим за архивна революция. Този термин влезе в обращение през 90-те години в цяла Източна Европа и бе израз на отварянето на различните секретни дотогава архиви на бившите комунистически партии и тайни служби.
- Дайте пример...
- Ето най-популярния - днес никой не може да отрича съществуването на договора Рибентроп-Молотов от 1939 г. За който уж се знаеше, но се говореше под сурдинка или само в тесен професионален кръг. Сега за него се учи и в гимназиите.
- Архивите на кои ведомства са извън вашата "енория", казано в рамките на шегата?
- Собствен архив имат БАН и МВнР. Съгласно закона, Министерството на отбраната (МО) запазва само своя оперативен фонд. Всичко останало мина на подчинение на ДАА, но продължава да се съхранява във Велико Търново. Според мен това е удачно, тъй като там те разполагат с много добра база. А и е изключително натоварен с извършването на множество справки, свързани най-вече с издаването на документи за редовна военна служба на хора, събиращи документи за пенсия или на кадрови военни.
- Има ли днес документи, които да са затворени за ползване?
- Това зависи от волята на фондодарителя. Обикновено подобен срок е максимум 20 г. Например има 10-годишно запрещение за ползване на фонда на един македонски деец Борислав Иванов. Има 5-годишно такова за фонда на ген. Денчо Знеполоски, дарен от вдовицата му, и т.н. За по-дълъг просто няма мисъл да ги вземаме на съхранение при нас.
- Като говорим за архивна революция, има ли нови постъпления, които да преобърнат сериозно цялостната ни досегашна представа за влизането ни Първата световна война преди точно 100 г.?
- Очакваме скоро постъпление от бившия премиер Симеон Сакскобургготски. В предварителна среща той ми показа копието на оригиналния договор между България и Австро-Унгария от 1915 г. както и тайната конвенция. Той ме увери, че заедно с още много други оригинални документи той ще бъде дарен на агенцията. Това ще бъде второто дарение, направено от него. Първото съдържаше ценни материали от управлението на цар Фердинанд и цар Борис III, които се съхраняваха дълги години в Станфордския университет в САЩ.
- А защо не са останали там?
- Такава е била волята на Симеон Сакскобургготски навремето - дарението е временно, и при промяна на обстоятелствата дарителят има право да си го изтегли. Както и става след 1989 г.
- Как българските архиви влизат в епохата на съвременните информационни технологии?
- Стремим се да вървим в крак с времето, за да бъдем максимално полезни на потребителите. Вече сме качили в сайта си протоколите на Политбюро на БКП, присъдите на Първи и Втори състав на Народния съд, списък на загиналите в Балканските и във Втората световна война. Сега работим върху списъка на падналите в Първата световна. Но това ще отнеме още година и половина, защото там нещата са малко по-трудни.
- Доколкото знам, там цифрите са доста спорни - между 59 000 и 87 000?
- Да, има доста големи разлики. Но по-скоро клонят към по-високата цифра - около 80 000. Разминаването идва от начина на формиране на тогавашната информация - от една страна падналите на бойното поле, починалите, макар и съвсем малко по-късно в болниците тежко ранени, както и от включването - или невключването - на починалите от болести. Но все едно, те също са умрели, изпълнявайки своя дълг към отечеството. А и става въпрос за уточняваме на това кой и кога е загинал, в коя част, награждаван ли е или не. Това също изисква доста работа. Но ще го направим, както и списъка на загиналите в Сръбско-българската война. Защото тези данни се оказаха изключително търсени от местните историци, работещи върху миналото на отделните райони.
- Съществува ли обратна връзка с краеведите?
- Да, те на свой ред ни подават ценна информация за загинали хора от съответното селище, за която ние нямаме данни или имаме непълни такива. Това важи и за фотоархива, който постоянно се попълва и вече наброява 50 000 снимки. Именно благодарение на краеведите правим важни уточнения около самата снимка, защото обяснителният текст невинаги съвпада с това, което е изобразено.
- Да поговорим и за проблемите...
- Както и навсякъде, става въпрос за пари. За тази година бюджетът ни бе намален с 1 млн. лева, което ни принуди да се откажем от доста запланувани дейности. И най-вече - за невъзможността да съхраняваме правилно документите. Става въпрос за хранилището в Биримирци, където са струпани между 8 и 9 линейни километра текстове. Те обаче са подложени на висока атмосферна влажност - 80-85%, вместо стандартната 55%, което води до бързото им изхабяване. Държавата трябва да осъзнае необходимостта да инвестира в архивното дело. Всяка държава прави това, дори и в Африка.
- Достатъчна ли е поне площта, с която разполагате?
- Засега да, но скоро ще ни стане тясно. Защото всички ведомства след определен срок са длъжни да предадат архивите си на нас. Някои вече са го просрочили, но когато и те се напълнят, ще бъдат принудени да го направят. И в един момент ще ни трябва много място. Затова трябва да се действа изпреварващо. Има едно решение на МС да ни се предаде едно хале в бившите казарми на 4-ти километър. То наистина е огромно - 4 дка, но за да се превърне в архивохранилище, са нужни много средства.
- Значи все пак дигитализацията няма алтернатива...
- Ние сме едва в началото на този процес. Но той също изисква ресурс - и като техника, и като хора. На пръв поглед да се сканира един документ е проста работа, но към него трябва да се приложат и т.нар. метаданни, или просто казано, анотация. А това е квалифицирана работа на историк. Но дигитализацията си остава наш основен приоритет. Това е бъдещето на архивната система - да може всеки потребител да получи нужната му информация чрез компютъра си. Още повече, че все по-малка част от документите в развитите държави минават на хартия. Това пък изисква промяна на закона и въвеждане на електронно архивиране в самите ведомства, преди да дойде при нас. Но това също ще изисква големи ресурси и най-вече софтуер, за да се гарантира съхранението на информация.
Засега имаме вече 120 000 дигитализирани документа, които са на разположение на потребителите. Това са само анотации, но все пак всеки може да се ориентира какъв материал търси и къде ще го намери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
