Петър Петров е психолог на частна практика и ментор към Пловдивския университет по програма на БАН. Основател е на фондация "Форум България", която организира първия "Поход на Доброто", който събра млади хора и техните родители в акция против все по-голямата агресия и насилие сред подрастващите.
- Г-н Петров, последните седмици нашите деца сякаш започнаха да умират по един и същи начин - алкохол, коли, автомобилни гонки. За някакъв модел ли говорим?
- Такава е реалността. В края на краищата ние възпитаваме едни и същи деца, едни и същи модели се показват по телевизията. Гледаме едни и същи филми и ето го резултата.
- Докъде се свежда той? Майната му на закона, майната им на другите, какъв си ти, че ще ми кажеш?
- Една дама, която се занимава с политика, наскоро каза, че обществото ни не е в криза - то е в упадък. Ние имаме упадък на морални ценности, на семейни отношения, вече няма комуникации. Има социални мрежи, но те ни правят антисоциални. И точно това е една от идеите на похода - да дойдат родителите, да се видят децата. Искам учители и родители да покажат и позитивното на децата.
- Родителите нямат работа тук, отиват в чужбина, а децата остават тук, гледани от бабите!
- Вие го казахте: Отгледани от бабите! Никой не може да замени авторитета на бащата. Едно дете до 7-ата си година изковава своя житейски сценарий. Каквото създаде като маниер и морал - това се мултиплицира през целия му живот. Този фундамент се променя много трудно. На 16-17 години може детето да каже: Стига! Край! Аз късам собствения си житейски сценарий и си пренаписвам собствения бъдещ житейски път. Това са изключително редки случаи - за да се случи, вероятно има причина да се изживее въпросният катарзис. В момента съучениците на тези загинали млади хора в Яхиново вероятно ще счупят житейския си сценарий. Много малка част от тях вече ще се качат в нетрезво състояние в кола.
- Всеки сега казва след катастрофата в Яхиново: То по селата е така.
- Разлика няма. Бабаитлъкът и на село, и в града е един и същ. Там може би няма толкова контрол да бъде спрян пиян шофьор през нощта в някоя малка уличка. От друга страна, цял Пловдив бе нашарен през годините с графити. Обаче се намери и алтернатива - дадоха се места, където да се рисува, и ако ви прави впечатление - много малка част от графитите са нашарени отгоре. Уважават труда, уважават, когато е дадена свобода. Разликата между свобода и свободия е, че няма рамка, нито закон при втората. Имаме си прекрасни закони, написани черно на бяло, хвърлени в една папка, която никой не чете. И когато нещо, като това в Яхиново или в Стамболийски, се случи, всички казват: Какво става? Къде сгрешихме? За "Поход на Доброто" изпратихме отворено писмо до всички училища. Почти всички ни отговориха, че ще участват в него. Имаше едно училище обаче, което ни написа: При нас няма регистрирани случаи на тормоз и насилие и затова няма да дойдем! Това е все едно, ако съседното дете шофира и умре на улицата, а моето е добре, значи не ме интересува.
- Колко от малките ви клиенти употребяват алкохол?
- В България се счита, че човек като употребява алкохол - това му е персоналният психолог. Младите сега употребяват други упойващи вещества, които сякаш ги внесе модата. И носители на това са рап изпълнителите. Навремето хулехме чалгата, но в момента имам дете с хиперактивност, което трудно си задържа вниманието. То цитира, без да осъзнава, текстове от рап песни - чуло ги и ги казва. Това 6-годишно дете ми пее: Имате ли хапчета, за мен и моите братчета? Какво очаквате да се случи с него на 16 години, когато вече има джобни пари и може да си позволи хапчета и за него, и за братчетата? У нас, когато спрат шофьор, може да го тестват веднага за алкохол с дрегер. Как ще го тестваш на улицата за марихуана? Тя забавя реакциите също като алкохола. Трябва да му правят тестове за урина.
(Пред marica.bg)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
