Няма човек в троянския край, който да не познава живота на Баба Дана. Била е само на 13 години, когато баща й я завел в планината и тя остава за цял живот в сърцето й. По-късно се оженва за Гечо Мичковски, един от първите планински спасители. Зарязвайки удобствата, тя го последвала и двамата стават хижари на хижа "Амбарица". И така 29 години е посрещала и гощавала хиляди туристи и закъсали в планината. Хората помнят благия вкус на чорбите от боб, леща, коприва и киселец. Онези ароматни и омайни чайове от дъхави горски билки. Не само обикнала планината, но и тя обикнала Баба Дана. Натрупала опит и знания за нея, а и за хората. Нееднократно е правила пъртини през преспите, затъвайки по два-три метра, но успявала да оцелее. Няма дори слух, че е оставила турист на открито, гладен и измръзнал. До 400 души е посрещала на хижата. По 300 чаршафа е перяла на ръка. Направила "Амбарица" свой дом.
През 1985 година тогавашният игумен на Троянския манастир Дядо Наум я поканил да поеме стопанисването на Зелениковския манастир. В манастирския комплекс е посрещала политици, депутати и посланици. Освен Добри Джуров, за когото си спомня с добро, тук на два пъти е идвал английският посланик Ричард Стаг. Втория път е довел и децата си. Не е имало друго и ги нахранила с хляб и лютеница. През годините, прекарани в Зелениковец, не са един и два случаите, в които е трябвало да се среща с вълци, мечки. По едно време се появило семейство мечки. Тогава започнала да бие камбаната, но тя се пукнала, и започнала да думка по една ламарина. По-късно с тенекия в ръка навлязла в гората, за да гони неканените гости. Не се страхува от зверовете. Бяга обаче от злите хора. "Злият и лошият е много по-опасен от мечките стръвници", споделя тя. Почнеш ли да разговаряш с нея, чувстваш обичта й към планината, от която е получила много повече от това, ако живееш долу, между хората. Тя споделя, че "планината отваря сърцето за светли мисли и за доброта". Обича хора с ведри и широки души. Добронамерени и открити.
Тази жена, отдала живота си на планината, е винаги с дружелюбна усмивка, а сините й очи сияят. С несгодите се справяла без да се оплаква. Без ток, без постоянен водоизточник, без постоянно продоволствие. Макар, че не е имало поклонник, който да е идвал и да не е носил сол, захар, олио, кибрит, свещи. Много често идващите са помагали на Баба Дана в това да съберат дърва, да ги нацепят, да постегнат нещо по сградите, за което тя винаги говори с голяма благодарност. Връзките си със света е поддържала с мобилен апарат и то ако се изкачи на едни върхари. Единствените й дружки в ежедневието са кучетата. И не да я пазят, а да има до себе си жива душа. Единственото й удоволствие в планинската пустош е да чете книги. Нейни приятели знаят за това и често качват по цели раници с книги горе до нея. Нощем тя слага две свещи до главата си и се унася в романите на Мопасан, Толстой, Вазов или в разказите на Елин Пелин. Почете малко, подремне и отново захваща книгата, която е започнала. За годините, прекарани горе, близо до небето, тя не е натрупала богатство, а много спомени. Погълнати от суетата на градския живот, пред очите й изглеждаме като "заспали хора". Затова и духът ни е нисък, и виталността ни я няма. Овладяват ни суета, отчуждение, озлобление.
От няколко години тя е носител на почетния знак "Златен герб Троян" за нейната всеотдайност и доброта.
Зелениковският манастир "Свети Йоан Предтеча" е основан през 1832 година от тогавашния игумен на Троянския манастир Дядо Партений. Година по-късно изгаря параклисът, но с помощта на монасите и местното население е вдигнат отново. През 1872 година е построена къщата за богомолци. По време на Априлското въстание е разрушен от турците, преследвайки четата на Филип Тотю. След престоя на 400 заптиета в манастира една седмица, напускайки го, запалват обителта.
Възстановяването започва след Освобождението, а през 1914 година е осветена новата църква от тогавашния пловдивски митрополит Максим. Църквата е характерна с иконостаса, изработен от Филип Македонеца, който е от Дебърската школа. Тя е трикорабна, еднокуполна, ендописидна. Псевдобазилика с открит притвор и камбанария. Стар надпис гласи: "С старанието и изждивението на пловдивския митрополит Максим и на манастирското братство съгради се този храм при царуването на Н.В.Цар Фердинанд и игуменството на йеромонах Климента през лето 1914 г."
До манастира се стига много трудно. С високопроходими джипове, по просеки, направени от дървосекачите, а иначе поклоници се изкачват пеша или на кон по доста стръмни пътеки през дерета и хребети.
В манастирския комплекс се намира и една малка и скромна едноетажна сграда, наравно със земята, която е била лятна резиденция на покойния патриарх Максим. Сградата е с няколко стаи, обзаведени изключително скромно, аскетично, като монашески килии - едно желязно легло, закачалка, шкафче, два стола и леген. Тук Дядо Максим е обичал да отдъхва като се качвал до манастира пеша, само багажът е бил на кон. За последно се е качил, когато е бил на 85 години. Тук са отсядали и митрополитите Йосиф, Кирил, Неофит. В стаята, в която е пребивавал сегашният патриарх Неофит, и до днес седи сгънатата му пижама. В стаята на покойния Дядо Максим върху варосаните стени има снимки на манастира от 1907 и 1942 година и такава от 1950 година на тогавашните владици от Старозагорската, Врачанската, Търновската и Доростоло-Червенската епархии. Срещу всеки с кръст е отбелязан краят на земния му път. Всяка сутрин светите отци са посещавали т.н. "Владишко кладенче", което е на 5-6 минути от Зелениковец. Там се освежавали, а след това огласявали планината с песнопенията си.
Манастирът, който е бил във възход с бурния си живот, сега преживява забвението. Тук е имало над 500 овце, множество коне, отглеждани от монасите. Манастирът е имал воденица, две дъскорезници в Зелинишки дол, а нивите му и горите се простирали от Лешнишки дол до Велики пляслан. Сега разрухата се е установила трайно. Даже в т.н. резиденция в две от стаите таваните са паднали и са подлепени с хартия и тиксо. От ремонт се нуждае и църквата, върху която преди години пада при буря една секвоя. Комплексът се нуждае от спешен ремонт, за да може отново да се вдигне и да стане притегателен център на множеството богомолци и туристи.
За престоя си в манастирската обител настоящият патриарх Неофит споделя, че това е "един прелестен кът в сърцето на Балкана. Един океан от зеленина. Една великолепна панорама за съзерцание. С възхищение говоря за това място, защото красотата само майстор може да я опише". И добавя, че "нуждата от поддържането на тази светиня е огромна".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
