Ателие “Прегърни ме” връща детската усмивка

С отворени обятия, търпение и обич помагаме на талантливи деца, лишени от родителска грижа
По покана на Маринела Арабаджиева провеждаме в хотел "Чайка Бийч Ризорт" нашата традиционна лятна творческа ваканция на море, казва Милена Нейова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

Милена Нейова е завършила Богословския факултет и е позната като продуцент и писател. През 2005 г. създава ателие "Прегърни ме", с идеята да събира талантливи деца, лишени от родителска грижа и да показва на света творбите им. Отново се срещаме след поредната морска лятна ваканция, осигурена от бизнес дамата Маринела Арабаджиева - един от най-големите приятели и благодетели на организацията.

- Милена, с Вас се срещнахме миналата година, сега отново ви поканихме да ни разкажете за "Прегърни ме" и неуморната дейност с вашите любими деца. В какъв момент от лятото ви "хващаме"?

- В момента, по покана на г-жа Маринела Арабаджиева, провеждаме в хотел "Чайка Бийч Ризорт" нашата традиционна лятна творческа ваканция на море. В пъстрия свят на Слънчев бряг си проправят път група деца - крещят от радост, държат се за ръце, рисуват, измислят истории, разговарят помежду си и с възрастните. Те са малките големи хора на ателие "Прегърни ме", което вече 17 години подкрепя младежи и деца, лишени от родителска грижа, като ги води през необятния свят на изкуството.

Но тази приказка не би била възможна без десетките, а може би стотици приятели на децата, които ни вярват и подкрепят. Голям жест и помощ за нас е проявената щедрост от г-жа Арабаджиева и непрестанната грижа и доверие от Ангелина Ангелова, чиито обич и постоянство, доверие и приятелство, са незаменими за нас и децата.

- На какви теми творихте?

- Тази лятна ваканция започнахме с игра, която измислихме заедно с децата. В шапка събрахме предварително написаните имена на всички участници (включително екипа и придружаващите възпитатели и директори на къщичките, в които са настанени децата), след това всеки си изтегли листче и трябваше да направи портрет - словесен и рисунка на човека, който му се е паднал. Много вълнуваща, творческа, опознавателна и полезна игра, по време на която всеки разказа какво е научил за другия. И разбира се, всичко това съпроводено от много смях! Следващите дни рисувахме по Ван Гог, Паул Клее, направихме традиционното вече "писмо в бутилка", което децата изпращат до свой много близък човек, в случая рисунка с текст.

Ето и три кратки откъса от тях:

Здравей, Пати, научих се да плувам. Не ме е страх от водата. Станах по-смела, по-послушна. И мога да стъпвам в басейна на пръсти.

Здравей, мила мамо, искам да ти кажа, че много те обичам и искам да ти кажа колко много ми липсваш. Искам да се съберете с татко и ще съм най-щастливият ти син.

Здравей, мили тати, тук е хубаво. Сутрин закусваме, после отиваме на ателието и рисуваме. После обядваме, почиваме малко по стаите и тичаме към морето. Много съм радостен, че се научих да плувам.

На следващия ден направихме три прекрасни картини с колажна техника по стихотворение на Марин Бодаков, което той написа специално за децата миналата година. И месец по-късно ни напусна. Огромна е нашата загуба.

Ето нежното стихотворение, посветено на ангелите на "Прегърни ме".

Морски ангели
с крила от копчета
и въженца,
с крила от сънища и четки за рисуване,
с крила от зелена вода,
сега е август, време за обич и боси прегръдки,
време всички ние да бъдем стихове,
но когато се надигне вълната на есента,
когато се надигне зимата,
подскочете нагоре, ангели, заедно с вълната,
все по-нагоре, високо над вълната на човешката самота,
всеки с по едно щастливо
дете,
хванато за крилата ви.

Говорихме си тези дни с екипа, че може би е време да направим изложба (с работно заглавие "Ваканция") в галерията или пък да гостуваме при Ангелина Ангелова, както направихме преди три години с благотворителния търг, който Игор Марковски водеше (с портрети на Фрида Кало), пак рисувани от малките художници от ателие "Прегърни ме".

- Възстановихте ли пълноценно дейността си след Ковид епидемията? В предния ни разговор споделихте, че срещите ви са online?

- Да, може би повече от година заниманията се провеждат "на живо" и това е изключително ценно за нашите срещи с децата. Сега чувам, че отново ще се въвеждат противоепидемични мерки, че процентът на заболелите нараства, за сметка на ваксиниранитеЕ дано не ни затворят пак, защото личният контакт е особено важен за нас и децата.

- Разкажете ни за децата, какво ги вълнува в момента?

- Точно тези дни вълненията са свързани с наличието на сладолед във фризерите или големината на медузите в морето, на какво ще играем довечера или какво ще рисуваме утре. И тревогата, че остава още много малко море и време да сме заедно. Но пък с утехата, че в София ще продължим да се срещаме.

- Коя е следващата голяма стъпка пред Вас и "Прегърни ме"?

- По-скоро (по думите на Екатерина Йосифова, която пише "с бавни стъпки се печели доверие"), така и ние, бавно, с отворени обятия, с търпение, обич и обичЕ от дете до дете, от болка до радост. С отплатата, ако успееш да утешиш наранено дете, да го прегърнеш, да отнемеш малко от тъгата му, да го накараш да се усмихне, да се почувства защитено в обятията ти. Преди малко прочетох някои от писмата в бутилка. На повечето от тях сълзите напират, защото съдържат "мила мамо, мили татко, обещавам да съм добър, ще дойдеш ли да ме вземеш, обичам те, липсваш миЕ"Е А това са писма, написани от място, където децата са щастливи и че чувстват обичани. И си давам сметка за тази огромна празнота и рана от изоставяне и раздяла, колко е трудно да бъде преодоляна и простена. Затова вече 17 години държим вратата на ателието отворена. И децата знаят, че в труден момент, когато имат нужда от разбиране, прегръдка, подкрепа, при нас ще намерят приятел, който ще направи всичко по силите си, за да ги изведе от по-светлата страна на живота.