Православната църква почита на 18 януари паметта на Атанасий Велики. Той е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия.
Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Атанасий участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия, Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Заради откритата му борба срещу свещеника Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог отец, както и благодарение на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата.
След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Атанасий Велики починал на 2 май 373 година.
„Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: „Иди си, зимо, идвай пролет".
Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.
На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно.
Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата. Затова на днешната трапеза на именяците не бива да има ястия свързани с двете иначе доказани супер храни, които напоследък са много модерни.
На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
