ЕРП-ата са притиснати до стената заради натиска на енергийния регулатор
4 SOS дебата, организирани "Стандарт" и Българската академия на науките, ще търсят решения за най-сериозните проблеми на България преди изборите на 5 октомври. Първият от тях, който ще се проведе утре в големия салон на БАН, ще бъде за енергетиката. Кой трябва да плати цената за попълването на огромната финансова дупка в отрасъла? Кои са пътищата за излизане от кризата? Имаме ли нужда от нови електрогенериращи мощности? Необходимо ли е да се иска отлагане на срока за пълната либерализация на пазара? За отговор на тези и други въпроси потърсихме енергийния експерт проф. Атанас Тасев.
- Проф. Тасев, от 1 октомври цената на тока ще се увеличи с близо 10%. Защо пак ние, крайните потребители, трябва да плащаме масрафа на политиците и цялата енергетика?
- До тежката ситуация в енергетиката се стигна след продължителното задържане на цената на тока по политически причини. В резултат на това секторът беше сериозно декапитализиран. Причина за днешната ситуация са и големите дебаланси по отношение на производството на двете американски централи, както и на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Известно е, че дебалансът само от продажбата на електроенергията от ВЕИ е около 400 млн. лв. годишно. При това става дума за системен дебаланс, т.е. валиден за следващите 17-18 г. Ако той не бъде ликвидиран, само в НЕК ще бъдат акумулирани загуби за близо 8 млрд. лева.
Към това трябва да прибавим за следващите 10-11 години и по още около около 500 млн. лв. загуби годишно от изкупуването на електроенергията от двете американски централи на преференциално високи цени - това са още 5,5 млрд. лв., или общо около 13 млрд. лева. За да се реши проблемът с този огромен дефицит, или държавата трябва да се намеси и да го покрива така, както това става в Полша и Унгария например, и то - отново чрез парите на данъкоплатците, или ние, крайните потребители, да платим цялата сметка.
- И няма други варианти?
- Е, възможни са и междинни варианти. Лично аз например не смятам, че тези 20% намаляване на цената на електроенергията от фотоволтаичните централи, които бяха отхвърлени от ВАС, вече е кауза пердута. Държавата има козове и те се крият във факта, че реалната разполагаемост на фотоволтаичните централи е по-голяма от нормативната. И ако тази сравнително висока цена, на която те продават енергията си, е определена при разполагаемост от 1250 часа годишно, на практика те работят по около 1500 часа. Разликата е именно 20%, следователно достатъчни са само нормативни промени, за да се намали изкупната цена с 20%. Вторият вариант е да се въведе търговията със зелени сертификати, с които ние ще излезем и на международните пазари. Трето, за американските централи може да се въведе частичeн пазарен принцип - част от енергията си да продават по преференциалния режим, а останалата - на свободния пазар.
Така, ако ударът се поеме и от двете страни, той ще бъде по-мек за крайния потребител. С решението на ДКЕВР за повишаване цената на тока ще се намали финансовият натиск върху НЕК с около 200 млн. лв. годишно. Като знаем, че дефицитът в НЕК е 900 млн. лв. годишно, можем да си представим какво ни очаква през следващите месеци и години.
- Нови поскъпвания на тока, с които да се ликвидира дефицитът от 700 млн. лв.?
- Точно така. Тези суми са чистият негатив само от надпазарните дебаланси, като в тях не се включват потенциалните разходи, свързани с поддържане на преносната мрежа за високо, средно и ниско напрежение.
- Т.е. - за ЕСО и ЕРП-тата?
- Точно така. ЕРП-етата вече са притиснати до ръба. Има два основни показателя, които оказват чувствително влияние върху ценообразуването на тока. Първият е нормата на възвръщаемост на собствения капитал, която при подписването на договорите за приватизация на ЕРП-етата беше 16%, но след това беше намалена до 12%. Вторият показател са загубите при преноса, които бяха намалени от 24% преди приватизацията, на 18% при подписването на договорите за раздържавяване, до 10% - сега, което вече е на предела на възможностите. ЕРП-етата са поставени в ъгъла, като всички са на загуба. В това едва ли можем да се съмняваме, тъй като ги одитират големи международни компании. А след като дори и този печеливш бизнес вече е на загуба, то значи, че нещо не е както трябва. Натискът от страна на ДКЕВР към тях също е изчерпал възможностите си, затова се стига до най-непопулярното - вдигане цената на тока.
- От което следва нов спад на потреблението?
- Трябва да променим културата си на поведение и да се научим да пестим, тъй като в бъдеще цената на тока трайно ще расте. Акцентът все повече ще се поставя върху енергоспестяването, закупуването на нови уреди, внедряването на нови технологии и пр. Работещите, можещите, не бива да шикалкавят и да се крият зад гърба на социално слабите, а да си плащат цената на тока такава, каквато е, за да може и държавата да се погрижи за останалите. Между 2002 и 2010 г. цената на тока нарасна за бита около 2.5 пъти. Да е имало тогава масови протести? Не. Масовите протести възникнаха, когато цената скочи само с 13,6%, но в окото на кризата и се получи голям дебаланс между политиката на доходите и политиката в ценообразуването на енергията.
- От 1 януари трябва да влезе в сила пълната либерализация на електроенергийния пазар. Докога ДКЕВР ще определя цените за малките крайни потребители?
- Спешно трябва да се поиска отлагане на срока с поне 2 години. Защото, ако пълната либерализация влезе в сила, тогава изобщо няма да има кой да плаща сметките. В момента при 32 млрд. кВтч потребление около 16 млрд. отиват за свободния пазар, а останалите 16 млрд. - за регулирания. А почти всички тези неща, за които говорихме досега, се струпват върху регулирания пазар и твърде малко - на свободния. Когато пазарът се освободи изцяло, те ще се пренесат върху всички. Тогава ще изгърмят и свободният пазар, и регулираният. Това означава катастрофа. Аз пледирах повече от година за плавно повишаване на цената и вече се върви към този "мек" вариант. Но освен във финансов енергетиката ни вече е и във времеви дефицит, тъй като не можем да минем този плавен преход до същинската либерализация на пазара. Затова е необходимо да се поиска отлагане на срока, поне да не плащаме глоби.
- На този фон нормално ли е да говорим за изграждане на нови мощности, за VII блок в "Козлодуй"?
- В новата енергийна стратегия, която така и не видя бял свят, беше предвидено много важно условие за ядрената енергетика - разрешението за всеки проект да се дава при предварително подписани договори за износ на електроенергия от бъдещите ядрени мощности. VII блок е доста далечно бъдеще. Аз не споделям големия оптимизъм, който звучи от клона на "Уестингхаус" в България, защото знам как се придвижваше проектът "Белене" и колко трудно нов ядрен проект, дори и при добра политическа воля, се реализира. Защото има огромно "море" от административни процедури, което трябва да бъде преплувано. Още повече, че проект за изграждането на VII блок реално все още няма. Лично аз смятам, че са на необходими поне 10 г., за да се стигне до VII блок, а преди всичко трябва да се работи по процедурата за удължаване сроковете за V и VI блок. Що се отнася до проекта "Белене", то вече беше оповестено от Богомил Манчев, че има официално предложение той да бъде купен, така че очаквам следващото правителство да обяви международен търг за това. Ако това се случи, голяма част от проблемите на НЕК ще бъдат решени, защото тя може да получи над 1 млрд. евро, с които да подобри капиталовата си адекватност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
