През 1974 г. в прочутата "Ханска шатра" очакват самия Тодор Живков. Няма лято, в което Първият да не прави обиколка на родното Черноморие. Разхожда се, гледа това, което му покажат, и се прибира в "Еквсиноград". Преди него обаче се струпва свитата. Строга, безкомпромисна и властна, тя в детайли подготвя посещението.
- Няма да ходиш на тяхната маса! - строго предупреждава Астор висок як мъжага, навярно фактор от протокола.
- А как да играя? - с необяснима наивност пита магът.
- Ще правиш триковете си на другата маса. При руснаците.
Тази вечер в заведението е целият министерски съвет и група високопоставени руснаци. Ако отиде да играе пред съветските братя, както го съветва човекът от свитата, това значи да загърби министрите и най-вече Тодор Живков. Струва му се, че това ще е най-голямата му грешка. Той толкова държи да го забележат по-първите хора, а сега, когато те ще бъдат тук, да изпусне този случай.
Програмата започва и Астор тръгва с коронните си дребни фокуси. Гледа в Първия и бавно напредва към него. Ще забележи, ако е прекалил, но засега нещата вървят добре. Милиционерите и да имат някакви претенции, не могат да го спрат по средата на номера. Стига вече съвсем близо до дългата маса. Познава по лице почти всички, седнали на нея. Бърка в сакото на един от тях и вади карта, в друг намира няколко банкноти, а от вътрешния джоб на тогавашния втори човек в държавата - Станко Тодоров, измъква сутиен. Появата на деликатния дамски атрибут кара Първия да се залива от смях. Милиционерите тържествуват и прегръщат магьосника: Браво!
Какво ли щяха да ме направят, ако Живков се беше скарал, мисли си Астор.
В една топла вечер Сенко се появява в най-нашумялото заведение на "Златни пясъци" - "Рибарско селище". Астор е на мегдана, облечен като бог Нептун. В празен тиган налива спирт, запалва го и покрива с похлупак. След малко отваря, а в тигана има риба. Огромният пържен калкан, естествено, отива на масата на Сенко.
- Ела, от теб мезето, от мен виното - кани го величието и точно в този момент в заведението влиза цялото Политбюро, начело с Тодор Живков. Той радостно се здрависва със Сенко:
- Какво правите?
- Пием по чаша вино.
После Първия се обръща към Астор и с необичайно висок глас казва:
- Колеги, колеги! И ние крадем, и вие крадете! Само дето ние после връщаме. Смее се, докато Антраник се чуди къде да се дене.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
