"По-интересно ми е не да създавам, а да възстановявам това, което вече е построено”. Така обяснява любовта си към реставрацията архитект Фикрие Булунмаз, която върна към нов живот прочутата Желязна черква "Св. Стефан" в Истанбул. Зад гърба си тя има много завършени обекти, но реставрацията на този храм има специално място в живота й. Признава, че това е бил любимият й проект. Предизвикателството идва и от факта, че сградата няма аналог в света - друга желязна черква няма, тя е важна част от световното културно наследство.
„Това е моето трето дете, понякога децата идват неочаквано, но това ги прави още по-обичани", изповяда се Фикрие. Най-щастливият миг за нея е бил, когато след 7 години работа, чула звъна на камбаната.
Арх. Булунмаз пази един много съкровен спомен от реставрацията. От дървената черква, предшественик на желязната, бил запазен само напрестолният камък, който напомнял миналото. При благоустрояването на терена се наложило малко да изместят камъка. Когато го вдигнали, под него се оказала каменна маса, с малък квадратен отвор в среда. От него
извадили сребърна кутийка с размери около 5 на 5 см
Фикрие взела кутийката, почистила я и я прибрала. След време, когато работата била почти приключила, видяла, че представител на екзархията обикаля наоколо, сякаш търси нещо. Фикрие го попитала - това ли търси и му показала сребърната кутийка. Отговорът бил утвърдителен и тя му я предала. Оказало се, че в кутийката има частица от мощи на светец, най-вероятно - на Свети Стефан. Сега светинята стои в олтара и е сред най-ценните вещи на църковната утвар.
"От всички места, които съм посетила досега в България, Стара Загора ми хареса най много, каза при посещението си в Града на липите в навечерието на 24 май арх. Фикрие Булунмаз. Тя гостува тук по покана на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, със съдействието на община Стара Загора и Камарата на архитектите.
С 20-минутен филм присъстващите на срещата в общинската зала „Петко Р. Славейков“ се запознаха с процеса на реставрацията на Желязната черква.
Филмът бе озвучен с българска народна музика и църковни песнопения
Арх. Булунмаз и колегата й инж. Тайлан Акгюн, автор на конструктивната част на проекта, разказаха, че черквата е изработена от австрийската фирма „Рудолф Вагнер“. Оказа се, че тя е изработила металните части на Лъвов и Орлов мост в София, както и на Стамболовия мост във Велико Търново. Фирмата съществува и днес и реставраторите се обърнали към нея с мобла за съдействие. Но за съжаление не им представили никакви документи. Реставраторите използвали няколкото чертежа, запазени от църковното настоятелство на храма. Но и това помогнало, признават днес арх. Булунмаз и инж. Акгюн.
Заради песъчливия и податлив терен, конструкцията на "Св. Стефан" е била направена изцяло от сглобяеми железни плоскости, общо 500 тона. Това е било решението на архитекта на храма Ховсеп Азнавур. Дървен е бил само иконостасът. Конструкцията на Желязната черква е сглобена първо в Австрия, за да се види как ще изглежда. След това отново е разглобена,
пренесена е на части с кораби и отново сглобена в Истанбул на брега на Златния рог
през 1896 година. Православният храм е осветен през 1898 година.
Първоначално се смятало, че трябва да се възстанови само сградата. Но когато направили обстоен оглед се оказало, че основната носеща конструкция е в много лошо състояние. Някои от колоните били почти напълно унищожени от корозията и ръждата. Това наложило разработването на нов проект, укрепване на терена и защита срещу земетресения, тъй като Истанбул е земетръсна зона. Консултанти са били трима професори. Там, където е било възможно да бъдат запазени оригиналните елементи, те са били сваляни един по един, номерирани, почистени, възстановени и поставени отново. Наложило се обаче някои от елементите да бъдат подменени с нови. Преди това е бил направен анализ на материала, от който са изработени оригиналните елементи, за да се запази максимално автентичността на реставрирания храм.
Проектантският екип - архитекти и инженери, е бил от 15 човека, но при реализацията са се включвали различни специалисти. Броят им е варирал от 20 до около 100 човека, разкри още арх. Булунмаз. Тя сподели, че ако не е била направена реставрацията, храмът е щял да издържи не повече от 10-15 години, а сега
екипът гарантирал още поне 150 години живот на уникалната черква
В момента арх. Фикрие Булунмаз подготвя книга, посветена на реставрацията на Желязната черква. Двамата с инж. Акгюн са се натъкнали на детайли в конструкцията, за които не се знае нищо. Смятат, че споделената информация ще спести на колегите им трудностите, през които те са преминали, ако им се наложи в бъдеще пак да реставрират храма.
Сега арх. Булунмаз работи по реставрацията на друга метална сграда - тъкачна фабрика с 8 хиляди кв. м площ, която ще се превърне в музей. Намира се само на 20 минути пеш от „Свети Стефан“. Тайлан Акгюн също има ново предизвикателство, този път в Мека.
Заетостта с проекти не пречи на още много интереси на енергичната и артистична дама. Арх. Булунмаз се увлича от фотографията, шие, рисува с маслени бои. Вече има издадена една книга. Нейната история също е интересна. Тя написала приказки, които дала на съпруга си, а той направил реплики в стихове.
И след реставрацията, арх. Булунмаз редовно посещава храма "Св. Стефан". Била е на водената от Старозагорския митрополит служба за Великден. Среща се често с много българи там, черпят се с кекс и чай. Заради тези контакти от няколко месеца е започнала да учи български. Научила е доста неща, но признава, че й е трудно. Обещава обаче догодина да разговоряме на български.
Според нея и колегата й Акгюн, няма никакво значение каква религия изповядваш. "Нали живеем заедно, особено пък като става дума за културни ценности", казват двамата турски експерти.
В Стара Загора гостите бяха много впечатлени от сградата на операта, от Античния форум "Августа Траяна" и античната улица. Фактът, че на толкова малко пространство са събрани културните институти на града, според тях е отличен атестат за културата и отношението към нея. Интересни им бяха и всички запазени в Регионалния исторически музей артефакти от различни епохи.
А Музеят на религиите предизвика нескрит - и професионален, и човешки възторг, за начина на работа и толерантността, с която са запазени и експонирани пластовете на времето. Много интересно бе и посещението в Казанлък и запознаването с Долината на тракийските царе. Проектът за античния град Севтополис според двамата специалисти е изключителен и те пожелаха да се реализира. „Ако ме поканят да реставрирам в България - няма значение дали черква, джамия или друга сграда - идвам! Особено ако е в Стара Загора. Тук е много хубаво и много харесвам зеленината!“, каза на сбогуване арх. Булунмаз. И добави на български: „Обичам Стара Загора!“
Таня Иванова
Фото - Авторът и Архив
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
