София. Аптека във всеки град - това е едно от предложенията на експертите от работната група към Министерство на здравеопазването (МЗ) за анализ на достъпа до фармацевтични услуги у нас.
Изводите на специалистите сочат, че той не е еднакъв за хората в различните региони, дори в големите и малките градове. На базата на анализа през 2014 г. трябва да се изработят механизми за преодоляването на неравномерното разпределение на аптеките в страната, както и тяхна карта. В работната група са участвали представители на МЗ, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), Здравната каса (НЗОК), общините и Българския фармацевтичен съюз (БФС).
Една от мерките, които се предлагат за подобряване на достъпа до фармацевтични услуги е във всяко населено място или на не повече на 20 км от него да има аптека, която работи с НЗОК, обясниха от фармацевтичния съюз. При денонощните аптеки и тези, които отпускат наркотични вещества, това разстояние може да е 30 км, а за тези, които приготвят лекарства - 50 км. Какви са проблемите и предложенията за преодоляването им, вижте интервюто на Антон Вълев.
Освен това от БФС ще настояват да се либерализира режимът за отпускане на някои лекарства с рецепта. Идеята е фармацевтите да могат да дават на хронично болни или в спешни случаи подобни медикаменти дори ако те не разполагат с рецепта. Това обаче ще става само за строго определени лекарства, както и в ясни случаи. Например, ако човек е хронично болен и е забравил да вземе лекарствата си в командировка, е по-добре фармацевтът да му даде медикаментите, вместо да губи време и да търси лекар, обясни председателят на фармацевтичния съюз проф. Илко Гетов.
За тази цел обаче фармацевтите първо искат да се въведе електронна рецепта и единна система, в която веднага ще може да се проверява хронично болен ли е наистина човекът и какви медикаменти взема. Други ситуации, в които може аптекарите да дават медикаменти с рецепта без човек да представи такава, са някои спешни състояния. Например, ако е алергичен към нещо и има остра реакция, а в себе си не разполага с нужните медикаменти, уточняват от БФС.
БЛИЦ
В малките градове липсват лекарства
Няма регистър кой, какво, къде и как продава, алармира Антон Вълев
През 2013 г. здравното министерство (МЗ) свика работна група, която да направи анализ за достъпа на пациентите до аптеки. На базата на него трябва да се изработят и мерки за подобряване на положението. Докъде стигна тази задача и какво да очакваме, потърсихме Антон Вълев, представител на Българския фармацевтичен съюз в работната група.
- Г-н Вълев, какво показва анализът, който направихте, какъв е достъпът до фармацевтична услуга в страната ни?
- Анализът показва, че има затруднен достъп на пациентите до фармацевтични услуги и липсва равнопоставеност в предоставянето им. Според данните на доклада, в 38 общини в България през миналата година не е имало аптеки с договор със здравната каса. Също така в огромна част от аптеките не се предоставят всички продукти, които се реимбурсират от НЗОК или пък не се продават наркотични лекарствени вещества. Не навсякъде се изготвят и фармакопейни рецепти, също така не всички аптеки отпускат медицински изделия. Анализът показва и че не всички области обслужват рецепти на военноинвалиди. Проблем е и присъствието на денонощни аптеки. В 10 области, сред които са Търговище, Шумен, Разград, Плевен, Враца, Кърджали, Ловеч, София, няма аптеки с денонощен режим. Там, където има пък, разпределението е абсолютно неравномерно. В област Благоевград например с население 323 000 души има само една аптека - в самия град. Тоест, от границата с Гърция до там няма нито една.
- Какви са причините да няма денонощни аптеки?
- Условията, които се създават регулативно за съществуването на аптеките, не подпомагат денонощните дежурства. За да разкриете такава, трябва да има достатъчно приходи, а нито държавата, нито общината подпомага нощните дежурства. Една денонощна аптека се третира като всяка друга, а когато издържате персонал и нощем, не ви излиза сметката. В другите държави има разпределение на нощното дежурство и се дават субсидии за това. У нас обаче няма никакви подобни стимули.
- Колко са денонощните аптеки в страната?
- Няма данни за това, защото националните регистри, които се водят в Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), Здравната каса (НЗОК), МЗ, са напълно различни, без връзка помежду си. Ако утре една аптека получи лиценз за продажба на наркотични вещества, в ИАЛ няма да знаят. Ако пък друга изпълнява билкови препарати, в агенцията знаят, но това не е визуализирано никъде. Денонощният режим се дава и описва в ИАЛ, но след това не се следи дали аптеките действително работят 24 ч. Ако днес откриете денонощна аптека, но утре сметките ви покажат, че не е рентабилна и я преустроите като дневна, ИАЛ няма да разберат.
- Има ли анализ къде изобщо няма аптеки?
- Не, защото институциите не могат да подадат информация, регистрите за аптеки на ИАЛ и МЗ не са актуални. Само този на НЗОК е, но той не обхваща всички. Другото, което открихме, е, че няма никаква законова регламентация за това на колко души трябва да има аптека. Затова например не е ясно колко трябва да има в курортите като Слънчев бряг или Боровец през активния сезон.
- Къде има най-много аптеки в страната и къде има най-малко?
- Отчетено е, че в столицата, Пловдив и Варна аптеките многократно надвишават нуждите на населението. В други населени места пък няма никакви - това са малките градове с население до 10 000 души. Те са 1/3 от градовете в страната. Тук не се включват селата, където по принцип няма аптеки.
- Изготвихте ли рецепта за преодоляване на проблемите?
- Записахме, че трябва да се осигури равен достъп на хората до качествени фармацевтични услуги и лекарства във всички населени места.
Достъп до аптека, която работи с НЗОК, трябва да има във всяко населено място или на не повече от 20 км. При денонощните и тези, които отпускат наркотични вещества, това разстояние може да е 30 км, а за онези, които приготвят лекарства - 50 км. Препоръчваме и изграждането на интегрирани системи при ранно оповестяване на аварии, бедствия, в които аптеките също да са включени. Във Франция например при подобни ситуации правителството може да подаде сигнал до всяка аптека за 7 минути, а у нас - не. Също така записахме да се изгради единна електронна национална система за изтегляне на лекарствата, това може да помогне и при борбата с фалшивите медикаменти. Разбрахме се и аптечната карта да се прави не на национална база, а на регионална - да се види какво е наличието им и потребностите във всяка община.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
