- Църковна делегация, водена от митрополит Киприан, заминава за Йерусалим в събота
- Светските власти правят строги проверки преди да запечатат входа на параклиса
Благодатният огън от Йерусалим ще бъде донесен у нас на Велика събота, 15 април, от българска църковна делегация, водена от Старозагорския митрополит Киприан. Нашите свещеници ще присъстват на богослужението в храма "Възкресение Христово" в Йерусалим заедно с вярващи от цял свят, които пристигат в Свещения град, за да станат свидетели на чудото.
Емил Велинов, завеждащ протокола в Светия Синод, който ще е в българската църковна делегация заедно с петима свещеници, каза пред БТА: "Купили сме четири фенера, с които ще бъде пренесен Благодатният огън в България. Излитаме в 4:30 ч. сутринта за Тел Авив с правителствения самолет. Целта е бързо да се придвижим, защото 80 километра е разстоянието от Тел Авив до Йерусалим. Там ще чакаме да "слезе" Благодатният огън и когато това стане, ще тръгнем бързо обратно, защото с много и големи самолети пристигат църковните делегации от Русия, Гърция, Сърбия, Румъния. Благодатният огън "слиза" на Божи гроб след 14:00 ч. и когато това стане, ще отпътуваме обратно до Тел Авив. За цялата организация ще ни съдействат от българското посолство в Израел. Планираме да кацнем в София около 20:00 ч.". На правителствения терминал на Велика събота чакат духовници от епархиите в страната, за да вземат от Благодатния огън и да го занесат на вечерното богослужение в храмовете за Великден. От летището Благодатният огън ще бъде пренесен в параклиса на Синодалната палата в София. Към 23:40 ч. фенерът ще бъде изнесен и с литийно шествие ще бъде пренесен в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", където се очаква богослужението да се води от Н. Св. българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
От две хилядолетия насам всяка година Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се случва на Божи гроб в Йерусалим в деня преди Великден. Над мястото на Господния гроб, където е издигнат малък параклис, наречен Кувуклия, а над него - величествен храм, православните християни получават Благодатния огън. Те вярват, че той има небесен произход. За това свидетелства и фактът, че в първите минути след като се появят, пламъците не парят, не изгарят ръцете и дрехите.
- Най-ранните сведения за Благодатния огън са от
втория век след Христа. От тогава досега всяка година в навечерието на Велика събота в храма се загасят всички кандила и свещи. Светските власти в Йерусалим правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак.
Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.
През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, дохалкидонски християни се опитали да склонят управата на града да не допусне при Гроба православния патриарх. Там влязъл дохалкидонски владика, а православните останали пред храма. Всички дълго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал. Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излезли пламъци. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.
Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния огън в навечерието на Възкресение Христово намираме в творенията на св. Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска (IV век). В тях има описания и на по-ранни слизания. По свидетелството на апостолите и светите отци, нетварната Светлина е осветила Божи гроб скоро след Възкресението и това е било видяно от апостол Петър: "Петър видя не само с телесните си очи, но и с високия си апостолски ум, че Гробът е изпълнен със светлина, макар да беше нощ" четем в творенията на св. Григорий Нисийски. "Петър застана пред Гроба и се ужаси, виждайки светлина в него", пише св. Йоан Дамаскин. Евсевий Памфил разказва в своята "Църковна история", че когато веднъж не стигнало маслото в кандилата, патриарх Наркис (Iтт в.) благословил да налеят в тях вода от Силоамския купел. Слезлият от небето огън запалил кандилата и те светели по време на цялата пасхална служба. Сред ранните свидетелства има и такива на мюсюлмани и католици. Латинският монах Бернард (865 г.) пише в своя итинерарий (пътепис): "В Света Събота, която е навечерието на Пасха, службата започва рано и след отслужването й се пее "Господи, помилуй" до момента, в който слиза Ангелът и се запалват кандилата, висящи над Гроба".
За това как се слиза Благодатният Огън, разказват самите патриарси: "Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут". Йеромонах Мелетий цитира думите на патриарх Мисаил: "След като влязох в Светия Гроб Господен, видях върху цялата гробна плоча да блести светлина, подобна на разпръснат дребен бисер, оцветен в бяло, синьо, червено и други цветове; той се сливаше в едно, червенееше и се превръщаше в пламъкЕ и от този тъкмо пламък се запалват приготвените кандила и свещи".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
