- Проклятието на днешна България е, че бе изградена върху измама - това уби всичко
- Страхът убива свободата, казва поетът-драматург Стефан Цанев
- Стефане, изтъркаляха се 30 г. от началото на прехода. Равносметката е ужасяваща - загиваща нация, корумпиран политически елит, бедност, нищета и морална деградация. Защо ни се случи всичко това - и днес "да пъшкаме под развалините на социализма", както казваш в новата ти пиеса "Убийството на Богородица"?
- Проклятието на днешна България е в това, че съвременната наша държава бе изградена върху една нагла несправедливост, върху една измама - това уби всичко. Спомнете си митингите, милионите възторжени хора по площадите, празнуващи края на диктатурата - къде са сега тези възторжени хора? Какво се случи? Докато народът викаше по площадите: Да живей свободата! Да живей демокрацията! - няколкостотин души заграбиха създаденото от същия този народ през изминалия половин век. Народът беше ограбен, народът беше измамен. Последствието от ограбването е бедността, което обаче не е най-страшното. По-разрушително се оказа последствието от измамата, от подигравката - народът се почувства глупак, това промени народопсихологията, измамата ражда ненавист, но този път няма външен враг, към когото да отправи омразата си - и българският народ намрази себе си. Това разруши душата му. И най-страшното: кога се случи всичко това? Когато дойде свободата и демокрацията. Да доведеш хората дотам да се отвратят от свободата и демокрацията, да закопнеят за "доброто старо време" - това бе историческо престъпление.
- Но пък имаме свободата да говорим - кой каквото си иска. И от това нищо не произлиза освен агресия, злъч, окалване. Защо и към думите нямаме респект?
- Народът беше заставен да мълчи дълго време, половин век, и натрупаното мълчание избухна като спукан цирей, гнойта му още се разнася из интернет форумите и разните социални мрежи. Гнусно е. Мисля, че мнозинството от хората нямат понятие от силата на словото, не знаят, че думите могат да нараняват, могат да убиват, хората не подозират, че стават убийци. И самоубийци. Защото лошите думи са коварни - те се връщат обратно и удрят в гръб този, който ги изговаря. Скучните думи - също. Гледам по телевизията предизборните дебати - Господи, тези хора (повечето) не усещат ли, че говорят против себе си? Особено опасно е живото слово - може да говориш умни и верни неща, но зависи как ги казваш, зависи как изглеждаш, една невярна интонация, един погрешен жест, една преиграна мимика могат да обърнат смисъла на думите наопаки.. Политиците и държавниците са актьори на огромна сцена и трябва да знаят, че тя преувеличава като лупа както доброто, така и лошото. В този смисъл казвам, че Отровното трио, че и президентът, с лошите си словесни изпълнения обърнаха протеста против правителството в защита на правителството. И обратното: добрата дума, казана искрено или изкусно, може да върши чудеса. Ако кажеш добра дума за опонента си, за противника си, за врага си - печелиш ти, а не той. Но ние сме скъперници на добрите думи дори към близките си. Да наругаеш някого, да го охулиш - о, няма да пропуснеш! Оратори днес не съществуват.
- А те стават истински водачи!
- Сигурно знаете случая със Стамболов: в Народното събрание ще се гласува вот на недоверие на неговото правителство, той произнася от трибуната такава реч, че накрая всички депутати, включително тези, които са искали оставката му, стават на крака и го аплодират. Ако днес се роди такъв оратор, той може да вземе властта без да има зад себе си никаква партия, защото след него ще тръгне народът. Уви, няма.
- Защо нацията ни осиротя откъм лидери?
- За лидер се искат много качества, събрани в една личност. Качества вътрешни, духовни и качества външни, физически. Всичко трябва да е истинско, за да вдъхва доверие. Капка лицемерие убива всичко. Тези качества в един човек се срещат рядко. Понякога човекът не е виновен - такъв си е, родил се е такъв, не можеш да коригираш физиката си. Но трябва да се съобразяваш с това. Не може да викаш: "Мутри, вън!", а сам да приличаш на мутра. И най-важното: умният лидер се огражда с хора по-умни от него, а не с глупаци, за да изглежда той най-умен. Това животно у нас обаче не се среща. Точно обратното.
- Затова ли се сринаха авторитетите?
- Издигането в йерархията на обществото, в политиката, а и в изкуството, е съпроводено с неизбежно главозамайване, трябва да имаш много силен характер и безмилостна самопреценка, за да устоиш. Но самохвалството в политиката е пагубно, защото води не само теб, но и обществото към провал.Помниш ли в началото на 2000 година в едно интервю ти разказвах: Слушах на живо по телевизията доклада на премиера Костов пред Народното събрание. Затворих очи и изпаднах в захлас: в каква благоденствуваща държава живея... Беше ми хубаво, бях щастлив. Лошото бе, че накрая трябваше да си отворя очите. Нямаше ли кой да каже на Костов, че колкото повече се тупаш в гърдите, толкова повече хората не ти вярват и ти обръщат гръб? Спомняте ли си речта на Чърчил, когато поема управлението на Англия, след като Хитлер започва да бомбардира Лондон: "Британци, не мога да ви обещая нищо друго освен кръв и сълзи!" Е, как да не застанеш зад такъв човек?
- Защо десницата на Прехода се спомина?
- Дясната политика обикновено се смята за политика на богатите, на тези, които искат да запазят статуквото - измаменият днешен наш народ, с право или без право, смята богатите хора за измамници и мошеници, затова не поддържа десните партии, макар че тези, които го ограбиха, дойдоха отляво.
- А защо тогава левицата не успя да извоюва доминираща позиция в държавата?
- Почти два милиона българи живеят под екзистенц минимума, бедни и онеправдани - защо не припознават за своя БСП, нали тя е ужким партия на бедните и онеправданите? Отговорът се крие в това "ужким". Защото, ако БСП беше наистина такава, на каквато се прави, щеше да печели всички избори с над 60%. Но народът не обича лицемерите. И още нещо: отначало БСП се пишеше наследница на БКП, за да привлече гласовете на червените бабички. Глупаво е да влачиш на гърба си освен своите, и чужди грехове. На България й трябва нова модерна истинска лява партия, необременена с минало.
- Какво от миналото ни тежи днес?
- Миналото се оказа по-упорито, отколкото очаквахме. Изминаха 30 г., откакто БКП бе обявена от Народното събрание за престъпна организация, не ти ли се струва малко странно, че 30 години след това президент на демократична България е бил член на същата тази партия? Ама не ми казвайте: такива бяха времената, налагаше да бъдем членове на тази партия, иначе... Иначе какво? БКП наброяваше 500-600 хиляди членове, как успяваха да съществуват останалите 6,5 милиона простосмъртни българи? Помня как натискаха Коста Цонев да стане член на партията, за да го направят народен артист, той пред целия театър заяви: "Ако стана народен артист, ще стана, защото съм талантлив, а не защото съм член на партията." И стана народен артист, без да е член на партията. Е, да, по-лесно беше да се издигнеш, да направиш кариера, ако станеш член на партията - това са оправданията на бездарните и на кариеристите. И те продължават и днес да са кариеристи. Понякога ме хваща страх като се огледам: наоколо все хора от бившата комунистическа номенклатура, все кадри на бившата ДС! Не се ли родиха други достойни мъже, други достойни жени - докога все тези хора? ДОКОГА?
- За тези 30 г. преход се роди едно ново поколение, което не познава тоталитаризма, но не изтика напред своите млади водачи. Днес на политическата сцена продължават да стоят партийни динозаври. Това не е ли наша обществена драма?
- Не драма, това е трагедията ни. Защо Финландия е най-щастливата страна за живеене? Ами защото се управлява от 30-годишни красиви, чисти и усмихнати момичета. Докато ние не подменим изцяло старата компрометирана генерация, хора с алчен манталитет, лицемери и мошеници, блюдолизци и сатрапи едновременно - нищо ново не може да се случи в България, ще дъвчем и ще предъвкваме едни и същи празни приказки.
- Хвърляш тежко обвинение с думите си: "Ний омърсихме свободата, ний убихме демокрацията в зародиша й, ний убихме Богородица, преди да е родила Христос". Не се ли страхуваш, че няма да бъдеш разбран или пък тези, които разберат какво им казваш, ще те подминат с мълчание?
- Понякога с носталгия си припомням времената, когато заради думи гонеха, наказваха, уволняваха, изселваха, зачеркваха думите, забраняваха ги, горяха ги, можеше да те убият, но няма да подминат думите ти без внимание. Днес не разстрелват. Не бесят. Не горят. Дори не забраняват. Просто не четат. Твоят глас е глас в пустиня. Все едно, че те няма. Че не те е имало. И няма да те има. На твоя вик - отговорът е мълчание. Апатията, Валерия, е по-страшна от цензурата.
- Пиесата ти "Калигула" не видя голяма българска сцена. Кой се уплаши от образа на диктатурата, налагана с демократични средства от хора със силна харизма - това е основната тема в тази кървава комедия?
- Не знам. Всички театри в България, на които я дадох, ми отговориха с мълчание. Само един театър ми отговори. Ето отговора. От коректност зачерквам имената."Уважаеми г-н Цанев,Пиша Ви във връзка с постъпилото от Ваша страна предложение пиесата "Заговорът на Калигула" да бъде разгледана за постановка в Театър..... След като внимателно се запознахме с текста и проведохме няколко разговора с ..., за съжаление трябва да призная, че не смятам заглавието за подходящо за нашия репертоар. Намирам "Заговорът на Калигула" за толкова дълбоко отчайваща относно живота и хората в света и в частност в страната ни днес, че не мога да си представя сценично решение на драматургията, което да не изпрати от салона зрителите напълно омерзени от себе си и от рода си. А имам чувството, че в залата ни идват хора, които биха могли да направят нещо да не се загубим напълно във възможния мрак на бъдещето.Мрак, който вярвам, не е напълно настъпил. И поради тази (може би наивна) надежда е продиктувано и съображението ми относно "Заговорът на Калигула".Вашата драматургия има своята съществена следа в съвременната история на Театър .. и се надявам, че този отказ няма да Ви обиди или обезкуражи да ни потърсите отново с други свои творби.Най-искрено, ....."Сложил съм си това мило писмо в рамка и съм го окачил на стената пред работната ми маса - да го гледам всеки път, като седна да пиша, и да не забравям, че цензурата не е умряла.
- Смяташ ли че, Европа се нуждае от нов ренесанс, а България - от ново Възраждане? Ако не се случи - какво ще стане?
- Много ме учудваха навремето думите на Плутарх от Херонея, изречени преди 20 века: Бедствията докарали страната до такова положение, че, отчаяни от свободата, хората желаели някакво по-малко робство. Как може свободата да е робство?! - мислех си аз. Обаче не минаха и пет години от падането на диктатурата и разбрахме, че да си свободен никак не било лесно, че по-лесно беше, когато имаше кой да мисли вместо нас и да решава всичко вместо нас - сега сам трябва да мислиш, сам да решаваш всичко, няма го вече оправданието, че някой друг е виновен за твоите неуспехи и нещастия. Така полека лека в хората настъпва умора от свободата и се ражда носталгията по ония времена, когато "друг мислеше вместо нас, друг действаше вместо нас"... Като прибавим към тази носталгия износването, амортизирането и компрометирането на много от демократичните механизми - всичко вещае смяната на демокрацията с друг вид по-годно управление и ако следваме баналната цикличност при смяната на политическите системи - иде ред пак на диктатурата, в случая - на олигархията, на плутокрацията. Богатите и сега управляват света, но лицемерно, "надянали демократични маски". Но както виждаме, маските започват да падат, в много страни този процес е в ход, и за срам на демокрацията - в днешната кризисна COVID ситуация продиктаторските режими се справят по-добре. А добрият пример на лошите е особено заразителен и, както изглежда - у нас се задава същото. Даже ми се мержелее там нейде в демократичната мъгла един генерал, надянал демократична маска...
- Каква е ролята на елитите в този процес? На политиците? На интелектуалците?
- Да погледнем пак какво ни казват по този въпрос древните. Аристотел: "Ако свободата и равноправието, както мислят някои, са част от демокрацията, те могат да имат смисъл само ако всеки човек участва равностойно в управлението на държавата."И неговият учител Платон: "Хората, които се мислят за прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци."Какво мога да добавя?
- Все повече се превръщаме в лутащи се хора, обладани от страхове. Как тогава ще се роди новият свят?
- Страхът убива свободата. Не е свободен нито който се страхува, нито който всява страх. А за новия свят - не мога да кажа нищо по-умно от баналното: нов свят може да се роди от нови хора. Не от нас.
/Епицентър, със съкращения/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
