Антон Гинев е зам.-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, отговарящ за четирите вида транспорт - железопътен, автомобилен, въздушен и воден. Бил е съветник на служебния министър на транспорта Николина Ангелкова и зам.-министър на транспорта в кабинета "Орешарски". 3 г. е генерален директор на НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) и 1 г. - главен директор на ДП "Транспортно строителство и възстановяване". Обърнахме се към зам.-министър Гинев с актуални въпроси за развитието на транспорта през 2015 г.
Работим за отдаването на концесия на жп линии, летища и пристанища, казва Антон Гинев
- Г-н Гинев, как ще работи "БДЖ - Пътнически превози" през 2015 г. при намалена с 40 млн. лв. субсидия? И има ли шанс при това положение да се договорите с кредиторите за разсрочване на дълговете на "Холдинг БДЖ"?
- Разковничето пред БДЖ за тази година е именно договарянето с кредиторите. Знаете, че повече от 1 г. с тях се водят активни преговори, но въпреки това все още не е постигнато никакво споразумение.
- Кой е препъникамъкът за това?
- Основното искане на кредиторите е те да получат възможно най-бързо, буквално - веднага, цялата просрочена сума, едва след което са готови да преговарят по предлаганите им от нас схеми. Вече преминахме през най-различни сценарии, през различни договорености с тях. Дадохме време на новото ръководство на БДЖ да подготви своите планове, да актуализира оздравителната програма, за да знаем от какви позиции ще продължим преговорите с кредиторите. А именно договарянето с тях ще позволи и да се отпушат инвестициите в "БДЖ-Пътнически превози", а също и в целия "Холдинг БДЖ", така че да се подобри обслужването на клиентите.
- Защо в целия холдинг? Нали вече беше обявено, че на дневен ред се връща приватизацията на "БДЖ-Товарни превози"?
- Да, така е. Въпреки че по моя лична оценка приватизацията на "БДЖ-Товарни превози" трябваше да се осъществи още преди 6-7 г. Но, така или иначе, сега е назрял моментът и дано този път да се появят реални купувачи.
- Кога ще бъде обявена процедурата?
- Изпратили сме своето решение в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и се надяваме тя да я обяви в най-скоро време.
- Каква ще е стратегията за приватизация - търсене на т.нар. "стратегически инвеститор", продажба на акции на борса или нещо трето?
- По-скоро ще търсим стратегически инвеститор.
- Говори се, че вече се е появил сериозен купувач от Казахстан с руски произход?
- Нямам такава информация, но знаете, че руснаците имат амбиции към приватизацията на
гръцките железници, така че в геостратегически план вероятно имат някакви по-широки идеи.
- Смятате ли наистина, че създаването на автобусен превозвач на "Холдинг БДЖ" ще подобри обслужването по нерентабилните линии?
- България има много добре развита жп мрежа. В други времена тя е обслужвала един многократно по-висок трафик - и товарен, и пътнически. Днес е необходимо България да си отговори на въпроса каква железница й е необходима. За никого не е тайна, че от години по първостепенните жп линии, които обслужват трансевропейските коридори, се влагат огромни инвестиции. В скоро време тези инвестиции вече ще предоставят една качествено нова услуга - и като по-високи скорости, и като безопасност на движението поради внедрените модерни сигнализация и телекомуникации. За съжаление обаче държавния ни жп превозвач не се движи адекватно в посока модернизация на подвижния жп състав. Въпреки всички опити, не успяхме да осигурим средства от европейските фондове за закупуване на нови влакове. Именно от тази гледна точка трябва да направим анализ каква железница е необходима на България. Елемент от нея е по малко натоварените и нерентабилни линии да предоставяме задължителната обществена услуга "превоз на пътници" и с автомобилен транспорт, който ще ни спести доста разходи. Давам за пример жп линията Септември - Добринище, за която кметовете на общините по нейното протежение преди няколко месеца заявиха: "Парите, които губите от тази жп линия, ни ги предоставете на нас, а ние ще возим своите жители с луксозни автобуси". Което, трябва да признаем, има своята логика.
- Защо тогава БДЖ трябва да прави автобусна компания, след като общините или частни фирми могат да возят пътниците по тези направления?
- Знаете, че "Холдинг БДЖ" има сключен договор с държавата и е задължен да предоставя услугата "превоз на пътници" по тези линии. Преди няколко години БДЖ притежаваше и лиценз за автобусен превозвач, който не се реализира, но сега много сериозно обсъждаме този вариант. Това ще намали доста разходите на компанията, но остава открит въпросът какво ще се случи с жп линиите, които няма да бъдат натоварени. Обсъждаме и възможността за предоставяне на концесия на част от жп линиите, обслужващи индустриални предприятия и мини, тъй като БДЖ не може да си събере парите от товародателите, а пътническия трафик там е пренебрежимо малък.
- Какви са плановете за концесия на летищата?
- Във връзка с ред имотни проблеми на "Летище София", като например дублираща се собственост между различни държавни предприятия, прекратихме процедурата за концесия. Сега се занимаваме активно с изчистването на тези проблеми по собствеността и с обособяването на тази част от нея, която ще се отдава на концесия, след което ще обявим и процедурата.
- С кои предприятия има смесена собственост?
- С предприятия от системата на министерствата на отбраната и на транспорта, съществуват и някои реституционни претенции и пр. Така че не сме се отказали от намерението за отдаване на концесия, но преди това задължително трябва да бъдат изчистени тези имуществени проблеми.
- Какво ще правите с блокираните в КТБ 27,4 млн. лева на "Летище София"?
- Тези средства са блокирани на базата на международно споразумение по съдебния спор с кувейтската компания МАК/АДМАК. Активно търсим решение за тези средства и вярвам, че ще стигнем до него. Чакаме решението на съда по екзекватурата за признаване на решението на арбитража и ще го изпълним, каквото и да е то.
- Какво планирате за останалите летища?
- За Горна Оряховица се появи инвестиционно намерение за наемането му на концесия, така че ще се постараем възможно най-бързо да подготвим обявяването на процедура за това.
- Откъде е този интерес?
- Доколкото знам - от международна компания.
- Ще отдавате ли на концесия и пристанища?
- Да, терминал "Русе изток" ще се предоставя на концесия. Вече е приключена подготовката за това и процедурата скоро ще бъде обявена.
- Докъде стигнаха преговорите с Турция за разрешаване на проблемите с автомобилните ни превозвачи? Ще подписваме ли нова спогодба?
- Предложихме текстовете на новата спогодба на турската страна. Преговорите зациклиха поради несъгласие от нейна страна по някои тестове. В средата на декември турското транспортно министерство ни предостави 50 разрешителни от и за трета страна до края на 2014-а като знак на добра воля, за да разрешим някои текущи наши проблеми. Искам да отбележа, че не работим зле с турската страна, напротив. Трябва обаче да е ясно, че основната цел на Турция е да ограничи достъпа до своя пазар на български автомобилни превозвачи. Следователно нашата основна цел е да намерим нови пазари за този най-развит сектор от нашия транспорт - международния автомобилен.
- Значи Турция трайно се превръща в бариера пред нашите превозвачи?
- Да. От своя страна европейският пазар също въвежда свои ограничения, като Германия - с нейните минимални часови ставки за заплащане, нови пътни такси и пр. Затова трябва да обърнем поглед към страните от Средна Азия. В тази връзка развитието на концепцията ни за "Фериботния комплекс" във Варна и връзките с Поти и порт Кавказ, а оттам - с Казахстан, Туркменистан и останалите кайспийски страни, е много важно. За целта в най-скоро време ще обособим в отделно предприятие цялата собственост на "Фериботния комплекс", която все още е разпределена между ДП "Пристанищна инфраструктура", НКЖИ и БДЖ. Ще я предоставим като обособен цялостен комплекс на ДППИ и ще го подготвяме за отдаването му на концесия.
- На целия "Фериботен комплекс"?
- Да. Тази смесена собственост на практика проваля всички опити за инвестиции, поради което Фериботният комплекс е в тежко техническо състояние, а той е уникален и е една истинска врата на България към тези източни пазари. Съответно ще трябва да се договорим с каспийските и централноазиатските държави за допускането на нашите превозвачи на техните територии. Така че една от основните политики на министерството ще е да търси нови пазари за нашите автомобилни превозвачи. Те наистина са много и са силно развити, затова ние трябва да им помогнем да намерят своята пазарна ниша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
