Новата книга на писателя, "Сянката на Александър Македонски", ще излезе с клеймото на "Стандарт"
Авторът на "Време разделно" навършва днес 85 години
Днес Антон Дончев, един от тримата живи български класици на словото, редом с Анжел Вагенщай и Любомир Левчев, навършва 85 години. По този повод писателят отлага всичките си делови срещи. Дори любезно отказва многобройните покани за интервюта. Изключение прави само за "Стандарт". Издателството на любимия ни вестник ще издаде най-новия му роман "Сянката на Александър Македонски". С него лавицата на негови книги в стотиците български библиотеки ще се увеличи с още една.
Първата, "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете му Радомир и Владислав, за старейшината Горазд Мъдрия и много други хора" чака две години и половина, за да види бял свят, и веднага печели наградата на Съюза на българските писатели. Втората, "Време разделно", вече е претърпяла 33 издания, преведена е на 30 езика, между които японски и хинди. Николай Хайтов е първият, който нарушава мълчанието на критиците и обявява високо: "Антон Дончев е написал голяма книга." Американци, руснаци, италианци се борят да вземат авторските права за филмирането на романа. Печелят българите, които изключват бъдещия академик от сценарийния екип. Това не е моят филм, казва Дончев, след като вижда лентата. Римският филмов гигант "Парамонт" му предлага милиони, за да остане и пише за тях. Дончев отвръща с усмивка. Той никога няма да избяга от родината си. "Плаках, когато четох "Време разделно", казва му големият американски писател Уйлям Сароян, и добавя. "А аз по принцип не плача..."
41 дни, в които е говорил с Бога, това се е случило на Антон Дончев в Родопите преди 52 години. В резултат на този разговор се ражда "Време разделно".
- Академик Дончев, известно е, че не сте от хората, които обичат да почиват. Преди няколко дни завършихте новия си роман "Сянката на Александър Македонски". Както и предишните ви два, той ще бъде отпечатан от издателството на вестник "Стандарт".
Един от главните герои в него е Лезимах. Кой е той?
- Лезимах е цар на Тракия. В продължение на много години ние изключвахме тракийците като наши праотци. Но ми се струва, че днес вече е задължително да признаем и прегърнем идеята, че ние сме траки. Навремето аз написах един роман за хан Аспарух, княз Слав и мъдреца Тервел... И това не беше заради заглавието, а защото наистина траките са едни от потомците, влели се в това море, което днес наричаме български народ.
- Ако съдим по заглавието, романът ви е посветен на Александър Македонски...
- Така е. Искам да разкажа на читателите кой е той и каква е ролята му в историята на световната култура и цивилизация.
- Кой е Александър Македонски, според академик Антон Дончев?
- Той е изключително многостранна личност с огромно влияние. За него има написани над 3000 книги. Аз се опитах да се спра на нещо, което, поне по мое мнение, авторите досега не са забелязали. Това е, че неговото дело го превръща в предтеча на Исус Христос. Словата, които изрича, са всъщност думите на Спасителя, казани триста години преди него. В основата е думата братство. Всички сме деца Божии и следователно всички сме братя и сестри. Александър Македонски категорично се противопоставя на великия си учител Аристотел, който дели хората на елини и варвари. Той казва, нека повторя: Всички сме братя. Почти същото е произнесъл хиляда години преди това Орфей.
- Как се пише такава книга?
- Като й посветиш изцяло поне четири години. Когато започвах, не знаех, че ще ми отнеме толкова време. Трябваше да прочета много книги. Толкова много е писано по темата. Четеш и чувстваш, че у теб се появява неистова жажда да стигнеш до дъното. А той, рудникът, пуска още злато, жилата не свършва. Човек чете, чете, хората са писали невероятни неща, велики...
- Често сте казвали, че когато сте завършили романа "Време разделно", огромен товар се е смъкнал от гърба ви. И сега ли беше така?
- Този път не почувствах никакво облекчение. Напротив, не мога да се освободя от чувството, че продължавам да работя. Тази история с героите е много тежка. Изключително мъчително се разделих с Аспарух. А се оказа, че той на всичкото отгоре прилича на моя син. Тоест аз си представях, че е така. Тежко се разделих и с Кракра. Самуил е много странен герой от физическа гледна точка. След като намериха костите му, в съзнанието ми се появи образ доста по-различен от този, които си представях. Аз живея с тези хора и раздялата ми с тях е мъчение. Особено нощно време...
- Какво мислите за книгите на по-младите български писатели?
- Познавам повечето от младите автори. Някои са талантливи творци. Но наред с добрите, се изливат стотици поточета. Няма я книгата-потоп. Поточета, вадички, между другото някои доста мръснички, а голямата книга я няма. Извинявам се, че давам този пример, но "Време разделно" се продаде в 1 030 000 екземпляра само в България. В Родопите я има във всяка къща.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
