В горещите дни на юни, когато термометърът бележи жарките страсти на Световното първенство по футбол в Русия, културна проява събра отбрано немско и българско общество в сградата на Консулството ни в Хамбург. Там се състоя премиерата на немското издание на книгата с разкази на Антон Баев „Виктор Булгари. Сънища в Берлин". Томчето е на берлинското издателство „Антеа" в превод на Инес Себеста, която работи с български и словашки автори. Уменията й да предава на немски език нюансите на българските текстове я нареждат сред най-добрите в момента. Вечерта бе открита от Детлеф Щайн от „Антеа", който направи преглед на българската литература в Берлин, излязла на немски език. Основано през 2011-а, издателството е пуснало до тук четири книги на наши автори - романът „Трийсет паунда" на Мартин Ралчевски, „България под комунистическия режим" на Стоян Райчевски, "Лирика" на поетесата Лидия Гжимек и разказите на Антон Баев „Виктор Булгари. Сънища в Берлин". Детлиф Щайн прави всичко това с енергия и неизчерпаемо вдъхновение, подкрепян от съпругата си – очарователната българка Маргарита Щайн. На литературната вечер дойде и консулът - професор д-р Герд-Винанд Имайер.
Антон Баев – един от най-известните поети, писатели и журналисти в Пловдив и не само, има серия от награди в България. Неговите стихосбирки и романи - „Снежни сигнали", „Гърбът на мрака", „Ездачът, нощта и пустинята", „Разпъване на Одигитрия", "Целият свят и други апокрифи", „Белези от българин", „Дневник на корабокрушенеца" - му спечелват титлата „медиатор между културно-историческите пластове". Поезията му е превеждана на руски, турски, английски и други езици. Прекрачил чужди светове - Америка, Германия - авторът продължава да ни удивлява с иносказателни сюжети, изследвайки психологията на съвременния човек и неговите трансформации във времето. Времето отмерва солидно белетристично кредо в пиримидата на неговото творчество. Баев майсторски разкрива психологията на Аз-героя, на вътрешния емигрант и провокира читателя с мисли за разпада на ценностите. Романът му „Светата кръв" е за родовата памет в превратното историческо време на 20-те и 50-те години на XX век.
- Господин Баев, как бихте представили "Виктор Булгари. Сънища в Берлин"?
- Като затворен прозорец между човека, който е вътре в стаята, и хората, минаващи отвън по улицата пред него. Всеки от тях се опитва да види света от двете страни на стъклкото – мръсно или измито. Големият проблем е доколко вратата може да се отвори и тези два свята да се срещнат. До каква степен те биха могли да общуват. В този смисъл съм избрал формата на цикличния роман - всяка история е завършена. Като писател не искам да давам отговори, а да провокирам читателя да търси свои. Затова и не говоря за еднозначни послания. Разказите са много различни и като стилистика, и като география, и като време на случване. Първата част от книгата се развива в Берлин. Пътуващият човек преминава през мегаполиса. Той не е емигрантът, а този, който ще се връща. Втората част се развива изцяло в България и там перспективата е сменена. Немският читател е този, който преминава от външната страна на прозореца и гледа пред стъклото какво се случва в страната България. Неслучайно книгата излиза за първи път на немски. Това е голямо предизвикателство и аз благодаря на Детлеф Щайн и „Антеа" от Берлин, че подкрепиха ръкописа и го издадоха. Вече имах две великолепни срещи в Дрезден и Берлин, третата е тук, в Хамбург.
- Мислите ли, че основната тема в цикличния ви роман ще бъде разбрана правилно до край?
- Основният въпрос, който ме интересува, е до колко е възможен диалогът между „тук" и „там" - като географско и историческо понятие. Сега и в минало време. Сега и в бъдеще време. И дали не сме пространствено и времево разпадащи се човеци - възможно ли е съчетаването на различни пространства, на различни светове в един живот.
- Има ли автобиографични моменти в книгата ви?
- В основата на моите герои винаги има автентичност. За да са по-плътни и по-истински, те се нуждаят от прототипи. Неслучайно Флобер казва „Мадам Бовари – това съм аз".
- На къде върви нашето общество?
- За мен неговият основен проблем гравитира около другостта.
- Имате 18 издадени книги, председател сте на писателско дружество в Пловдив, собственик сте на информационни сайтове – държите ли на наградите, които също имате в изобилие?
- Не мога да говоря за тях. А и те не са толкова много, нито са толкова важни. Най-важни са читателите - и то умните, добрите, които наистина си задават въпроси.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
