Аник Ван Калстър: Имате много чудеса, но трудно се стига до тях

Аник Ван Калстър: Имате много чудеса, но трудно се стига до тях | StandartNews.com

Българите се интегрират много добре в Белгия, казва посланик Аник Ван Калстър

За посланика на Белгия Аник Ван Калстър дипломатическата позиция в София е трета след работата и като първи секретар на посолството на Белгия в Бейрут и като посланик в Абу Даби. Между тези две мисии тя е експерт по икономически и социални въпроси към администрацията на краля на Белгия Алберт II, както и съветник на принцеса Матилда. Кариерата си започва в министерствата на външните работи и на отбраната. Рицар е на Белгийския кралски орден. Като посланик в България през последните две години проявява голям интерес към културата и изкуството, силна ангажираност с обществения живот и целенасочена дейност за разширяване на бизнес контактите между белгийските и българските компании. Работи с убеждението, че е "служител на обществото". Като личност е изключително симпатична, приветлива, непосредствена. Избягва да говори за себе си, за съпруга си и за трите им деца. По повод започващите на 9 ноември Дни на Белгия в София, както и за 135-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Белгия и България Н.пр. даде интервю за "Стандарт".

- Ваше превъзходителство, какво е за Вас България в дипломатическата Ви кариера като посланик на Белгия - една от първите страни, които преди 135 години установяват официални отношения с България?

- Наистина връзките между България и Белгия са много отдавна, от 135 години. Белгия е изиграла много важна роля в първите години на българската държава. Българската конституция е вдъхновена от белгийската. Оттогава имаме едно и също национално мото: "Единството прави силата". Тази сентенция е изписана на фасадата на българския парламент и на входа на белгийското посолство в София, където е на френски и на фламандски език. И в други области в България е имало и има белгийско участие. Така наречената стара "Захарна фабрика" в София е създадена от белгийската компания "Солвей". Белгийци са въвели отглеждането на на захарно цвекло в България като суровина за фабриката. "Солвей" сега държи завода за калцинирана сода в Девня. Съвсем наскоро изпълнителният директор на компанията получи приза "Мениджър на годината 2014" и посвети тази награда на целия си екип. Сега връзките ни са още по-развити в икономическата, културната и образователната сфера.

- В село Калугерово, близо до Пазарджик, има паметна плоча на белгийския дипломат и пътешественик от ХVI век Корнелий Шепер. През 1533 г., на път за среща с турския султан в Истанбул, той се отбил в Калугерово да си почине от дългия път. Така му харесал отдихът там, че се заседял доста дълго. Днес историците смятат тази визита за първия контакт между България и Белгия.

- Да, знам тази интересна история. Преди две години кметството в Калугерово ме покани там на кукерски фестивал. Беше много забавно. Тогава ми бе интересно да видя и паметната плоча за Шепер.

- Интрига ли е за Вас политическият живот в България?

- Всяка страна има различна политическа култура. Често има тенденции, които са типични за един регион. Например белгийската политическа култура е много по-близа до френската и холандската, отколкото до американската. Има нещо, което бих искала да подчертая. Това е липсата на доверие от страна на хората към политическия елит. Те виждат тази класа като такава, която гледа само своите собствени интереси, а даже понякога и външни интереси. За съжаление виждам, че много българи са изгубили доверие в българската демокрация и правосъдие. Това са нещата, за които обществото трябва да се погрижи.

- Но как според Вас може да се промени тази ситуация. Не би трябвало да се очаква, че политиците от само себе си ще променят нещата.

- В едно общество трябва да има връзка между гражданите и политическата система. Хората могат също да бъдат представяни от медиите и гражданското общество.

- От 7 години България е член на ЕС. Как управляващите и обществото се интегрират в голямото европейско семейство?

- Обществото и гражданите в България са европейци. Те нямат нужда да се интегрират. Представителите на администрацията са започнали да свикват с европейските стандарти.

- Какво още трябва да се направи?

- Да се защитават българските интереси в Брюксел. Защото там има сложен механизъм. След тези седем години България все още е под контрола на механизма за сътрудничество и проверка от ЕС. Това хвърля сянка на интеграцията на България в Европейската общност. Става дума за правосъдието, за борбата срещу корупцията и организираната престъпност, които се наблюдават от ЕС, а също и от страните членки на ЕС. Жалко е, че след 7 години условията за премахване на мониторинга не са изпълнени.

- Задоволява ли Ви състоянието на двустранните връзки между Белгия и България?

- Има два отговора. Първият е "да". Защото връзките между Белгия и България са чудесни, солидни и много стари. Има значителни белгийски инвестиции в България. И в търговията има постижения. За първата половина на 2014 г. българският износ за Белгия се е увеличил с 37%, а белгийският към България с 22 %. Салдото е положително за България.
Вторият е "не", защото винаги може да се направи повече!

- Какво се случва в културната сфера на сътрудничеството ни, което също е важна част от двустранните отношения?

- В началото на септември в Казанлък имаше музикален конкурс за млади оперни певци, организиран от една белгийка и наречен "Розата на Евтерпа". Много често белгийски съвременни танцови и балетни трупи гастролират в България. Например на фестивала в Пловдив "Черната кутия" се представи трупата на Иво Димчев, артист от Каайтеатър в Брюксел. В Лиеж се играе представление на френската класическа пиеса "Възтържествуване на любовта" от Мариво. Режисьор и продуцент на тази стара френска пиеса е Галин Стоев. На 9 ноември ще започнат традиционните Дни на Белгия в България. Те ще имат културна и бизнес част, която включва и обявяване на традиционната награда за постижения в бизнеса Рrimus inter pares( Пръв сред равни). Тази година наградата ще бъде за иновативно използване от бизнеса на интернет технологиите.

- Вие имате видим интерес към българската култура. Как оценявате кампанията на в. "Стандарт" "Чудесата на България"?

- Това е много добра инициатива. Защото е много важно хората да знаят за тези чудеса. Имам впечатлението, че българите се гордеят много с историята си. Много е интересно е да се организират дебати за обсъждане на тези въпроси. Важно е също и чужденците да се запознаят с чудесата на България. Защото България не е достатъчно известна като страна, богата на исторически и културни ценности и изумителни природни забележителности. Но също така е важно да има добра инфраструктура, включително правилни указателни табели как може да се стигне до съответните забележителности. Лично аз се се сблъсках с този проблем, опитвайки се да стигна от Враца до манастира "Седемте престола".

- А какво е мнението Ви за българите, които търсят житейска и професионална реализация в Белгия?

- Общо взето, българите са добре интегрирани в Белгия. Толкова добре, че на тях не се гледа като на чужденци. Имаме много българи, но с голяма част от тях нямаме проблеми.

- Как се чувствате Вие и голямото Ви семейство тук?

- България е много хубава страна и ни е приятно тук. Тук имате четири сезона, а не както в Абу Даби, където съм била посланик. Много често казвам, че България е страна с много възможности и бих искала българите да вярват повече в това.

- Каква е любимата Ви сентенция, като максима в живота?

- Една сентенция от Ницше: "Това, което не ни убива, ни прави по-силни". На пръв поглед звучи може би негативно, но всъщност е позитивно. Защото ако ти се случи нещо, което не желаеш, все пак научаваш нещо друго и в такъв смисъл ставаш по силен, по-зрял и по-опитен.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай