Най-много се опасявам популизъм да не спре политиката на подем, казва Петър Андронов
Как се отрази кризата с КТБ на банковата система, вижда ли се светлина в тунела за икономиката ни и кои са неотложните задачи на новото правителство. Тези и други въпроси зададохме на Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБАНК.
- Господин Андронов, как ще се отрази на банковата система фалитът на КТБ?
- Негативните последици за банковата система се коментират от доста време, но се преувеличават. Някои от коментарите са апокалиптични, а всъщност се вижда, че вече 4-5 месеца и банковата система, и икономиката работят нормално и при нефункционираща Корпоративна търговска банка. Добрите предприятия в кредитния портфейл на КТБ намериха или ще намерят решение и ще продължат да работят с други банки. Техният принос към БВП няма да се загуби. А онези, които са били "подкрепяни" и са поддържани изкуствено с помощта на банката, са създавали изкуствен неустойчив брутен вътрешен продукт. Той не може да е решаващ за цялото стопанство, защото на практика е поддържал производства, които самостоятелно не са жизнеспособни и техният принос към БВП е бил за сметка на капитала и депозитите на банката. Що се отнася до банковата система, една от негативните последици е срив в репутацията, която централната банка като регулатор и търговските банки понасят вече няколко месеца. Онова, което най-много ни е необходимо, е доверие, а точно то ерозира. Мисля, че това е най-сериозната последица. Това е един много скъп и тежък урок и за самите търговски банкери. Те не трябва да забравят, че когато решиш да използваш лесни пари от собствената си кредитна институция за подкрепа на свързани предприятия в затруднение, това превръща институцията в заложник. Урокът е и за регулатора, който не трябва да се предоверява на одиторите и да допуска прекалено много свобода на поднадзорните институции, а да се придържа към строгите правила, които вече са прилагани в годините. Това е урок и за вложителите, които съвсем хазартно избират финансови институции единствено по цена на депозитите, а не по други важни фактори като стабилност. Урок и за политиците, които с лекота жонглират с банковия сектор по най-различни поводи и с най-различни инициативи. Дано най-сетне всички са разбрали, че банковият сектор е чуплив, а счупването му води до последствия за всички останали.
- Очаква ли се повишение на лихвите по кредитите, затягане на кредитирането?
- Много съм внимателен при подобни прогнози. Когато навън имаш изобилие от евтини пари, достъпни и за нас на съвсем ниски цени, не би трябвало лихвите по кредитите да растат. Единственото, което би могло да наруши временно баланса и да качи цената на финансирането, е ако Министерството на финансите и държавата решат да се рефинансира бюджетът изцяло от вътрешния пазар. Ако сумата бъде осигурена частично и чрез външно финансиране, не би трябвало да очакваме сериозен ефект върху вътрешната цена на парите. Това финансиране на практика ще добави нови пари във вътрешното обръщение, т. е. ще увеличи предлагането на пари. Банковата система функционира нормално, депозитите растат, което означава, че парите, които са разполагаеми за кредитиране, са даже в повече, отколкото трябва. В такава пропорция няма причина да се вдигат лихвите и да се затяга кредитирането. При условие, че има ново правителство и нещата около Корпоративна банка приключват като обществена тема, очаквам нормализиране. А и знам, че новият министър на финансите има много прагматично виждане за дълговото финансиране.
- Дали ще паднат лихвите по депозитите, защото се очаква една голяма част от тези 3,7 млрд. лв., които ще бъдат върнати на 4 декември на вложителите в КТБ, да отидат в други банки?
- Лихвите по депозитите паднаха достатъчно. Може би има още известен потенциал за намаление, но докато настоящите събития не приключат, не се разпределят тези депозити, които ще бъдат платени от Фонда за гарантиране на влоговете и не се стабилизира финансовият пазар, не очаквам рязко спадане на лихвените проценти по депозитите. Поне в близките 3-4 месеца вероятно ще има забавяне на спада. При нормализация на средата би трябвало да продължи ходът им надолу.
- Какви са възможностите за финансиране на бизнеса, имам предвид извън чисто банковото кредитиране, а средствата по европейските програми?
- Има много интересни програми. Да вземем схемата "Хоризонт 2020" и по-точно инструмента от 3 млрд. евро за подкрепа на малки и средни предприятия. В рамките на голяма 79-милиардна програма той позволява на фирмите с иновативни проекти да получат грант до 100 процента от стойността на проекта си. Дори могат първоначално да вземат до 50 хил. евро авансово за самата идея. После могат да стигнат до 2,5 млн. евро за детайлно изработване на иновацията. По проектите се кандидатства директно в ЕК в Брюксел.
По тази и по другите програми се предоставят чудесни възможности. Само в СИБАНК използваме 16 такива инструмента, като така те стигат до бизнеса и населението. Работата на банките е да ги популяризират редом с публичните власти. И да осигурим на клиентите достъп до тези програми, защото такива инструменти са изключително удобни и полезни за бизнеса.
- Има ли кандидати с добри проекти?
- За разлика от преди 5-6 години предприемачите се научиха да правят добри проекти. Само в моето полезрение има над 500 компании, които използват финансови инструменти от ЕС. Бизнесът се увери, че това не е някаква виртуална конструкция, а нещо, което работи.
- Забелязва ли се оживление в банковото кредитиране от началото на годината?
- Наблюдаваме постоянни опити на бизнеса да се изправи, да се върне към нови инициативи, към растеж, който непрекъснато се потиска от някаква криза - финансова, политическа, вътрешна, външна, каквато се сетите. Бизнесът има нужда от мораториум върху кризите, от спиране на това непрекъснато усещане за нестабилност. Във всеки момент, в който се усети за няколко месеца някакво успокоение, предприемачите моментално се заемат с нови неща. Трябва да се даде шанс, прекалено дълго се пречи на инициативните.
- Как стои въпросът с лошите кредити - кой има повече затруднения да ги връща - домакинствата или фирмите?
- В последните години лошите кредити преминаха през различни етапи. Тъй като фирмените кредити са по-големи, банките ги преструктурираха още в първите години на кризата и удължиха срока, като им дадоха повече живот и шанс да преминат през нея. Докато кредитите за населението вървяха по сравнително стандартен път и тези, които се просрочваха, бяха подложени на съответна процедура. Във времето обаче нещата се промениха, гражданските кредити вече от доста време са стабилни, нивата на просрочие не се увеличават. Но фирмите заради предварителното преструктуриране реализираха със закъснение стари проблеми, които очевидно бяха отложени във времето. Кризисните проблеми преминаха през отчетите на банките и се отразиха на резултатите им. Последната година обаче е сравнително стабилна, а в някои сегменти се вижда даже и подобрение на качеството на портфейла. Което още веднъж показва, че икономиката чака да й се даде шанс да расте.
- Какви са очакванията към новото правителство?
- Това, което очакват хората от доста време, е стабилност. И бизнесът, и населението искат спокойствие за нормална работа. От икономическа гледна точка това правителство има всички предпоставки да бъде правителство на растежа. Защото сме в периода на икономическия цикъл, когато след продължителния дълбок спад в стопанството следва подем. От кабинета се очаква да затвори дупката, от която изтичат публични средства. Злоупотребата с тях е характерно явление, когато дълго време липсва стабилната ръка на държавата. Едно от най-сериозните отклонения при политическа нестабилност е посягането на публичните средства. Първата работа на правителството е да стабилизира данъчните и митническите приходи. Разходите също се нуждаят от оптимизиране. Така че правителството има много бърза финансова задача, която да реши. Това, което мен обаче ме притеснява, е крехката политическа конюнктура в парламента, фрагментираното политическо пространство, което за съжаление е предпоставка за популизъм. Точно в този период такава политика е най-малко необходима на страната. А когато популизмът битува, обикновено най-много страда бизнесът и предприемачеството. В такава среда, колкото и дясно да е едно правителство, то става заложник на популизма и се отклонява от политиката на растеж. Много се надявам това да не се случи. А най-успешната "популистка" мярка, която би могла да спечели задълго избирателите, е борбата с корупцията. Това, което разяжда цялата обществена класа, цялата публична власт, е корупцията. И така най-сигурно се губи шансът за растеж. А шанс за растеж има.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
