В здравеопазването отново ври и кипи - средствата на НЗОК не стигат, a болници дават пари на лекари, за да им пращат пациенти. Какви мерки взе здравното министерство (МЗ), за да поправи част от недъзите на системата? Пред "Стандарт" разказва здравният министър д-р Таня Андреева.
- Д-р Андреева, предполагам, че сте видели сигнала за консултантските договори, смятате ли, че тази практика е етична?
- Не само, че не е етична, аз я намирам за вредна за системата, защото при такъв тип договори се отнема свободният избор на пациента за лечебно заведение. Тя противоречи и на всякакъв нормативен регламент. Затова разпоредихме проверка на "Медицински одит" (ИАМО).
- Само тези 2 клиники ли ще се проверят или всички кардиохирургии и инвазивни кардиологии, защото практиките едва ли са само на две места?
- Първо ще се проверят тези две клиники, а всички останали ще бъдат включени в планови проверки на "Медицински одит". В понеделник имам среща с д-р Симеон Василев (б.р. шеф на ИАМО), за да уточним нещата.
- Ако се потвърди, че има нерегламентирани практики - с договори или без - може ли да се направи нещо, за да станат те по-нормални?
- Подобни практики няма как да станат приемливи, защото се създава нелоялна конкуренция между лечебните заведения. След проверката ще видим какви нарушения има и ще сезираме съответните органи. Освен това сега променяме нещата така, че проверките да се правят заедно с РЗИ и съсловните организации, защото всеки може да оказва контрол по различен начин. В момента ИАМО прави пълна снимка и описва всички практики, на които се натъква, вече сезирахме АДФИ за едно лечебно заведение.
- В кой сектор се срещат най-много нарушения - кардиология, онкология..?
- По прoфили не мога да кажа, но ни прави впечатление, че лечебните заведения, които са с най-големи задължения и са почти декапитализирани, са в топ 10 по приходи от НЗОК. Това може да означава, че имат свръхдейност, което е логично, тъй като са едни от най-добрите болници. Но тогава някой друг не е коректен към системата. Защото броят на хоспитализациите расте, а населението е константно. За 2013 г. имаме 1,9 млн. хоспитализации по каса или с 200 000 повече в сравнение с 2012 г.
- В тази връзка предложихте пакет с промени за оптимизиране на системата, какъв е окончателният им вид?
- Това е първият пакет със законодателни промени, които правим, той е свързан с корекция на основните пробойни в системата. След като получим доклада на Световната банка и на още две организации, които правят анализ на системата, вероятно ще има втори, с още по-големи промени от този. Няколко неща трябва да се коригират - едно от тях е броят на договорните партньори на касата, защото той е твърде голям за ресурса й. За да го нормализираме, правим национална здравна карта. Това ще даде броя на леглата и специалистите, които са нужни по региони.
- Защо се спряхте на броя на леглата, а не на болниците?
- Защото е по-гъвкав механизъм. Така, ако в един регион има две болници, които са близо една до друга, касата ще може да сключи договор и с двете за по-малко легла вместо само с едната за повече. Този механизъм ще се прилага най-вече за планинските и труднодостъпни райони. В крайна сметка картата ще каже къде колко легла и специалисти са нужни, но най-сложното ще е да запълним липсата на специалисти. Промените в закона предвиждат и въвеждане на механизъм, по който министърът да дава разрешение за нова болница на ниво инвестиционно намерение на база картата. В регион, в който има много болници, такова разрешение няма да се дава.
- Ще остане ли предложението за селективното договаряне и как ще става?
- Да, ще остане. То ще се провежда според методика с критерии, по които касата ще избира с кого да сключва договори и за какъв обем дейност. При някои лечебни заведения той ще е по-малък от сегашния.
- Дали те ще издържат финансово, няма ли да се декапитализират окончателно?
- Не е изключено, но това е въпрос на мениджърско решение - да се закрият дейности, които са губещи. И сега има такива, но не се предприемат нищо. Анализът показва, че, когато някои клиники като тази в Девин например се преструктурират, започват да работят по-добре. Идеята е в по-малките лечебни заведения да се оставят основни отделения, от които има нужда, да се прибави спешен център.
- В тези общински болници ще се даде ли възможност да влизат частни инвеститори под някаква форма?
- За мен това е бъдещето. Няма значение дали ще го наречем публично-частно партньорство, но това са форми на обща дейност, които ще дадат добър резултат. Но отварям скоби - важно е тази дейност да е взаимоизгодна, защото в настоящия момент има частни структури, които източват държавни болници.
- Този частпром, който източва държавните болници, има ли възможност да се прекрати?
- Не знам защо въобще се е стигнало дотам. Той се дължи изцяло на неизгодните договори, които са подписани. Ето, например видинската болница е задължена не само приоритетно да обслужва и консултира пациентите на частната, но да се грижи и за сметосъбирането, да осигурява паркоместа. При това при неизгодни условия за държавната болница. Не знам как е допуснато от лечебните заведения, защото те са взети без разрешение от принципала. Няма как подобни взаимоотношения да бъдат подкрепени от държавата.
- Ревизия ще се направи ли на договорите, не могат ли да се прекратят неизгодните?
- Може, но само видинската болница е успяла на този етап да прекрати част от договора си, търновската води дела, а останалите са "бетонирани". Възнамерявам да пуснем писмо до ръководствата на МБАЛ, че подобни договори няма да се сключват без оценка от принципала. Сега самите областни болници искат от принципала съдействие, защото тези частни структури ги водят към тежки загуби, но в голяма част от случаите ще е трудно да се намери адекватно решение.
- В болниците обаче има и много лекари, които са с частни кабинети или клиники и също водят до декапитализация на държавните структури, може ли това да се спре? Лекари предлагат да се въведе един лекар - един договор.
- Повечето болници имат медицински центрове и, ако лекарите работят в тях или имат свой частен кабинет, това не пречи. Предложението за един договор - един лекар беше обсъждано и на събора на лекарския съюз, но се призна, че много малки населени места ще останат без лекари. Дори в малките болници имаха контрапредложение колегите на граждански договор да бъдат изпълнители на дейност и по каса. Затова оставихме нещата непроменени.
- Какво друго ще остане от пакета законодателни мерки?
- Всичко без различните цени на касата за надлимитната дейност на болниците. То дори не беше на министерството и е незаконосъобразно, затова падна на обсъждане на заседание на ръководството на МЗ.
- Казахте, че това ще бъде първият пакет мерки, а вторият какво ще предвижда?
- Докато не видя анализите на Световната банка, няма смисъл да се говори. Нещо, за което от години се произнася и Еврокомисията обаче, е необходимостта от преструктуриране на болниците. Но искам да подчертая - не закриването им, а преструктурирането им дори от гледна точка на кадрите. Например, ако в дадена област всички лечебни заведения се управляват под една шапка, ще се спестява ресурс. Освен това ще могат да се определят какви профили да се поддържат в клиниките, ще могат да се обменят специалисти в отделенията, както и за дежурства и графици.
- Тези консорциуми ще са между общински и държавни болници, така ли?
- Да, но ще има нормативна възможност, ако частните болници искат, да могат да се включват. Защото да не забравяме, че има настояване и от касата за промяна в посока - ако една болница желае да работи с публичен ресурс, да го прави по всички клинични пътеки, а не да има подбор на по-тежки и по-леки случаи.
- Какви са идеите ви за преструктуриране на системата за финансиране на здравеопазването?
- Има две становища. Едното е, че при по-малък финансов ресурс е добре той да бъде съсредоточен на едно място. Само че реалността тогава е тази, която добре познаваме - има за всички по малко и всички са недоволни - и пациенти, и лекари. Разбира се трябва да признаем, че тази здравната осигуровка, която имаме, покрива определен пакет дейност, а не всичко. Тя и не може да покрие всичко. Затова е добре да се изгради доброволен допълнителен стълб.
- Ако се мине на този вариант, ще се ревизира ли пакетът на касата?
- Отдавна има идеи да се направи, но сега не може да се свива повече, защото доплащанията ще растат, а няма да има алтернатива, освен да се покриват от джоба на хората. Затова и не пристъпваме към разглеждане на основния пакет, докато нямаме идея кой ще поеме остатъка - доброволни фондове или хората ще плащат от джоба си, което не е добрият вариант.
- Отказахте ли се от демонополизация, нали ДПС искат това?
- Да, както казах, има привърженици и на идеята за демонополизация и на противното мнение. Затова смятам, че анализите на системите за финансиране в ЕС, които ще се направят, както и вариантите, които Световната банка ще предложи, ще дадат по-ясна представа за пътя. Това обаче едва ли ще стане по-рано от края на годината.
- Има ли полезен ход правителство с дефицита на касата?
- Мерките, които предлагаме за оптимизиране, ще заработят догодина, тогава ще видим ефективността им. Тази година ще е най-тежката за касата. Затова тя поема управлението на ресурса за болниците ръчно.
- Има ли шанс за актуализация на бюджета на НЗОК?
- Много е рано да се каже, първо нека да видим дефицитите. Няма да е добре да се стига дотам.
- Преминаването към месечни прогнозни бюджети няма ли да мотивира болниците да генерират още повече хоспитализации заради липсата на яснота за парите си?
- Да, те няма да имат яснота, но трябва да знаят, че този път контролът и проверките ще са истински. Затова им препоръчвам да се придържат към нормалност. Известни ми са начините, по които търсят как да дофинансират дейността си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
