Ерусалим. Постепенно страната ни инвестира във високотехнологична, иновативна апаратура, за да могат сънародниците ни да не пътуват в други страни, а да се лекуват в България, обяви здравният министър Таня Андреева, която е част от правителствената делегация в Израел. „У нас вече е факт последно поколение линейни ускорители и апаратура за радиохирургия, която ще бъде инсталирана в няколко университетски болници. Смятам, че в рамките на три до шест месеца в нашата страна ще може да бъде провеждано такова лечение", каза министърът пред "Дарик" радио по темата за медицинския туризъм.
Каним израелци у нас на балнеология
"Говорихме за медицинския туризъм и има интерес от страна Израел от гледна точка на развитие на балнеолечението, на отделенията за долекуване и рехабилитация. Аз се надявам, че съвместно ще можем да работим и в това направление, като много туристи и пациенти от Израел ще могат да ползват нашите услуги", обяви още министър Андреева. И допълни, че страната ни ще развива балнеолечението и по европейските проекти.
Търсим сътрудничество за спешна помощ и реакция при кризи
България и Израел ще си сътрудничат в областта на спешната помощ, съобщи още д-р Таня Андреева. До края на тази година ще се изградят 35 центъра и филиали за спешна медицинска помощ, както и три големи комплекса - в Бургас, Велико Търново и Пловдив. Българските експерти са представили на израелските си колеги плановете за реформа на спешната помощ у нас, съобщи д-р Таня Андреева.
Трябва да се направят подобрения както при стандартни случаи за бърза помощ, така и при реакции при кризи, посочи още Андреева. „Никоя страна в света не е застрахована, не е извън риск на нейната територия да се случат и терористични актове. Атентатът в Сарафово преди две години само доказа това. Надявам се, че в рамките на година и половина-две ще изградим добре работеща спешна помощ", заяви здравният министър.
Не се изключва актуализация на бюджета на Касата
Актуализация на бюджета на Здравната каса не е изключена, заяви още д-р Таня Андреева, цитирана от "Дарик". По думите й след средата на годината ще се видят финансовите резултати на системата и тогава ще се вземе решение как да се продължи дейността, така че да не останат недофинансирани лечебни заведения.
Тя бе категорична, че стабилизирането на системата е приоритет номер едно, а чак след това може да се мисли за обещаното демонополизиране на НЗОК.
„Този въпрос седи и пред нас. Общото мнение е, че трябва първо да се направят част от по-важните реформи. Заварихме системата в едно изключително нестабилно състояние, неконтролирано, неуправлявано през последните четири години. Ще спомена отново тези 1,5 млрд. лева, които бяха отклонени от Здравната каса - парите за здраве отидоха някъде другаде. Това е и проблемът да се стартира изграждането на втори стълб. Тези средства бяха заделяни години наред за това и е нормално - за първи път Касата няма никакъв буфер, нормално е и това, което се случва, че тя не може да реагира на засилващите се нужди от финансиране на Здравната система. Заварихме около 400 милиона задължения на лечебните заведения, фалирали лечебни заведения, други, докарани до ръба на фалита", обясни министър Андреева.
„В Закона за бюджета на Здравната каса е заложено след първите шест месеца на годината да се гледа как върви изпълнението на бюджета", напомни тя. "Към момента не се знае какъв дефицит ще се очертае. Вероятно ще има. Надявам се, че ще намерим механизми, с които да реагираме и да не се допусне лечебните заведения да не получат финансиране за дейността си. След като видим как върви бюджетът, ще взимаме конкретни мерки какво да направим след това", обясни здравният министър стъпките за ревизиране на бюджета на НЗОК.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
