Анди Флетчър е съосновател на "Депеш мод". В началото свири на бас, а после на синтезатор. Той никога не е писал песен за групата. Като техен мениджър се занимава с всичко извън музиката. Според някои, той е причината "Депеш мод" да са все още заедно и да продължават да работят. Женен е за ирландката Гроунй от 17 години и има две деца - Меган и Джо.
- Здравейте, г-н Флетчър, в коя точка на Европа се намирате?
- В Берлин съм. Подготвям се за телевизионно шоу довечера.
- Турнето ви започва на 7-ми май. Готови ли сте за приключението?
- Репетираме много усилено. Надявам се, че сме готови - ха-ха-ха. Ще дойдем скоро и в София. Да пътуваш всеки ден е доста уморително, особено когато си по-стар. Но концертите ни пък са винаги фантастични.
- С другите от "Депеш мод" сте преживели, както големи успехи, така и много трудни времена. Приятелството ви все още ли е толкова силно, колкото в началото?
- Сега общуваме по друг начин. Вече имаме семейства и живеем в различни места по света. Когато бяхме млади... Бяхме просто деца. Отношенията ни бяха бурни. Но още сме големи приятели. Прекарваме си страхотно, докато записваме нови парчета.
- Можете ли да се обадите на Дейв посред нощ и да му кажете: "Човече, имам нужда от теб - ела"?
- Не. Мисля, че няма да му хареса.
- В интервю преди години казахте, че ви е било трудно да осъзнаете какво означава да си звезда. Е, какво е?
- Късметлии сме. Дори да сме поп или рок звезди, ние сме далеч от знаменитостите. Водим нoрмален живот - навън сред другите хора. Можем да правим нормални неща, като да отидем на кръчма или на кино, което е фантастично. Срещаме феновете си, но те са много учтиви и мили хора.
- Славата и парите по-често вървят ръка за ръка с алкохола и дрогата. Така ли е, според вас?
- Когато си известен, хората искат да ти дадат пиене или наркотици. На края научихме, че това не беше добро. Особено Дейв. Той можеше да загуби живота си. Сега водим по-трезвен лайфстайл. Щастливи сме с жените и децата си.
- Какъв съвет бихте дали на музиканти, които сега започват?
- Просто да са внимателни. Когато си млад, мислиш, че някои неща нямат значение, но те могат да се превърнат в сериозни проблеми.
- Ако вашите деца пожелаят да станат групари, ще им позволите ли?
- Да. И двамата свирят на пиано. Но те вече са големи. Синът ми е диджей. Не мисля обаче, че Меган или Джо биха искали да са в група. Но ако им хрумне, ще бъдат добри.
- Помните ли какъв беше вашият първи инструмент?
- Мисля, че беше китара.
- Пазите ли я още?
- Да, някъде е у дома.
- "Депеш мод" са вдъхновили поколения музиканти. Ласкае ли ви това?
- Естествено. Невероятно е. Когато започнахме, бяхме много млади. Чест е, че други музиканти ни харесват и казват, че сме ги вдъхновили. Това е нещо, което не очаквахме.
- Концертът ви в София през 2006-та беше като сбъдната мечта за феновете. Много плакаха тогава. "Депеш мод" беше като символ на свободата през 80-те. Усетихте ли значимостта на появяването ви тук?
- Не само в София беше така, а и във всички страни във вашия регион, в бившите комунистически страни, където Желязната завеса все още се усеща. Беше много освобождаващо изживяване. Бяхме късметлии, че отидохме и до Прага, и до Будапеща. Да видим всичките ни фенове по тези места беше смиряващо за нас. Радвам се, че сега вече няма Желязна завеса и хората могат да пътуват, където поискат.
- Как бихте описали новия си албум "Delta Machine"?
- Заглавието го обяснява доста добре. Той има блус влияния, смесен с електронна музика. "Delta" идва от делтата на Мисисипи, което е символ на блуса, а "machine" отговаря на електронните влияния.
- Искате ли да кажете нещо на българските си фенове?
- Надявам се, че скоро българите ще могат да работят в Англия. Ще ги чакам в Лондон. Ще се оглеждам за наши фенове по улиците.
- Засега в София те ще бъдат значително повече.
- Не се съмнявам.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
