Заместник-министърът на отбраната Павел Анастасов дойде в служебния кабинет "Близнашки" от "Дондуков" 2. От януари 2012 г. до август той ръководеше звено "Стратегически анализи и прогнози" в администрацията на президента Росен Плевнелиев. Атанасов има опит в Министерството на отбраната, където в периода 2008 - 2009 г. работи като експерт в Дирекция "Политика за сигурност и отбрана". Роден е на 1 юли 1984 г. в София.
Рисковете за България са свързани с Русия и несигурността в Близкия изток и Северна Африка
- Зам.-министър Анастасов, на какъв етап е идеята специализираните сили в Българската армия да минат в отделно звено под собствено командване?
- Това се обсъжда, но не е роля на политическото, а на професионалното ръководство да даде своето предложение. Ние сме част от служебното правителство и имаме ясен ангажимент - да не позволяваме на администрацията да спре да работи и най-вече да поддържаме армията в състояние да пази страната.
Бъдещето на отделни звена от отбраната ни обаче е свързано с визията "България в НАТО 2020", която разработваме в момента. Тя доразвива принципите, залегнали в "Бялата книга на отбраната". Запознаваме се и с всичко свършено от предишното правителство по Прегледа на въоръжените сили. Ще поставим напълно нов подход към финансирането на армията и още по-важно - към харченето на средствата. В центъра ще застане основната функция на армията - да пази страната и да е съвместима със съюзниците ни от НАТО. "България в НАТО 2020" е документ, който вероятно ще промени много от механизмите за доставка на въоръжение и техника. Използвам случая да благодаря за всеотдайността на цялата администрация и на другите институции. С тяхна помощ за една седмица успяхме да подготвим ¾ от него. Институциите, които оценяват рисковете пред средата за сигурност - ДАНС, НРС, Военна информация, Министерството на отбраната, Външно министерство - се справиха за три дни. Остава ни само последната глава от документа "България в НАТО 2020" с конкретните способности, което началникът на отбраната ще подаде до ден-два.
Първата част на този документ ще е оценка на средата на сигурност. Същевременно от Министерството на икономиката и от инвестиционните и икономически дирекции, от Военна академия, от БАН подадоха данните си по икономическата част. При оценката на среда се гледа на изток, на югоизток - разбирайте района на Северна Африка и Близкия изток, Черноморския регион, Русия и района тук - Западните Балкани и Югоизточна Европа. Анализирани са рисковете, които произлизат за националната сигурност на България във всеки един от тях. Втората глава е икономическата, в която се залага модел, при който инвестициите в отбраната допринасят за покачването на технологическото развитие на нацията, за създаването на кадри, които раждат иновации. Другият елемент от документа описва поддръжката на цикъла на въоръжението, при който с това се заангажира индустрията, което трябва да доведе и до създаване на работни места. В "България в НАТО 2020" задаваме и модела за бюджета за отбраната. Но по-важното е, че залагаме структура, която да осигури инвестиции за нови способности. Важно е те да достигнат ниво от 15 до 20% от общия бюджет.
- Какви са основните изводи от анализа за средата за сигурност. Има ли непосредствена заплаха пред България?
- Непосредствена заплаха за България няма. Рисковете и заплахите, които идентифицираме, са свързани с Черноморския регион и Русия, покачващия се военен бюджет на Русия, което създава дилема за сигурността на всичките техни съседи, в това число и за нас. Второто направление е всичко случващо се в Близкия изток и Северна Африка и нестабилността, която се създава там, както и възможността за асиметрични заплахи, произлизащи от терористичната дейност. Това е проблем за всички членове на НАТО и ЕС, а ние сме разположени най-близко - единствено територията на Турция ни дели. Западните Балкани са третата посока, в която вървеше анализът, там по-скоро са процесите на интеграция в ЕС и НАТО на държавите. И тя трябва да бъде подкрепяна, както и либералния характер на тяхното управление. Не може в задния ни двор да има несигурност. Киберсигурността и енергийната сигурност също излизат като голяма тема.
- Преди време бившият вече министър на отбраната Ангел Найденов посочи евентуална заплаха от бежанска вълна от Афганистан.
- Все още има такъв текущ риск. Но той не е само от Афганистан, а и от Ирак заради геноцида над мирни граждани, които се извършва в момента там.
- Споменахте, че целта е 1.5% с тенденция до 2% от БВП да отиват в бюджета на отбраната. Ако това не стане, какво ще е отражението върху отбранителните ни способности?
- Цифрите са важни, но не казват всичко. Не само в България, но в последните години и в Европа разходите за отбрана сериозно намаляха. Истината е, че заплахите за сигурността стават все по-сериозни и изискват действия. Неслучайно на срещата на върха в Уелс всички съюзници ще повдигнат този въпрос, ще поемат ангажимент, че ще направят стъпки да покачат разходите си за отбрана. Това означава, че етапът на намаляване на разходите за отбрана вече е минал. Рисковете са идентифицирани, всички съюзници, особено България и Румъния, сме ги подценявали. Трябва да има действия в обратната посока. Иначе в момента харчим повече за личен състав - над 80%, и близо 20% за поддръжка на старата техника, която изисква много повече ресурси. В момента стигаме, бих казал, комични за модерна армия цифри, като 1 до 3% инвестиции в нови способности. Де факто това означава, че имаме умиращ организъм, ако трендът не се обърне. Нормалното, което е посочено и в Бялата книга, е съотношение 60% за личен състав, 25% за поддръжка и 15% за инвестиции.
Искаме да поемем този сериозен ангажимент за достигане, но да го направим на базата на факти и разчети. Така че за срещата на Високо равнище на НАТО освен с основния пакет от 20 точки, по които ще говорят държавните глави, външните министри и министрите на отбраната, ние готвим и този документ "България в НАТО 2020".
- Тези 15-20% за капиталови разходи как ще бъдат постигнати?
- Като начало предлагаме минимум ⅓ от покачващия се процент за отбрана да отива в инвестиции. Една от стъпките е да отпаднат икономически несъобразни функции на Министерство на отбраната. Съставът няма да бъде рязан. Отпадайки голяма част от старото въоръжаване, с него би трябвало да се намали и цената на поддръжката.
- Кои други проекти, като батальона във Враца, са спрени? Вчера бе споменато, че има недостиг на средства за вноските ни в НАТО.
- Въпросът не е толкова във вноските за НАТО. Този проблем ще бъде разрешен. Процесът е гъвкав. Между държави партньорки няма извиване на ръце и притискане и може да бъде намерен механизъм, чрез който да бъде разсрочено във времето. По-важното е, че при положение, че имаме недостиг на средства, трябва да имаме ясен приоритет - функционирането на армията. Всички останали плащания ще бъдат преразгледани. Ако трябва да избираме между ремонти на сгради или строителство и между това да имаме гориво за машините, без съмнение избираме да имаме средства за гориво.
- Предстои голямата среща на НАТО в Уелс, какво още се очаква да се случи на нея?
- Две са големите теми в дневния ред - първата е Украйна - действията на съюзниците, мерките, които те ще предприемат във връзка с тази нова среда. Ще наблегнем много на това на дискусиите, че България е НАТО, НАТО е България и НАТО трябва да присъства много по-засилено в България - с инвестиции в инфраструктура, с общи учения, с пренасяне на все повече опит и технологии. Втората голяма тема е Афганистан - какво се случва след излизането от там в края на 2014-а. Ще има отделна среща с президента на Украйна, но най-важното за нас е да вдигнем високо Черноморския регион във фокуса на НАТО и да посочим конкретните проекти, които са важни за България, и да бъдем чути добре от съюзниците ни.
- Кои са дейностите, от които според вас Министерството на отбраната трябва да се освободи?
- Имоти, търговски дружества, всички такива функции, които са предмет или на пазарната икономика, или на създаването на икономическа активност, трябва да излязат от Министерството на отбраната. Имахме среща с Министерство на икономиката да дадат съвет как може за имотите, които са с отпаднала необходимост, да бъде намерен системен подход - дали да влязат в някоя агенция към МИЕ и по някакъв начин да бъдат отделени от отбраната, да отидат в тази структура, която да създава икономическа активност - с общини, да има каталог и идеи. Те имат такава специализация и дружества като "Индустриални зони". Не е дейност на МО да се занимава с икономически дейности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
