Амнистия на дълговете към държавата, натрупани от всички вероизповедания до 31 декември 2018 г. Това реши ресорната парламентарна комисия. Депутатите приеха промените в Закона за вероизповеданията, внесени през януари от ГЕРБ и ДПС, след като финансовото министерството сигнализира, че изповеданията няма как да си получат държавната субсидия.
Проблемът при Главното мюфтийство е още по-голям, защото там не е бил определен бенефициентът на парите. Заради запори на задължения от съдия-изпълнители, парите от държавата ще отидат за погасяването, а не за заплати на духовниците, стана ясно на заседанието.
"Намери се механизъм, с който БПЦ вече използва държавната субсидия. Главното мюфтийство все още не е започнало да я използва", каза зам.-председателят на ПГ на ДПС Йордан Цонев, който е и зам.-председател на комисията по вероизповеданията.
Амнистията на неплатените задължения ще се извършва по писмено искане, утвърдено от министъра на финансите, решиха депутатите само с един глас против, в присъствието на представители на Синода и Мюфтийството, както и на правосъдното и финансовото министерство, които подкрепят промените. Искането ще се подава в 3-месечен срок от влизането в сила на закона. Актовете за освобождаването от неплатените публични вземания ще може да се обжалват по административен и съдебен ред. Неплатените вземания ще се отписват в 7-дневен срок от влизането в сила на административния акт за освобождаването от тях.
"Финансирането на вероизповеданията възниква като решение на Консултативния съвет по национална сигурност с цел да се прекъсне влиянието на чужда държава върху едно от вероизповеданията", припомни Цонев и допълни, че тогава е изготвен законопроектът. "Всички страхове на БПЦ и на мюсюлманското вероизповедание бяха погасени, така, както им обещахме", добави Цонев.
Предстои утре законът да бъде гласуван на първо четене и в пленарната зала.
БСП още вчера обвиниха ДПС и ГЕРБ в сделка - да бъдат опростени дълговете на Главното мюфтийство срещу подкрепа н движението срещу президентското вето върху Изборния кодекс. От ГЕРБ и ДПС отхвърлиха обвиненията, като обясниха, че промените в закона са внесени още преди два месеца, а освен това движението има принципна позиция за преференциите още отпреди ветото. Управляващите уличиха и Корнелия Нинова, че се заиграва с етническия мир, а от ДПС й припомниха, че тя също е била част от постигнатото при президента съгласие. Най-вожното обаче е, че става въпрос за национална сигурност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
