Три престола се опразниха в Светия синод. А в тях най-вероятно ще седнат духовници от новото поколение в църквата. Колко бързо ще стане "подмладяването" в Светия синод и какви рискове и шансове крие? "Стандарт" попита историкът и главен редактор на сп. "Християнство и култура" Момчил Методиев.
- Г-н Методиев, внезапната кончина на Кирил Варненски отвори много въпроси в църквата - кой ще го наследи, кой ще поеме контактите му с Руската църква и ще промени ли отношенията с Москва. Какво да очакваме?
- Не вярвам трагичната кончина на митрополит Кирил да се отрази по някакъв начин на отношенията с Московската патриаршия. Традиционно те са твърде добри и това едва ли ще се промени. По-скоро ще продължи да стои въпросът за активизиране на отношенията с другите православни църкви, които в момента са по-скоро протоколни. Който и да бъде избран за Варненски митрополит, той ще наследи една от най-силните и влиятелни катедри в БПЦ, управлявана от такива големи фигури в българската църковна история като митрополит Симеон и митрополит Йосиф. Който и да е следващият, позицията и историческата традиция ще го превърнат в един от важните гласове в Синода, какъвто беше и покойният Кирил - може би това няма да стане веднага, но ще стане сравнително бързо.
- Предстоят избори не само във Варна, но и в Европа, и в Русе. Дали младите епископи ще вземат връх и в Синода да влезе малко по-модерно мислене?
- Наистина предстоят избори за три вакантни митрополитски катедри. Не мога да спекулирам кои са вероятните кандидати. Мога само да очертая някои, според мен, важни тенденции. На първо място, това означава, че след смяната на патриарха в Светия.синод ще влезе ново поколение митрополити. Те нито могат да "вземат връх", нито трябва да бързат да го правят. Защото обновлението в Църквата винаги е било и ще бъде бавен и постепенен процес. Прекомерната амбиция никога не се е толерирала в българската църковна история, а и не създава позитивен образ на съответния духовник. Важното е, че това ново поколение ще бъде освободено от зависимостите, с които свързваме част от по-възрастното поколение митрополити, най-ярък представител на които беше Западноевропейският Симеон. Другата важна промяна е, че това ново поколение попада в съвършено различна обществена среда. Ако доскоро малцина оценяваха значението на митрополитските избори и познаваха процедурите по този избор, в момента всички медии, а и обществото следят тези процеси много внимателно. Налице е и повишен интерес на медиите и обществото към събитията в Църквата и това според мен е позитивна промяна.
- Но има ли църквата добре подготвени кадри, които, поставени на правилните места, да въздигнат влиянието й? Изборите са съдбоносни за бъдещето на църквата, не мислите ли?
- Не виждам причина предстоящите избори излишно да се драматизират като казваме, че са съдбоносни. Става дума за естествен процес на обновление. Въпросът е по какъв начин и до каква степен новите митрополити ще се възползват от новата обществена среда, в която се намира Българската църква.
- Коя е най-голямата опасност пред църквата в момента?
- Най-голямата опасност, не само в момента, е затварянето във всяко едно отношение - към миряните, обществото, международните контакти. Иска ми се да вярвам, че в това отношение вече е започнала промяна, която е необратима. Новият патриарх успя за кратко време да спечели общественото доверие и да създаде усещането за наличието на единен и силен институционален център. Вече знаем кой говори, когато говори Църквата. Отварянето към обществото си пролича и в някои от последните становища на Св. синод, а и в някои от речите на на патриарха, в които беше заявена позицията на Църквата към тежките обществени проблеми в страната. Надявам се това отваряне да продължи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
