Юджийн Румър, в. "Файненшъл таймс"
Представата за Русия като слаба страна, слязла от световната сцена, не отговарят на действителността. Москва иска да промени световния ред, смята генерал Филип Брийдлав, командващ на силите на НАТО в Европа. Американските военни кръгове определят Русия като най-голямата заплаха за САЩ.
В отговор на действията на Москва, Пентагонът изпраща в Източна Европа войници, бронирана техника и артилерия и иска да получи за това допълнителни 3,4 милиарда долара. При това американският президент Барак Обама заяви, че в Сирия Русия се е "претоварила и изнемогва", а също, че руската икономика "сериозно се свива". Някои експерти презрително наричат Русия "имитация на свръхдържава", зад чиито чуждестранни авантюри не стои реална стратегия. Коя от тези две картини е истинската? И двете. Руската икономика наистина се свива. Бедността нараства.
Без дълбоки и мащабни реформи, които едва ли ще се случат при Владимир Путин, перспективите не са добри. Президентът - напълно законно - може да остане в Кремъл още дълго време. При неговото управление Русия ще продължи да бъде в стагнация, което ще се компенсира с конфронтиране във външната политика. И в същото време, ако отчетем, че и икономиката, и отбранителният бюджет на Русия са значително по-малки от тези на САЩ, руският президент се справя много добре с положението. Той е на власт през по-голямата част от последните 2 десетилетия, отбранява се от НАТО на постсъветското пространство и успя да се превърне в един от ключовите играчи в Близкия изток. В Сирия той показа своята безжалостност, ловкост, решителност и здравомислие. Разбирайки, че нито Америка, нито Европа не искат да се намесват в гражданската война, той си затвори очите за жестокостта на президента Башар Асад и използва открилата се възможност, за да обърне конфликта с помощта на авиацията.
След това той обяви изтегляне на войските, но си остави възможността за завръщане. В резултат задачата е изпълнена. Русия спаси Асад, като към това убеди всички страни в гражданската война, че военната победа е недостижима. Парадоксално, но намесата на Путин доведе до първото стабилно примирие за цялото време, откакто се води войната и вероятно подготви почвата за пълноценни преговори за мир - наистина, при руските условия. Ако погледнем на ситуацията по-широко, трябва да признаем, че Русия се върна в Близкия изток. Сега тя се намира в центъра на сложна мрежа, включваща не само Сирия, но и всички страни, които се оказаха пряко или косвено въвлечени в големия регионален конфликт, включително САЩ и Евросъюзът.
Москва не може да реши проблемите на региона /и никой не може/, но сега вече не могат да бъдат решени без нея. Примерът със Сирия показва, че Русия, която беше отписана от сметките през 90-те години, считайки я за обикновена регионална държава, притежава боеспособни въоръжени сили и е готова да ги използва, ако се наложи. Означава ли това, че Москва от тук нататък ще участва във военни авантюри? Не. Путин се доближи до червената линия, прокарана от НАТО, но не я пресече. Войната през 2008 г. в Грузия и започналата през 2014 г. война в Украйна бяха насочени срещу страни, върху които не се разпространяват гаранциите на НАТО. Целта на войната всъщност беше да не се позволи на тези страни да попаднат под натовския чадър. В случая със Сирия Русия беше убедена в това, че САЩ и техните съюзници няма да искат да се намесят.
Какво предстои? Путин вероятно ще изпробва стабилността на НАТО в Прибалтика, но не с военни методи. Той има други начини да подкопае стабилността на алианса и доверието между неговите членове, без да рискува да влезе във война. Руският президент предпочита кибер операциите, икономическия бойкот и заплахите с ядрено оръжие. Всички тези инструменти струват относително евтино - във всеки случай той може да си ги позволи. Идеята, че икономическите трудности ще се превърнат в пречка за Кремъл, а санкциите могат да принудят Русия да отстъпи в Украйна, не се потвърди. Представата, че Русия е отслабена и ще слезе от световната сцена и това, че руският управляващ елит изцяло се е фокусирал върху икономическата стабилност като средство за политическо оцеляване, не отговарят на действителността. Така стояха нещата през 90-те години, за които мнозина в Русия помнят, но не обичат да си спомнят.
Сега Москва има сериозни амбиции и значително увеличени ресурси. Като добавка към това тя е готова да отговаря на предизвикателствата с предизвикателства. Путин постъпи в Сирия именно така и би било логично да очакваме от него същото поведение и в бъдеще.
/По БГНЕС/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
